Лекар върна зрението на бездомник, той го обяви за магьосник

Вече 26 години всеки ден д-р Кирил Събчев отива сутрин в болницата в Монтана, 

преглежда и оперира

Домът за незрящи във Вълчедръм е едно от четирите подобни социални заведения в 

България

В този живот стават и чудеса! Бях без дом, без близки и сляп като къртица. Сега 

имам покрив, приятели и виждам света около мене. Но за чудесата трябват 

магьосници и аз ги срещнах. Един от тях е доктор Събчев!“, заявява 72-годишният 

Станислав Станчев. „Е, чак пък магьосник! Просто си свърших работата! Но винаги 

е приятно, когато успееш в това, което правиш, а другите го оценят и ти 

благодарят!, казва обявеният за владетел на вълшебни умения д-р Кирил Събчев.

 

За Станислав, чийто живот минал като в късна есен – с много кал, студ, мъки и 

малко слънчеви дни, всяко добро обаче е празник, който озарява душата му за дни 

напред. Роден в белослатинското село Търнак, Станчо останал полусирак от малък, 

отгледали го баба му и дядо му. Най-щастливите му години били, когато го пратили 

да учи часовникарство в София. Там имал приятели, открил, че футболът му се 

отдава и стигнал даже до стадион „Славия“, където ритал с легенди като 

Шаламанов, Ларгов и Симеонов. Когато се върнал в родния край, се оженил и създал 

две деца – дъщеря и син. Но после съдбата пак му обърнала гръб – златният му 

занаят – часовникарството, западнал, той тръгнал да скита по заводи, гледал 

крави, част от близките му починали, с други, даже и с децата му, пътищата се 

разделили и накрая останал сам, болен и вече стар.

 

Върнал се в родното си село, но заварил дома си разбит и ограбен и останал на 

пътя. Приютил го братовчед, но тогава пък го връхлетяла слепотата. „Ослепях 

преди 2 години, внезапно! Вечерта виждах всичко, а на сутринта станах и потънах 

в мрак. Нищо не ме болеше, но сякаш животът ми бе свършил. Ама не се дадох, пък 

и се намери кой да ми помогне!”, споделя дребничкият мъж. Социалните служби 

настанили Станислав, който вече не можел сам да се грижи за себе си, в кризисен 

център във Враца, а оттам го изпратили в Дома за незрящи хора в град Вълчедръм. 

„Беше ми много тежко, като се каже социален дом, човек си мисли „приют, мизерия, 

самота“… Но тук ме посрещнаха страхотни хора, дадоха ми грижи и топлина!”, радва 

се бившият бездомник. Домът за незрящи във Вълчедръм е един от четирите подобни 

социални заведения в България. В него живеят 48 души от цялата страна – напълно 

слепи или с тежки зрителни проблеми, за които се грижат 27 специалисти – 

фелдшер, медицински сестри, социален работник и санитари. „Всеки човек, който 

приемаме, го консултираме със специалисти и ако има надежда за спасяването на 

зрението му, го пращаме на лечение”, казва директорката Елена Декина. Така 

Станислав Станчев се срещнал с д-р Събчев. „Беше стандартна операция. Станислав 

имаше катаракта (перде) на окото, махнахме част от естествената леща, поставихме 

изкуствена и човекът прогледна!”, обяснява лекарят от Монтана. Рутинната 

процедура за медика обаче е чудо за бившия бездомник. Повече от месец след 

операцията Станислав е впечатлен не само от майсторството на доктора, върнал 

зрението му, но и от отношението му към пациентите. С остригана до голо глава и 

блеснал поглед възрастният мъж обикаля като пумпал дома във Вълчедръм и улиците 

на градчето и не може да се нарадва, че вече вижда. След като разказал на всички 

за проглеждането си, пратил и писмо до любимия си вестник „Труд”, за да 

благодари на лекаря и повече хора да научат за златните му ръце и добротата му.

 

 

„Докторът сгря душата и сърцето ми, накара ме да вярвам, че нищо не е изгубено. 

Той ми даде светлина, отвори ми прозорец към бъдещето!”, вълнува се възрастният 

мъж. „Нито едно лечение няма да е успешно, ако лекарят не е спечелил доверието 

на пациента. Над 50 % от лечението е в доверието, останалото е 

професионализъм!”, казва пък д-р Събчев. И признава, че се радва, когато чува 

думи на благодарност и похвала, а не само упреци към българските лекари. Защото 

въпреки всички проблеми в здравеопазването, липсата на средства и нестанали 

реформиq повечето от медиците у нас са професионалисти и си вършат съвестно 

работата, смята той.

 

51-годишният лекар е родом от Ловеч, а в Монтана го довела преди повече от две 

десетилетия любовта. В Медицинската академия в Плевен се запознал с колежката си 

Илияна и се оженили. Днес той е лекар в очно отделение в областната болница в 

Монтана, а д-р Събчева е шеф на Инфекциозното отделение. „Аз съм първият лекар в 

рода ни. Родителите ми бяха инженери, но математика не ми се отдаваше и 

интересът към биологията и химията ме отведе в медицината!”, спомня си д-р 

Събчев. След академията специализирал пет години офталмология в днешната болница 

„Света Анна” и признава, че за успехите в професията си дължи най-много на 

учителите и колегите си от онова време – проф. Войнов, доц. Мишева, докторите 

Терзиева, Пенева и Йорова. Вече 26 години всеки ден д-р Кирил Събчев отива 

сутрин в болницата в Монтана, преглежда и оперира, а следобед е в кабинета си в 

центъра на града, където вече го очакват пациенти от целия регион. Кабинетът на 

медика е оборудван с модерна техника – SLT и YAG лазери, фундускамера, очен 

скенер и зелен лазер. Апаратите заедно с натрупания опит и постоянно обогатявани 

знания отдавна са превърнали д-р Събчев в един от най-добрите очни лекари в 

целия Северозапад и извън него, твърдят пациенти.

 

„Никога не съм върнал човек, преглеждам всеки обстойно и се стремя да направя и 

чисто човешки контакт, за да вярва в лечението, което ще предприема. Но държа да 

се спазват точно указанията, защото очите са нещо много сложно и специално и 

всяка небрежност или грешка може да доведе до необратима загуба на зрение!”, 

заявява лекарят. Според него повечето българи, за съжаление, са небрежни към 

здравето, включително и към очите си и търсят лекарска помощ, чак когато 

проблемите им станат сериозни. „От детска възраст до дълбока старост човек 

трябва да преминава поне на 2-3 години на профилактични прегледи, защото 

проблемите със зрението не са ясно видими и не се решават само с очила. Има 

болести като глаукома, макулна дегенерация, които трябва да бъдат открити 

навреме, за да не се стигне до тежки и необратими последици!”, препоръчва 

офталмологът. Над работното му място, от стените на кабинета и чакалнята 

излъчват спокойствие и красота цяла редица планински пейзажи.

 

„Планината е любимото ми място за отмора. Когато има време, там сме със 

съпругата и двамата ни сина. Големият – Борис вече е млад лекар – офталмолог в 

София, а малкият е още ученик!”, усмихва се д-р Събчев.

 

А в дома за незрящи във Вълчедръм вече подготвят документите за операции на 

други свои питомци. Под ръцете на д-р Кирил Събчев през последните години освен 

Станислав са прогледнали Борислав и Леонид. Сега събират пари и документи за 

лечението на пристигналата неотдавна в дома баба Драга. Дори най-малък шанс да 

има старицата да види слънцето отново, докторът и екипът му ще зарадват и нея.

 

 

Източник:

„Труд“