Коронавирусът: Ефектът от социалната дистанция за незрящите в Италия

Категория: Преводи
Публикувана на 29.07 2020

Италианският фотограф Стефано Сбрули документира трудностите на незрящи
и слабовиждащи при адаптирането им към света на социалното дистанциране.
Италия се сблъска с една от най-строгите и най-дълго работещите
карантинни мерки срещу Covid-19 в Европа.

Хората със зрителни увреждания често се нуждаят от придружители или
помощни служби, за да продължат ежедневния си начин на живот. За тях
мярката за социална дистанция е сериозно предизвикателство.
Ето някои от портретите и историите на Сбрули, събрани между март и юни.
Лусила, 55, Рим

Лусила е учител по история на изкуството и скулптор. Тя губи зрението си
поради дегенеративно заболяване.
„Често броя крачките, за да достигна до определено място. Ако нещо в
него се промени се случва да се изгубя. Още не съм ходила да пазарувам.
Обикновено взимам метро C, но в Сан Джовани промениха всичко, а това
ограничава излизането ми и ме затруднява".

Близнаците Лоренцо и Франческо, 13 г., Рим

Лоренцо обича да свири на барабани, а Франческо - да пее, но по време на
карантината курсовете, на които са записани са спрени.
Те са незрящи близнаци. Често се радват да играят и пеят на верандата до
залез слънце.
Преподавателската дейност в средното им училище също била прекъсната и
ресурсният учител не могъл да им помага вкъщи.
Вместо това майка им и баба им ги подкрепят, със значителни усилия.
Те не са в състояние да водят независим живот и заради социалната
дистанция има риск да останат изолирани.
„Те трябва да са първа грижа за едно общество, а не последна“, споделя
мнението си баба Анна.

Симона, 35 г., Рим

Симона винаги е водила независим живот; За нея е съвсем обичайно да
излиза, да ходи на работа и да се среща с приятели.
Въпреки това тя не се е разхождала от месеци.
„Идеята да напусна дома си ми създава известно безпокойство“, споделя тя.
„Живея в Лусио Сестио и често използвам метрото, но сега знам, че
изходите и входовете са се променили, за да улеснят дистанцирането на
хората. Страх ме е, че ще няма да мога да се ориентирам. Няма и тактилна
пътека, по която да се ориентирам.

Етторе, 50, Рим

Етторе е с увредено зрение и е напълно независим. той работи и пътува
много. Занимава се с услуги за грижи за хора със зрителни увреждания.
По време на блокадата, като изключим лекото усещане за изолираност, се
справя добре.
В момента му е трудно докато пазарува. има нужда от време, за да
разбере какво купува, да прочете сроковете за годност и цените. Страхува
се от нетърпимостта на околните и се чувства напрегнат от това, че
трябва да върши нещата по-бързо. Маската замъглява очилата му.
Ръкавиците също допълнително усложняват нещата.

Марко, 31 г., Рим

Марко взимал автобуса всеки ден, за да стигне до офисите на Bank of
Italy, където работи.
Той живее с родителите си и двама братя в малка къща.
Карантината направила всичко по-сложно. Работата от вкъщи го принудила
да прекара дълго време в затворено пространство.
За него е важно отново да се върне в офиса.

Матео, 32 г., Рим

Матео е слабовиждащ и работи за обществена служба.
Той е спортна натура. Избран е да представлява Италия в адаптирания
сърфинг на Световното първенство в Калифорния, но пандемията му
попречила да участва.
Води самостоятелен живот, с помощта на кучето си водач. През част от
карантината нямал възможност да заведе четириногия си придружител за
раздвижване в парка.
„Кучето-водач винаги трябва да е в кондиция, защото ако е болно не може
да ми помага“, отбелязва той.

Камила, 35 г., Рим

Камила отговаря за поддръжката на пътеките в музеите в Рим. Тя е с
частично зрително увреждане.
въпреки че до голяма степен е самостоятелна, в този момент много се
страхува да излиза.
Наоколо има доста повече електрически велосипеди и скутери. Опасява се
да не бъде прегазена.
"Необходимо е да се преосмисли начина на организация на движението в
столицата, като се вземат предвид нуждите на зрително затруднените.
Особено в този период."
Още от началото на карантината, но и досега, продължава да изпитва
неудобство от липсата на социални услуги.
"Държавната служба преустанови дейност и не е ясно кога ще започне да
работи отново", оплаква се тя.

Анджелина 90, Санта Маринела

Анджелина живее в старчески дом. Гостуванията на нейни близки я правят
щастлива. Но тези визити спират по време на карантината. Както
времетраенето, така и броя на имащите право на посещение са ограничени.
Тя се развълнува, когато фотографът Сбрули предложи да я изведе на разходка.

Превод:
Александър Велков

Дата на публикация:
20 юли 2020 г.

Източник:
https://www.bbc.com/news/in-pictures-53403780