Управляващите обсъждат два варианта за подпомагане на хората с увреждания

В зависимост от избрания модел ще са необходими между 270 млн. и 450 млн. лв за следващата година

За осигуряване на месечна парична помощ на хората с увреждания над 18-годишна възраст ще са необходими допълнителни между 270 млн. и 450 млн. лв. само за следващата година. Става въпрос за най-тежките случаи – т.е. за хората с 90 и над 90% трайно намалена работоспособност и с нужда от чужда помощ, които са около 80 хил. души. Това показват разчети на социалното ведомство, с които "Капитал" разполага.

 

Числата варират в зависимост от модела на подпомагане – дали е в размер на една минимална работна заплата или е почасова ставка, която за 2019 г. се изчислява на 3.50 лв. Предложението е една от идеите за промяна на нормативната база, която касае хората с увреждания. Тези разчети заедно със законопроекта за личната помощ на омбудсмана Мая Манолова вероятно ще бъдат обсъдени на заседание на работната група във ведомството.

Опитът за решаване на проблемите на хората с увреждания идва след серия протести на майки на деца, които имат нужда от допълнителна помощ и грижи, след като навършат пълнолетие. Заради разрастването на палатковите лагери на протестиращите социалният министър Бисер Петков първо подаде оставка. След изявления на майките и синдикатите в защита на социалния министър обаче тя беше оттеглена.

Какъв е проблемът

Сега социалната помощ за отглеждане на дете с увреждане се спира, когато то навърши 18 години. Така то остава само с инвалидна пенсия. Родителите на деца с увреждания настояват да се уреди законодателно въпросът с т.нар. лична помощ, т.е. нуждаещите се да получават средствата според индивидуална оценка на потребностите.

В момента има няколко програми, по които се осигурява финансова подкрепа за хората с увреждания. Една част от тях са към общините, а друга - към структурите на социалното министерство. Според протестиращите обаче те не отговарят на потребностите им. "Програмите за личен асистент са към общините и са насочени към безработните и ако някоя майка на дете с увреждане се добере до такава програма, е подложена на ужасни унижения. Дава й се гумена престилка, с която да гледа детето си. За това облекло се усвояват много пари", обясни Кристина Николаева от Сдружението за защита правата на хората с аутизъм пред "Нова TV".

Протестиращите настояват парламентът да приеме изготвения от омбудсмана Мая Манолова законопроект за личната помощ. Текстовете, с които "Капитал" разполага, предвиждат държавата да отпуска допълнително заплащане за личен асистент или юридическо лице, което предлага подобна услуга. От финансовата обосновка към проекта става ясно, че в момента държавата е предвидила и изплаща за асистентски услуги 170 млн. лв. по две програми. Идеята на проекта е уреждането на въпроса с личната помощ да се вмести в рамките на този бюджет. Ако приемем, че нуждаещите се от личен асистент хора са 80 хил., тези средства са недостатъчни. Според експерти ще са необходими допълнително 200 млн. лв.

Разделение сред протестиращите

Синдикати и работодателите поискаха спешно свикване на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, на което да се разгледат исканията и предложенията на тези хора. Заседанието е насрочено за вторник. На него основно ще се дискутира какъв модел за подпомагане на нуждаещите се да се приеме. Проблемът е, че между самите протестиращи няма единомислие по въпроса. Родителите на деца с увреждания, които протестират в палатковите лагери, настояват парламентът да приеме законопроекта на Мая Манолова. Идеята е, че ако той влезе директно в парламента, приемането му ще стане по-бързо, защото готвените промени от социалното министерство първо трябва да минат през обществено обсъждане, да се одобрят от Министерския съвет и едва тогава ще стигнат до Народното събрание.

Законопроектът на омбудсмана обаче не се одобрява от организациите на хората с увреждания, които участват в националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Причината е, че според тях той решава проблемите само на хората с увреждания над 90%, но не и на останалите. Зам.-председателят на националния съвет Адриана Стоименова заяви пред bTV, че законопроектът на омбудсмана е несправедлив. "Това, което много силно ни притеснява, е, че той е насочен единствено към по-тежките случаи – те са около 75 хил. лица и спадат към първа група с чужда помощ", каза тя.

Протестиращите в палатковите лагери майки обаче смятат, че организациите на хората с увреждания са против законопроекта за личната помощ, защото с него се засягат интересите им.

"С приемането на този закон ще се настъпят най-вече интересите на национално представителните организации на хората с увреждания. Те имат статут на национално представителни, защото им се дава държавна субсидия в рамките на 5 млн. лв. на година, за да извършават услуги към общността, но те не извършват никакви услуги", заяви Кристина Николаева. Тя е категорична, че парите трябва да отидат при хора, които имат най-голяма нужда. "Те получават социални пенсии от 120 лв. и 70-80 лв. добавка и с това живеят човекът с увреждане и майката", добавя тя.

Източник:
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/06/14/3200144_upravliavashtite_obsujdat_dva_varianta_za_podpomagane/