Кой отговаря на запитванията до Freedom scientific?

Доколко сме наясно със ситуацията около българския гласов софтуер?

Александър Велков

„Здравейте!

Казвам се Александър Велков, на 37 години съм  и съм с напълно загубено зрение. Живея в София, столицата на България. Бих искал да Ви задам няколко въпроса, от които се вълнуват хиляди незрящи, ползващи говорещ софтуер. Смятам да споделя отговорите Ви поне с част от тях.”

 

Така започва писмото ми до Freedom scientific – американската фирма, която свързваме с може би най-популярния екранен четец в света – JAWS. Ето как продължава:

1.       Има ли възможност сред вградените синтезатори на екранния четец JAWS да бъде включен и български глас?

2.       Какво е необходимо да направят нашите организации за да се случи това?

3.       В случай, че има финансов елемент, необходимо ли е при промяна в софтуера организации от съответната страна да обезпечат това с определена сума?

Ако е така какъв, ориентировъчно е нейният размер?”

След около два дни получих отговор на английски, на какъвто език беше и изпратено писмото, че такъв български глас вече има. Уточняваше се, че за повече информация бих могъл да се обърна към  родния дистрибутор.

  Винаги съм смятал този дистрибутор за нещо доста абстрактно. Сложили там някакви координати, колкото да се вижда, че развиват дейност. Предстоеше ми да разбера, че не е точно така.

  Може би за някой би било учудващо, че подобни въпроси могат да се зададат в една форма за обратна връзка в уеб страница. Макар и към фирма, базирана през океана. Не е ли все едно, тъй като темата е актуална в момента, да се обадиш на *88, за да попиташ какви са дългосрочните  планове на M-tel по отношение на незрящите. Сякаш сравнението е удачно, но от него лъсват системни проблеми, явно дълбоко закодирани в нашия начин на мислене и действие.

  Защо един обикновен потребител би се обърнал към чужда фирма, в случай че тук има достатъчно  умни хора, които да му отговорят. Вероятно за да се направи на много интересен и да заяви, че е говорил с големите момчета, а не с някакви местни дребосъци, присъстващи като че ли само за фасада. Или заради нещо друго.

  Съществува една малка общност от наистина кадърни хора, които непрекъснато мислят и работят за подобряване на българския говорещ софтуер. Макар постигнатото от тях да не е тайна – тъй като повечето от нас, които   си служат с компютри се ползват от плодовете му, то, при все това остава някак си невидимо и недооценено  от широката публика. И разбира се, финансово необезпечено. Тези хора нямат амбицията да правят революции, да излизат с възвания, да оформят живи вериги. Тяхната сила е в невидимия труд по тестване, докладване на грешки пред разработчици, специализирани дискусии с колеги от други държави.

    Нека сега с едно щракване на пръстите се пренесем в реалността, поглеждайки от птичи поглед дейността на едни други хора, призвани да бъдат ръководители на нашите организации. Част от тях, още от т. Нар каменна или досовска ера, също, в някаква степен,  са положили и полагат определени усилия компютрите и телефоните ни да говорят.. Да не забравяме, че Speech lab се появи благодарение и на „Хоризонти”, а  две години по-рано имаше и друг, не толкова удачен софтуер,  финансиран от ССБ. Проблемът е, че това са еднократни актове. Те се случват между някой и друг проект за асистентска помощ и някое друго дарение на супа или макарони. Не че последното ги омаловажава, но в перспектива ги прави неефективни. Особено като добавим и липсата на обща позиция по тези проблеми,  на базата на която да се работи и съотв. Да се отстоява, когато е необходимо.

