Готови ли са българските университети да ни изпитват електронно? А ние?

Александър Велков

  Вече няколко университета, като УНСС, Шуменски университет, Югозападен университет и др. провеждат т. нар. електронни кандидат-студентски изпити. Поне по онова, което може да се разбере от публикациите в медиите и страниците на самите учебни заведения става ясно, че кандидат-студентите влизат в система, въвеждайки лична информация и полагат изпита за определено време. Това се случва в предназначени за целта помещения.

  Можем само да предполагаме дали системата е достъпна за специализирания софтуер, но при всички положения по-важният въпрос е: готови ли са българските университети да осигурят възможност на незрящите студенти, при желание от страна на последните, да  организират полагането на изпити в електронен формат. Нещата се свеждат до   изпипване на  няколко детайла. Най-важният: оборудване на специализираното място за изпити. С все по-широката употреба на екранния четец NVDA това вече не е никак скъпо струващо. От там-нататък едва ли има кой знае какво значение дали при теста ще се влиза в система или отговорите ще се въвеждат в Word.

  Опцията: електронен изпит в никакъв случай не изключват останалите:употребата на брайл или по-широко практикувания устен вариант. Придобиването на навик за излагане на определена информация в писмена форма, наблягане на грамотността, придържане към стандарта, валиден за  останалите студенти – всичко това, а и още аргументи, които могат да бъдат приведени ще бъде само в наша полза.

  Готов съм да се обзаложа, че докато аз пиша, а Вие четете този текст в няколко университетски аудитории незрящи студенти държат изпити на личния си компютър или на инцидентно пригоден за случая такъв. И все пак, усещането е, че липсва ясен регламент, на  чиято база да се предприемат конкретни стъпки. Така че когато студентът X кандидатства да му бъде предложен следния формуляр:

Как предпочитате да положите кандидат-студентския си изпит?

А/ устно

Б/ на компютър

В/ с брайлова машина

  Всеки от трите отговора предполага организирането на изпита по определен начин – помещение, комисия, браелист, който да разчете написаното и т. н.

 Това, което родители и учители, в специализирани институции или не, могат да направят е да насърчават подрастващите да подготвят текстове на компютъра си – да спазват граматически и доколкото е възможно правила за форматиране, да работят с различни формати файлове, да свалят информация от аудио в текст, да изпращат бързо информацията по електронна поща и т. н. Все умения, които ако не на 100 процента, в определена степен ще ни  направят конкурентни в  рамките на академичната ни битност и впоследствие - на пазара на труда. Още по-добре би било те да бъдат доказани с документи. Ето защо, наред със специализираните дисциплини в училище задължително трябва да присъства „Работа с компютърна клавиатура“, познат в по-старите времена като машинопис. Изпитът за ECDL в Националния център за рехабилитация в Пловдив е праг, през който също е почти задължително да се премине – не само заради дипломата за успешно завършилите.

Повод за настоящият текст са следните публикации:

Шуменският университет въвежда електронни изпити – „24 часа“

https://www.24chasa.bg/novini/article/6057665

Електронни изпити всеки петък в Югозападния университет – Дарикнюз

https://dariknews.bg/regioni/blagoevgrad/elektronni-izpiti-vseki-petyk-v-iugozapadniia-universitet-neofit-rilski-2004751