Забравеният подвиг на слепите „слухачи“

  Миналата събота в Тюменската областна специална библиотека за слепи се състоя среща    с  нейни редовни посетители, посветена на   100-годишнината  от създаването на Червената армия.

  Слепите и слабовиждащите от всички възрасти приеха топло вокално инструменталният ансамбъл „Радуга“ под ръководството на Татяна Разсадкина, артистите зарадваха публиката с песни и стихове за Червената армия и героите на Великата отечествена война. 

 

  На срещата бяха поканени и представители на регионалната структура на движението „Безсмъртният полк на Русия“ и на събралите се бяха разказани  истории за безпримерните подвизи на незрящи при победата над  фашистка германия при обсадата на Ленинград.

  В града има музей за историята на Санкт Петербургската организация на Всеросийското общество на слепите. Уредникът на неголемия музей Владислав Куприянов разказва:

„Чрез тази експозиция искахме да покажем, че слепите съвсем не са толкова безпомощни, както си мислят много хора – лишените от зрение могат да работят продуктивно, да бъдат полезни за обществото и даже да защитават родината. Те са работили наравно с останалите обсадени, изплитали маскировъчни мрежи, скриващи града при облитания на самолети, шили обувки за ранените. Във военните и болничните части се изявявали незрящи музиканти и певци. И именно при блокадата на ленинград, за първи път в историята в отечествената армия незрящите били призовани за военна служба.

  Ленинград бил подложен на постоянен  авио и артилерийски обстрел. За да се спаси града от бомбардировки трябвало да се предотврати внезапната поява на противника. Но как да се направи това?

    „В самия край на 1941 в град на Нева били доставени особени акустични апарати, звукоуловители“ продължава разказа си Владислав Куприянов. Това били предците на съвременните радари. Принципът, по който работели бил основан на улавяне на звука посредством проста система от трупи с различен размер. Първоначално за работа с тях поставили обикновени червеноармейци. Скоро мястото им било заето от слепи.

  Идеята да бъдат привлечени слепи за работа на акустичния апарат дошла от щаба на градските зенитно-ракетни войски. Много високопоставени офицери се отнасяли скептично към привличането на инвалиди за военна служба.  Голяма роля за решаването на този въпрос изиграла книгата  на В. Короленко „Слепият музикант“, в която героят, сляп музикант, притежава невероятен слух. Когато идеята получила одобрение офицерите от Управлението се обърнали към Обществото на слепите.

  Готовност да постъпят на военна служба изразили практически всички незрящи, останали в града. При първоначалния медицински подбор дошли 30 човека. 20 незрящи преминали през специални курсове, а 12  от тях,  онези, притежаващи най-острия слух били зачислени в действащата армия.

  Първите червеноармейци– слухачи са Яков Зобин и Алексей Бойко. При звукоуловителя имало двама човека – един зрящ и един незрящ. Първият въртял трупите на различни страни, а вторият поднасял ухо към малко отверстие и задачата му била да чуе приближаването на врага.

  Из наградната грамота на ефрейтор Яков Зобин: „Сляп, изучил отлично материалната част на звукоуловителя и работил с  него по време на бойни действия. В резултат от  перфектната му работа като слухач са свалени два вражески самолета. Предал умело знанията си на свои другари.„

  Още в първите месеци от службата на незрящите червеноармейци им се удало да  постигнат невероятни успехи. Те разбирали за пристигането на фашистките самолети дълго преди  последните да прелетят над ленинградското небе. В рамките на няколко десетки километра слепия слухач можел не само да разбере за приближаването на самолета, но и да  определи марката му. Слухачите без проблем различавали немските самолети от съветските и  и по слух  разпознавали типа им, височината, на която летят и разстоянието до тях. Благодарение на незрящите бойци – слухачи бомбардировачите на противника били прихващани  на няколко десетки километра от града и при пристигането зенитните войски подхождали към бойна готовност.  В резултат, натъкващите се на плътен кръстосан обстрел вражески бомбардировачи често отстъпвали, понасяйки загуби.

  Подвига на незрящите войници при отбраната на Ленинград е неоценим. Десетки хиляди граждани оцелели благодарение на това, че авиацията на противника била прихващана още при подстъпите към града.

 

Генади Иванов
 
Превод:
Александър велков
 
Източник:
https://t-i.ru/article/new/11776