Незрящи се оплакват от дискриминация при оформяне на кредити и вноски

Незрящ гражданин, сключващ договор с банкова институция, няма право 
да го подпише собственоръчно. Служителите в банката предлагат да бъде 
съставено пълномощно на трето лице, което да положи подписа си от името 
на незрящия. С този проблем, в началото на тази година към депутата 
Виталий Шилов. , писмено се обърнаха гомелчани със зрителни проблеми Те 
отбелязват, че подобно правило води след себе си различни неудобства. 

Например, не може цялата сума да се изтегли наведнъж. Зрително 
затруднените считат това за дискриминация и предлагат властите да 
допълнят съществуващите бланки на банковите и търговски учреждения.
Депутатът отправил молба към националната банка да разгледа 
възможностите за внасяне на предложения за законодателни промени във 
формулярите за договори, така че незрящите да имат възможност 
самостоятелно да извършват сделки. Асоциацията на банките в Беларус, на 
свой ред потърси мнението на банките по този въпрос.
"Ние, хората с нарушено зрение, се обръщаме към Вас по следния 
въпрос: в настоящия момент във взаимодействието между незрящите и 
банковите институции се наблюдават дискриминационни практики. Например, 
незрящ, сключващ договор, няма право да го подпише собственоръчно." - 
така започва обръщението към депутата Виталий Шилов.
Авторите поясняват, че служителите в банката настойчиво предлагат да 
бъде оформено в нотариална кантора генерално пълномощно на трето лице, 
което ще подписва документите от името на незрящия.
Мотивировката е, че последният не може да се запознае със 
съдържанието на документа и така подписът му няма юридическа стойност. 
При възникване на проблем при съдебни споразумения банката може да се 
окаже в деликатна ситуация. "Именно на базата на такива хипотетични 
ситуации се гради защитата на банките, изисквайки генерално 
пълномощно.", пишат авторите на обръщението.
В резултат на това незрящият не може да придобие скъпоструващи стоки 
на изплащане и е принуден или да преведе цялата сума веднага или да 
търси посредник, който да се съгласи да поеме тази отговорност.
Мнението на авторите е, че в такива случаи действията на служителите 
в банковите и търговските учреждения са дискриминационни. За да се 
избегне това е необходимо да се допълнят бланките на тези учреждения. 
Примерно, да се разреши на служителя да запознае незрящия с 
документацията в присъствието на свидетел и това да се удостовери чрез 
подписи.
Координаторът на Службата за правата на хората с увреждания Сергей 
Дроздовски разказва, че проблемът не се повдига за първа година. Въпреки 
това, конкретно решение не е прието.
"Има така наречени "приемливи рискове", които банките са склонни да 
поемат. Ако банките въвеждат подобен род ограничения, то те трябва да 
почиват на основата на изследвания, примери и конкретни факти. Такива 
засега никой не ни е предоставил", коментира координаторът.
Сергей Дроздовски пояснява, че трудности възникват не само при 
оформянето на кредитите или вноските, но и при покупка на 
застрахователни полици. В сферата на застраховането увреждането също се 
приема като рисков елемент, което оскъпява и влошава условията за 
клиента. Преди няколко години организирахме кръгла маса с представители 
на Министерството на финансите и застрахователни компании. Обясниха ни, 
че такива са правилата за отчитане на рисковете в бизнеса. Но като цяло, 
нито банките, нито застрахователите направиха усилия да докажат, че тези 
рискове са реални. Това са просто предположения.


По материал на https://finance.tut.by