Електронни очи, или как да виждаш през смартфона

Решавам да живея активно, защото нямам друг избор. Другият вариант е да се отчая. То си е до човек, до характер. Има някои хора, които се отпускат по инерцията надолу, получават грижи от семейство и близки и изпадат в летаргия...", споделя Димитър Димитров. Той е един от незрящите, бъдещи потребители на приложението с работно заглавие "Навигация", а в момента и основен консултант при създаването му. Разработено за улеснение в ориентацията и придвижването, то е за всички онези българи със зрителни увреждания, които се опитват да живеят пълноценно.

 

Стъпка по стъпка - поглед става

"Шегуваме се, че ще се казва Мария по името на неговия главен инициатор", смее се 35-годишният мъж, докато търсим подходящо място в градинката на Центъра за социална рехабилитация и интеграция в София. Ще ни демонстрира бета версията на приложението, но за да се случи това, се налага, ние, виждащите, да разберем как незрящите ползват смартфон. За хора като Димитър, въвели тъчскрийна в живота си без драматично преживяване, е лесно – пръстът се плъзва по екрана и докато това се случва, специално инсталираният софтуер SpeechLab (синтезатор на реч, наречен хумористично "Гергана", защото е с гласа на актрисата Гергана Стоянова) изговаря кои са намиращите се на екрана икони, така че чрез прочитането на надписите им потребителите да се ориентират върху коя папка са и да я отворят с две почуквания.

По този начин чрез опипване той "стига" до бета версията на "Навигация". Идеята на новото приложение е да дава представа на незрящите къде точно се намират, как да стигнат до обществени обекти, до заложени като координати лични такива, къде са спирките на градския транспорт, кога ще пристигне чаканото от тях превозно средство, как да пътуват сами с БДЖ. То ползва GPS и функцията компас на самия смартфон.

"Около вас е Националната библиотека", изрича телефонът. "Това са данни за обществените обекти, която фирмата-разработчик е вкарала и не са всички, има още какво да се допълва", обяснява Димитър.

"Тук, тези бутончета – пешеходна навигация – продължава той, позволят да сложа телефона си в джоба и като съм с bluetooth слушалка, да слушам и да вървя. "Насочете се на изток по ул. "Цар Симеон" към бул. "Стефан Стамболов" - 346 метра", произнася гласът. Плюсът на приложението е, че всички обекти са вкарани като координати и записани в менюто предварително, така че човек да избере желания от него и да започне да се води по указанията, а не да ги задава допълнително, както прави системата на Google и която приложението също ползва.

Най-интересно е при транспорта. При въртене на апарата, програмата изговаря посоката, в която незрящият се движи и кои линии попадат в нея. Оказва се, че макар електронните табла по спирките на софийския градски транспорт да са настроени да говорят, не всички го правят, а на места като Цариградско шосе е невъзможно да бъдат чути. Така че приложението ще решава и този въпрос, както и ще отразява реалната информация, подадена от Градска мобилност към таблата, без да се разчита на запаметените на хартия разписания.

"Но като ти казва приложението - наляво и надясно-, все пак няма как да не се блъснеш някъде, затова от изключителна важност са началните умения по оринтиране и мобилност, подчертава Димитър. Белият бастун не е просто бял на цвят, той е с определено тегло, с топка за накрайник, отскачаща от неравности, каквито в България са в изобилие." Въпреки условностите той и другите му съмишленици са щастливи от появата на апликацията и макар досега са ползвали подобна, като DotWalkerPro, Sofia Board Voice и др., за първи път се появява такава, отговаряща на техните специални и български нужни.

"Ако досега "компютърът е прозорец към света" се отнасяше само към него, вече прозорец е и смартфонът, който слагаш в джоба си и получаваш информация, достъпна и за зрящите", допълва Димитър.

Техниката като прозорец към света

Димитър е един от най-активните хора не само сред незрящите, но и сред всички останали. Той работи в Центъра за рехабилитация до Женския пазар и всеки ден пътува до него от апартамента си в Студенстки град, като само в едната посока сменя три транспортни линии. Живее в столицата с неговата съпруга – също незряща, с която имат тригодишна дъщеря Дария без проблем със зрението.

