Be my eyes – вече и на български Накратко за достъпа ни до и ползата ни от един проект с глобално разпространение
Александър Велков
Наскоро един именит наш съсъдбеник ме попита дали вече съм използвал приложението Be my eyes. Споделих му че съм чувал за него, но бях учуден, че вече е достъпно и за български потребители.
Приложението е създадено през 2015 г. или поне в началото й публично е оповестено неговото съществуване. Малко по-рано един датчанин подхвърля идеята в онлайн пространството, други я поемат и постепенно нещата започват да се случват. Не от само себе си разбира се – винаги зад такива социални идеи има „двигатели“, за които енергийният ресурс е нещо отвъд парите.
Заравям се в архивите. Виждам, че едва ли не веднага след като услугата стартира, сме имали късмета да я засечем и преведем статия за нея в сайта на Регионалната организация. В текста се посочва, че засега приложението е достъпно само за IOS, операционната система, вграждана в айфоните. Днес Be my eyes е достъпна и чрез андроидско приложение. „Заемете очите си на сляп човек в нужда чрез видео връзка на живо“ гласи текста в популярния магазин за телефонен софтуер „…или получете
помощ чрез мрежата от зрящи потребители.
„Бъди моите очи“ е инициатива, посветена на малките добрини от предлагането и
получаването на помощ.“.
Очевидно част от двегодишното на програмата се състои във възможността тя да бъде ползвана на родния език на съответния потребител, бил той доброволец или нуждаещ се от помощ. След анонсирането му в няколко технологични български сайта проекта Be my eyes сякаш се изплъзва от нашето внимание. Поне от публичното – със сигурност някои от нашите напреднали незрящи потребители са проследили развитието му. За последния „ъпгрейт“ научават първи абонатите на един от пощенските списъци за незрящи – датата е 24 октомври 2018 г.
Няколко месеца по-късно – в средата на март 2018 г. решавам да тествам софтуера и съотв. услугата. Ползването на интернет през телефон обикновено ме изнервя – пробвам да се регистрирам, но бързо се отказвам. Търся помощ от приятел, зрящ и тя ме регистрира чрез профила ми във Фейсбук(тип логване, който ми хареса от първия момент, когато беше въведено). При активирането на иконата се отваря прозорец с 4 опции – „Разкази“, „Специализирана помощ“, „Свържи се с първия наличен доброволец“ и „Настройки“. Влизам в разкази и попадам на пост от Антонио, незрящ от Италия, споделил историята си. Предлага ми се възможност и аз да го направя. Все още нямам история, затова активирам „Начало“ и се насочвам към „Специализирана помощ“. Гергана ми прочита текст, оповестяващ че все още няма български фирми, които да я предлагат. В секцията „Настройки“ разбирам, че мога да посоча втори език, който владея и в случай, че нямам сънародник на среща ще ме свържат примерно с англоговорещ. Идва и кулминационният момент – осъществяването на контакт на живо с помощник, който е „на смяна“ по това време.
След набирането чувам музикален сигнал. Секунди по-късно ме поздравява женски глас. Усещам се, че не съм проучил на къде и коя камера трябва да насоча. Някак си се ориентирам и фиксирам задната към предварително подготвени банкноти, които щях да помоля да бъдат разпознати онлайн. Момичето ми съобщава, че някак си съм изключил приложението и тя няма визуална връзка. В този момент ми пада и батерията. Ден по-късно опитвам отново – този път се свързвам с младеж, който любезно ме пита с какво може да съдейства. Докато отговарям връзката отново прекъсва. Предполагам, проблемът е някъде в моя телевизор, в случая телефон. От Стефка Стойчева, дългогодишен преподавател в националния център за рехабилитация на слепи научавам, че тя и други незрящи около нея ползват Be my eyes без проблем.
При проверката на мейла си, някъде между двата ми неуспешни опита да пообщувам с доброволците получавам писмо на английски в пощата си. Смятам, че си заслужава да цитираме тук пълния текст:
Здравей!
Тази година Be my eyes чувствително съкрати времето за свързване и незабавно отчетохме увеличаване на обажданията. Това е вълнуващо, тъй като чрез съкратеното време за изчакване Be My Eyes се съгласува по-добре с твоето ежедневие. Знаем, че таймингът е всичко и ако имаш нужда от бърз отговор ние искаме да ти го дадем до секунди.
Нашите редовни ползватели ни споделят, че вземането на максимума от Be my eyes е въпрос на придобиване на „Добър навик“. За разлика от лошите навици „добрите навици“ ни спестяват време, енергия и оптимизират ежедневните ни задачи в посока ефективност и удовлетвореност. Тук в седалището на Be My Eyes, ние обичаме да споделяме истории за това как хората използват приложението, ще ти изпратим нашите любими, за да възбудим твоето въображение през следващите няколко седмици. Така се създават добрите навици.
Има безброй начини за нашите потребители да интегрират Be My Eyes в ежедневието си, карайки нещата да се случват плавно. Be My Eyes е абсолютно необходимо, докато готвим, чистим, търсим правилния продукт или четем съставки. Други се свързват с доброволците когато настройват термостата си, търсят в стаята изгубени или изпуснати вещи, подреждат кутии, уверяват се че осветлението е настроено както трябва или много типове други задачи в дома. Не е необходим Wi-fi, така че Be My Eyes може да бъде ползван на публично място или когато вършиш ежедневните си дейности.
