Важни елементи на достъпната среда при ползване на градски транспорт

Александър Велков

Говорещи табла

Чрез тях незрящият получава информация за движението на интересуващия го транспорт и може да се ориентира със значителна точност кога ще пристигне той.  Това му позволява да заеме по-удобна позиция преди качване. Говорещите табла са неоценим помощник в случай, че на спирката няма други пътници, които да съдействат. 

 

Озвучителни системи, оповестяващи спирките

Чрез тях незрящият се ориентира за настоящото си местоположение, без да му се налага да ползва други маркери(завои, неравности на пътя и т. н.). Аудиосистемите са удобни и за хора, чийто проблем със зрението се задълбочава през тъмната част от денонощието. Важно е звукът от  уредбата да достига максимално до всички  сектори на превозното средство и да се намери баланс за силата на звука. 

Достъп до спирките на градския транспорт

Тези елементи опосредстват безопасното придвижване на незрящите до спирката, от която може да ползва интересуващият го транспорт и му позволяват да комбинира различни средства, в зависимост от маршрута, който му се налага да измине.

  Водещите линии ориентират човека с бастун и спомагат за придържането му към безопасна линия на движение - обикновено в средата на  тротоарното пространство. В рамките на метростанциите това позволява на придвижващите се да избегнат доближаването до линията и в същото време да  се предпазят от сблъсък с пейки, информационни табла и др. статични обекти, положени в рамките на това пространство.  

  Тактилните плочи преди и след стълбища маркират началото на изкачване или слизане. Оцветяването на първото и последното стъпало в жълто изпълнява същата функция за  слабовиждащите.  

  На метростанциите се прилага практиката да се монтират ограничителни прегради при прехода от стълбищните площадки към перона. 

Безопасност за пътниците, чакащи на спирката 

  На спирките на надземния градски транспорт с по-интензивно движение   биват поставяни колчета с превантивна цел - да ограничат навлизане на МПС в пространството, предназначено за чакащите. Понякога, поради формата и големината им и липсата на място за лавиране на човека с бастун те се превръщат по-скоро в неудобство и дори представляват опасност(спъване, нараняване при досег).

  На перона на метростанциите се полагат тактилни плочи и линии в жълт цвят, показващи на пътуващите с напълно изгубено или нарушено зрение къде са границите на зоната, в която може да изчака безопасно влака за интересуващата го дестинация.    

 

 

Интернет и мобилни комуникации

 

  Въпреки че този тип елементи имат виртуални измерения те са не по-малко важни за незрящите, ползващи градския транспорт.

  Чрез страницата на фирмата, администрираща услугата можем да следим за актуалното разписание и съотв. промените в него, както и за ремонти,  изменения в маршрута на автобуси, трамваи, тролеи. Липсата на достъп чрез говорещ софтуер може да причини неудобство на пътуващите. Напр. при промяна в маршрута на автобус може да се наложи зрително затрудненият да слезе, да пресече от другата страна и да потърси вариант за корекция на придвижването си в желаната посока. Тази операция, сравнително рутинна за повечето граждани е неприятна за незрящите, най-често принудени да търсят помощ от непознати за тях хора.

  Мобилните телефони вече позволяват инсталирането на специализиран говорещ софтуер, посредством който се ползват и удобни GPS навигации. Чрез тях пътуващите могат да локализират местоположението си с точност до метри. Съществуват приложения за мобилни телефони, извличащи информация за часовете на пристигане на превозните средства, дори в реално време. Ангажимент на фирмата, поддържаща системата  за трафик и задаваща часовите схеми за  градския транспорт е да осигури максимален достъп на пътниците със специфични потребности до тази информация, по най-адекватен и удобен за тях начин.

  Вече има и софтуер, позволяващ на пътниците да контролират силата на звука на говорещите табла. Така звукът, който при постоянни високи гами, може да предизвика дискомфорт у останалите  пътуващи бива увеличаван от човека с увреждане само при необходимост.

Текстът е част от материалите за експозицията „Автобуси. Достъпна среда за незрящи в градския транспорт“.