Сам се определя като "компютърджия". Денят му минава в малка стая с две работни места, в която обучава индивидуално незрящи на компютърна грамотност и ги учи да работят със смартфон. Свободни са да дойдат и всякакви хора с проблеми със зрението, дори само да донесат свое устройство за инсталация на програми или каквато и да е друга помощ. Тук има компютър, клавиатури, скенер, но най-важните обекти са специалните брайлов дисплей и принтер, на които Димитър прави бърза демонстрация. Точките, съставящи буквите, изкачат на дисплея физически, така че да се усетят с пръстите. Докато пише на него, SpeechLab програмата отново изговаря имената на папките и менютата, достигнати посредством бързи команди на обикновената клавиатура или чрез преминаване с мишката. Докато не се види, трудно може да си го представиш. "Научна фантастика", смее се Димитър, "човек трябва да е отворен, емпатичен".

Той може да изпише обикновен текст и да го разпечата на брайловия принтер, така че да се появи текст на брайлова азбука. Но всъщност тази дейност вече има свой еквивалент. С гласа на Гергана и скрийн рийдърът компютрите и смартфоните могат да четат книги, интернет страници, или всичко, качено на джаджа. "Защото едно романче на Нора Робъртс например, както ги правят на 400 страници, ако е на брайл, ще представлява десет тома книга, показва купчина с листи Димитър. Представете си учебници или сериозна литература... Това е много сериозно разнасяне. Да не говорим, че онези, които са загубили зрение на по-късна възраст и до последно са разчитали на очите си, имат трудности с усвояването на новата азбука, защото не са развили необходимата сензитивност на пръстите още от ранна възраст."

Всеки ден има часове в Центъра, общо по около 12 на седмица. В тях обяснява на незрящите как да работят с клавиатурата, или ако става дума за смартфон – къде да си постави пръста, как да се плъзне, изследва екрана, как да се повдигне и да чукне два пъти. Според него фината моторика на незрящите е проблем, т.е. координацията не е достатъчно развита. "Минаването на тъчекран беше драма, всички треперихме какво ще стане, мислехме си, че ще останем без телефони, но се оказа, че е по-добре и че нито Google, нито Apple спят и разработват всички тези технологии."

Но работата му не се изчерпва само с технически показното. Той се занимава и "социално" и е "малко психолог", защото има различни хора – едни са нервни, други са отчаяни от живота, трети са депресирани и трябва да им се вдъхне кураж. Затова Димитър започва винаги с примери от живота си. Ако има 2 учебни часа, то само само ¼ от тях работят с ученика и с машините. "Голяма част от хората всъщност идват заради това..."

Кратка история на оптимизма

Има защо да разказва историята си. Димитър не е незрящ по рождение. Губи зрението си от глаукома, вторично заболяване, причинена от друга болест. Минаването през различни лечения, операции и мъка не дава отговор какво му е точно и отговорът остава неясен и досега. Малко преди да навърши 7, вече става ясно, че след време ще спре да вижда. На 9 го записват в първи клас в училището за незрящи във Варна, откъдето е родом. През следващите години зрението му постепенно намалява, докато на 18-годишна възраст не се озовава в пълен мрак. "Но при мен мина неусетно, защото, първо, бях в такава среда, в специализирано училище, където ми помагаха, особено тези, които виждат малко и на шега наричахме "зрящите слепи", смее се Митко. Разбира се, само той знае какъв е бил животът в очакване на мига, в който изгубваш света пред очите си, но и дори след като му се случва, запазва чувството си за хумор. Споделя, че моментът, който го е шокирал най-силно, е денят, в който се е озовал в София, приет да учи в УНСС. Опитът му да заживее в столицата се оказва неуспешен, заради силно преживяния стрес как ще се справи сам и се прибира във Варна. Няколко години по-късно, "след като ми порасна главата", все пак се решава и идва отново в София, където вече осем години живее по-смело.

С компютри се занимава още от училище, а в последствие изкарва и курсове в Националния център за рехабилитация в Пловдив. Обяснява, че чете в интернет с говорящите програми и така се учи на новости, инсталира, тества, поправя всичко. Прави го непрекъснато, защото ако спре и за момент, няма да е в час. "Аз казвам чета, защото така е прието. Някои хора се притесняват да ми кажат – виж това, и ми казват – пипни това... И си представям, ако трябва да карам лелята в магазина да ми дава да пипна пържолите, ще стане много смешно!", шегува се Димитър.