  След панорамната гледка от Мусала нека се потопим в любимото ни Черно море. Въпреки, че през този сезон това едва ли ще е най-приятното преживяване. В него сме ние, масовите компютърни потребители, които се плацикаме между виртуалната и битовата реалност. Вярно, задаваме си някакви въпроси понякога в истински, понякога в интернет кръчми. Къде им отговаряме, къде не. Тъй като няма кой знае колко материали по въпроса, няма и на какви авторитети да се позовем. А специализираната информация,  отвреме-навреме достигаща до нас е по-скоро неразбираема. Няма ги и преводачите, морските фарове, които да ни упътят, за да не се чувстваме толкова неосведомени и изгубени. И щем не щем, принудени от обстоятелствата и чувствайки се безпомощни да ги променим, се примиряваме с онова, с което разполагаме.

  Нека се върнем към историята на нашия любопитен потребител. Както в приказките и в сапунените сериали тя има щастлив финал. Същия ден, в който англоезичното писмо благополучно акустира в електронната ми поща получих обаждане от един мой добър познат, а именно Иван Доброволов. Той беше така любезен да ми отдели един час, в рамките на който обсъждахме положението и проблемите с българските синтезатори. Обеща ми да отговори, дори писмено на трите зададени въпроса и това да се публикува на подходящо място, може би в страницата на Бг. Асист.

  Разделих се с Иван със смесени чувства – от една страна удовлетворен от диалога, но от друга – неудовлетворен поради факта, че ми останаха още въпроси и още хора, на които да ги задам. Може би ще опитам, а може би ще разчитам и на чужда помощ. Така или иначе, най-малкото което мога да направя е да приложа въпросите, предоставяйки авторското право върху тях на всеки  мераклия да ги зададе и трибуна, макар и в рамките на една скромна уеб страница на всеки желаещ да им отговори.

Какъв е смисълът организациите и институциите да закупуват лицензиран JAWS, извън това, че са задължени да го правят според българското законодателство? Какво печелим в общ план, като държава потребител на такъв софтуер?

Какво  би мотивирало един потребител, частно или юридическо лице, да си закупи лицензиран JAWS?Какво ще получи за цената, която е платил?

 На каква цена можем да си закупимJAWS У НАС? Вярно ли е, че цените за българи са по ниски? Какви отстъпки има за повече копия?

Колко са средно закупените копия през последните години? Къде сме ние, спрямо други държави, чийто икономически показатели са съотносими с нашите?

Има ли някакъв шанс в близко бъдеще iPhone да проговори и на български?

Защо Speech lab не се развива през годините?

Какви са намеренията на БАКЛ по отношение на този софтуер?

Защо мобилната версия на Speech lab не е качена в |Google play и има ли шанс това да се случи в близко бъдеще?

Върху какво трябва да се съсредоточат усилията на ангажираните с процеса хора – върху подобряването на Speech lab или създаването на абсолютно нов синтезатор?

Какви са стъпките по създаването на нов синтезатор?

Колко време би отнело, в случай че се намери финансиране? 

Каква е ориентировъчната цена за изработка и за ъпдейт?

Сложно ли е един синтезатор, ползван през компютър и мобилен телефон, да се вгради в различни домакински уреди – напр. Кантар, електронна везна и т. Н.

По-добре ли е хората да си купуват софтуера на достъпна цена или за българските условия най-подходящият подход е социалният?

Може ли да се печели от продажба на софтуер за незрящи при условията в България?

Какво трябва да направят нашите организации за да имаме качествен и актуален говорещ софтуер?

Каква е ролята на държавата? Как може тя да помогне, за да се случи това?

Необходими ли са ни някакви визионерски тип документи – стратегии, планове, пътни карти, посветени на темата „специализиран софтуер?

Какво се прави към момента във връзка с българските синтезатори? Било от отделни хора, било от фирми или организации?

Достатъчно обхватно ли се коментира темата – във форуми, на семинари и конференции, пощенски списъци, в сайтове, периодични специализирани издания и т. Н.

И в момента има места във физическото и онлайн пространства, където потребителите се обучават и консултират при закупуване, инсталиране на софтуер и работа с компютри и мобилни устройства. Достатъчно ли са тези места и има ли смисъл да се прави още нещо за разширяването на подобен тип услуги?