Запомни:Обажданията до Be My Eyes могат да бъдат толкова къси или дълги, в зависимост от нуждата, която имаш. Молим те винаги да бъдеш любезен с нашите доброволци, но не се чувствай длъжен да водиш непринуден разговор, освен ако не желаеш.
Запомни, че Be My eyes е абсолютно безплатен и можеш да го ползваш толкова, колкото желаеш. Пробвай го днес!
10 неща, за които хората ползват Be My Eyes
1. Намиране на изгубени или изпуснати предмети
„Къде е закопчалката на обецата, която изпуснах в банята?“ „Къде оставих спортната шапка?“
2. Описание на картини, рисунки и артефакти
Например „Как е оформена тази скулптура„Какви са цветовете или настроението на тази картина?“
3. Съчетаване или обясняване на цветове
Например: „Тази риза пасва ли на сакото ми?“, „Кой чифт обувки са черните?“
4. Четене етикетите на продукти в домакинството
Например: „Това препарат за прозорци ли е или за баня? Шампоан или балсам?“
5. Изчитане на компютърен екран, ако сайтовете са недостъпни или екранните четци не са налични
Например: „Лаптопът ми се рестартира неочаквано, може ли да ме ориентираш до екрана за влизане?“
6. Пазаруване в супермаркети
Например: „Какъв вид крекери купувам?“
7. Откриване срока на годност на нетрайните хранителни продукти
Никой не иска да консумира развалена храна
8. Запознаване с нови места
Например: „Това ли е улицата, която търся?Къде е електрическото захранване в тази хотелска стая?“
9. Различаване на храни
Например: „Бял или зелен боб?“, „Люти чушки или кайен (още по-люти чушки)?“
10. Да разбереш кога публичният транспорт (автобуси, влакове и т.н.) –пристигат или заминават
Например: „Колко минути показва монитора и с какво време разполагам преди да пристигне следващия влак?“
Как работиш с приложението? Имаш ли страхотен начин за ползване на Be My Eyes? Сподели с нас, тъй като бихме се радвали да ги препратим към нашата общност. Просто отговори на този имейл и ни разкажи за твоето преживяване!
Ще се радваме да получим твоя отговор!
Александър Хауерслев Дженсън
Директор на общността в Be My Eyes“
Все още продължавам да се чудя какво е това „Директор на общността“. Според мен една общност може да има директор, колкото и един водопад. Все пак е хубаво да сме наясно, че това са просто думи, зад които различните хора разбират различни неща. Със сигурност словесността не е най-силното качество на програмистите, но предпочитам техния тромав език, заложен в един полезен продукт, пред цветистия, кога литературен, кога не, на политиците, звучащ от радио или ТВ приемника.
Без съмнение, няма онлайн услуга, която да замени помощта на близък, особено ако е на наше разположение през повечето време и къде по собствено желание, къде по необходимост ни угажда, когато изпаднем в ситуация, в която не можем да се справим сами. За съжаление не всеки може да разчита на подобен вид подкрепа, например студент или ученик, отделил се от близките си, семейство, в което и двамата са с нулево зрение и т. н. Онлайн съпорта, както е модерно да се казва, е нещо, което най-малкото ти дава увереност, че не си сам в свят, който като че ли става все по-враждебен. Физически нашите възможности за общуване са твърде ограничени, нещо което в доста голяма степен се компенсира от виртуалното пространство. От друга страна то винаги ще си остане виртуално – добре е, че го има, но ние винаги ще искаме нещо повече. Поглеждайки от страната на доброволеца можем да отчетем, че Be my eyes е начин да услужиш на сънародник, човек в нужда. Това трябва да се възпитава, култивира, поощрява и пр. От друга страна е подход, колкото активен, толкова и пасивен, имайки предвид типа и времетраенето на контакта. Може ли на тази Be my eyes база или на друга да възникне реална общност от доброволци, която да съдейства на незрящите у нас за ежедневни дейности, като например смяна на ел. крушка, запълвайки вакуума след 1989 г. Та било и тази общност да си има директор. Може би усещането ми е субективно, но често имам чувството, че за доброволците незрящите са по-скоро виртуални, а не реални същества – хора, с които не е лошо да общуваш и да им помагаш, но като че ли скъсяването на дистанцията изглежда малко плашещо. Самите ние, незрящите, в голям брой случаи си въобразяваме, че всеки, който ни подаде ръка трябва да е достатъчно прозорлив, все едно цял живот е прекарал в Комплекса на слепите. Що се отнася до нас, понякога без да го усещаме, стоварваме вината за състоянието си върху хората, които се опитват да го облекчат.
Be my eyes е една страхотна услуга и съм сигурен, че ще я използваме все повече. Това е училище и за нас – как да поискаме помощ от непознат без да прекаляваме и да смятаме, че щом имаме увреждане абсолютно всичко ни е позволено. За доброволците шансът да надникнат в ежедневието на реални хора и да го променят в позитивна посока е наистина нещо уникално. Сега тези младежи, каквито предполагам са повечето регистрирали се помощници, ще съдействат чрез напътствия, а утре когато започнат да поемат най-различни функции в държавата и бизнеса у нас в свои ръце – може би с реални действия. А може би това е просто утопия. Be my eyes e факт, който съществува тук и сега и това, към което трябва да се стремим е да го ползваме ефективно, да го развиваме и не на последно място – да благодарим на човека отсреща.