Ако среща ежедневни трудности, то те са свързани придвижването. "Може би на хартия има разписано как се случва изпълнението на строителството, стандарт за тротоари например, разсъждава той, но всъщност всеки навсякъде си прави каквото иска. Бригадирът дори извършва негови си подобрения", шегува се Димитър. Разказва конкретно и за Студентски град, където дълги години нямало осветление до улица до Зимния дворец. Преди година решили да сменят уличните стълбове след петиция. "Дори и аз, малко хумористично, се включих в нея, като написах есе как студентите бягат да учат на Запад, защото им светят крушките... И така накрая разкопаха едни големи дупки по целия тротоар и започнаха да вдигат стълбове. Старите са направени накрая, между тротоара и градинката, където не пречат на никого. Новите обаче ги сложиха там, където като върви човек, трябва да ги заобиколи. И аз, въпреки че вече съм ги научил наизуст, пак от време на време като се разсея и не стоя нащрек, се бутам в някои. Това не мога да проумея – защо ги сложиха там, а не на старите места, на които бяха, някакво творчество проявяват явно..." Липсата на поддръжка също е проблем, например на надвиснали клони.

Димитър ни изпраща с усмивка на уста, време е за следващия урок, последен за деня. Времето да се пусне новото приложение също наближава – очакваме го в началото на следващия месец.

Откъде тръгва идеята

"Преди три-четири години ме срещнаха две незрящи деца – Виктор и Калина. Те се обърнаха към мен за съдействие да им помогна в оправянето на последните два звукови светофара по пътя им към общообразователното училище, в което учеха. Дотогава се бяха борили сами, но този пък нещата бяха зациклили", разказва Мария Чернева. Мария е репортер в БНТ с ресор хора с увреждания, силно чувствителна към проблемите им, затова се захваща веднага и в репортаж среща учениците с представител от общината, който изслуша какво не е наред. Оказва се, че единият от светофар не е сложен, защото щял да пречи на живущите наоколо, а другият бил объркан.

"На теория всички светофари трябва да издават звуци, въпросът е, че липсва стандартизация и никой не се е допитал до хората с увреждания какво точно да се направи, така че те да им вършат работа, обяснява Мария. Беше се получил и конфликт – т.нар. зуумъри на малкото светофари, които си бяха извоювали, се намираха в близост до жилищни сгради, пречеха на живущите в тях и те бяха решили проблема с пискането им радикално – като ги счупят. Затова беше добре да се измисли вариант, в който да не пречат на никого. С течение на разговорите си помислих, че всъщност смартфоните, който ползват незрящите, могат да им помогна да се ориентират в пространството. Виктор например има куче водач, но то не може да му каже посоката, нито спирките." Мария се среща с фирма "Сирма", която е специализирана в изработването на приложения за смартфон и се интересува дали е възможно да се направи такова, което да помага на хората със зрителни увреждания в ориентацията и навигацията. Да, може, срещу 15 хиляди лева.

Така започва търсенето на финансиране, което удря на камък. Водена от идеята, че обществото ще бъде вдъхновено като види хора, които "не лежат на кълките си" и на социални помощи, а са активни личности, искащи да живеят живота си и имат нужда от елементарна подкрепа, Мария създава кампания с DMS номер. Кампанията стартира с демонострации на спортни турнири за незрящи като стрелба с лък, скокове с парашут за каузата. Но тя също се оказва "ялова". Обяснението на репортерката е, че материалите й са показвали успешни примери, а не разплакващи – т.е. хора, които заслужават възхищение, онези, които биха ползвали подобно приложение. Така или иначе някак средствата се събират. Още време отнема и убеждението към общината и Центъра за градска мобилност да предоставят най-важните за приложението данни.

След две години и половина финалът е близо. След стартирането на "Навигация" следващия месец е замислена и втора част от кампанията, която ще включва поставянето на т.нар. дигитални маяци на входовете на обществените сгради, благодарение на които, ако незрящият върви с включен bluetooth, то ще го насочва къде е входът за тях.

Източник:
https://www.dnevnik.bg/tehnologii/2018/03/22/3151006_elektronnite_ochi_v_smartfona/