Неудобни приложения и неправилно поставени плочки: какво възпрепятства незрящите в живота им в града

  С посредничеството на портала „Особен поглед“ помолих трима незрящи жители на Москва, които водят активен начин на живот в града, да откроят основните проблеми, с които се сблъскват днес -  когато се опитват да посетят ресторант, да си вземат такси, да поръчат доставка или да използват обществен транспорт. Те споделиха и мнението си за това как ситуацията може да се подобри.

 

Интервюирани:

Евгений Арнаполски

Заместник-ръководител на отдел „Социално-културни проекти и програми в Държавния музей - културен център„Интеграция“  - "Николай Островски".  Живее в Москва от 37 години

Юлия Василиева

Психолог. Живее в Москва от 5 години

Анатолий Попко

Експерт в областта на невизуалната достъпност. Живее в Москва от 20 години 

 

Мобилни приложения и онлайн услуги

 Анатолий: Аз съм напреднал потребител: имам Windows и Mac, общо използвам три екранни четци, постоянно чета специализирана литература, знанията ми трябва да са достатъчни, за да се справя с всеки уебсайт. Но да направя нещо в сайтовете gosuslugi.ru или mos.ru е изключително проблематично за мен. Когато например всички издаваха пропуски за пътуване из града, аз не можах да посоча нито причината за пътуването, нито да избера датата, трябваше да се обадя на кол центъра. Незрящите учители не могат да използват електронни дневници, а Незрящите масажисти в клиники не могат да водят записки за прегледаните пациенти. Тоест, само защото тези услуги не отговарят на изискванията за достъпност на цифровото съдържание, хората не могат да изпълняват своите работни задължения.

Почти всички продукти на Yandex имат проблеми с достъпността. Наскоро те изпратиха анкета „Помогнете ни да станем достъпни“, което предизвика негативна реакция от цялата общност на незрящите. Възниква въпросът: защо можете да създадете търсачка от световна класа и десетки висококачествени услуги, но вместо систематична работа за осигуряване на достъпност, се обръщате към общността на незрящи потребители с плахия въпрос: "Какво бихме могли да направим за да бъдем по-достъпни за Вас?". Това не е битом на Нютон. Достъпността е култура на програмиране.

Когато създавате произволен продукт, трябва да осъзнавате, че сред ползвателите му ще има и незрящи. Това не е само мъглява вероятност - просто е въпрос на време да се случи. Има дори национален стандарт на Руската федерация, който формулира изискванията за наличие на цифрово съдържание. Ако говорим за сериозна голяма компания с много потребители, тогава персоналът задължително трябва да разполага с професионален незрящ програмист, който да гарантира достъпността на продукта. Това правят Google, Microsoft, Apple. В Русия - само Сбербанк. Доколкото знам, никой друг не е възприел подобна практика.

  Мисля, проблемът е и там, че малцина осъзнават, че съвременният смартфон със сензорен екран и персоналният компютър са същите естествени ежедневни атрибути за незрящия, както белия бастун и тъмните очила.

Разбира се, не всеки използва 100% възможностите на тези устройства - и сега такива проекти като курс за компютърна грамотност за незрящи от програмата "Особен поглед“, който ръководя, помагат за решаването на този проблем.

Евгений: От всички приложения, най-достъпното е Сбербанк-Онлайн, Много добре направена апликация. Чрез нея мога да направя всичко, което би могъл и зрящият клиент. Друго позитивен пример е приложението на Dodo Pizza, от което мога да поръчам самостоятелно.

За тези хора, които започват да разработват приложения, е важно да наемат наистина компетентни програмисти и да разберат, че пускат продукта си за всички потребители и сред тях има различни групи: например незрящи или с нарушения на финната моторика. Ако един бизнес се интересува от възможно най-много хора, които използват неговия продукт, той трябва да се грижи за всички свои клиенти. Ако няма пряк досег със специалисти, които биха могли да дадат експертна оценка, трябва да се опита да се свърже с такива хора, които ще използват продукта. Сред тях все ще се намери един незрящ експерт, който да предложи решения относно цифровата достъпност.

 

Юлия: Харесвам онлайн магазина на Utkonos. Въпреки че уебсайтът им е със средна достъпност приложението е много готино. «Яндекс.Еда»  и Delivery Club не са достъпни - все ще излезе някоя уловка: или трябва нещо на картата да се маркира с пръст или някое гадно нещо ще излезе, когато трябва да се заяви плащане. Приложението на Vkussville също е достъпно - може да се поръча за вкъщи, да се разгледа менюто и бонус картата. Аз съм с нулево зрение, но за мен тук няма ограничения.

 

 

такси

Анатолий: В Москва има служба за социално такси - възможност хората с увреждания да поръчват такси на по-ниски цени. В действителност положението там е плачевно - това е най-нефункционалната, непрозрачна и ненадеждна система за поръчка на такси - това е нужно да се направи поне месец предварително.  Веднъж се опитах да поръчам две седмици преди пътуването - нищо не се получи. Разбира се, в крайна сметка стигнах там, където трябва, но не в това е въпроса. С развитието на съвременните технологии всичко може да работи несравнимо по-добре. Разбира се, правят се някакви стъпки в тази насока.  Например, наскоро с мен се свързаха разработчиците на  приложението „Достъпен транспорт“, поръчано от Московската община. Това е добра инициатива и не съжалявам, че прекарах седем часа за тестване на продукта за достъпност, но проблемът е, че откакто преди 6 години за пръв път отидох на среща в Deptrans по същата тема промяната не е особено съществена и проектът още си е в  бета версия.

  Приложенията на Yandex.Taxi и  Citymobil са достъпни само частично, при   Gett и Uber нещата са по-добри, защото ги поддържат международни компании. Скорошен пример: Поръчах такси чрез приложението, но не можах да избера класа на колата. В резултат на това пътувах  при условия тип „бизнес“. Не съжалявам за допълнителните триста или шестстотин рубли, но бих искал сам да решавам в каква класа пътувам.

В същото време е много важно да се отбележи, че в Москва условията за ползване на транспорта са добри. например службата за придружаване в метрото, те са страхотни хора. Служителите им са добре обучени и не само ви придружават до изхода на метрото, но и могат да ви заведат до влака или да ви помогнат да стигнете до най-близкия музей.

Евгений: Ако приложението Yandex.Transport е повече или по-малко достъпно за нас, то това не важи за Yandex.Taxi - там всичко е много по-лошо. До последната актуализация незрящите можеха единствено самостоятелно да посочат началната и крайната дестинация, като беше невъзможно да изберат класа на автомобила или начина на плащане. Имам всички необходими настройки по подразбиране, но много се притеснявам какво ще се случи след актуализацията. След една от тях за мен дойде мерцедес и платих повече от планираното.

 

Тактилни плочки

Евгений: Не съм виждал разумно поставена тактилна плочка в Москва. Най-често не е положена по предназначение. Например на ленинградската жп гара направиха ремонт и по пероните положиха тактилни плочки под формата на рифове. Но те, както изглежда, не са наясно, че има различни видове плочки - всяка със своето предназначение.  Например такива рифове се полагат на места, където е необходимо някакво предупреждение: спирка, внимание, допълнително стълб или стълбища. На теория спираш и проверяваш с бастуна какво има пред теб. На гарата цялата тактилна линия се състои от тези подредени в шахматен порядък рифове. Това, първо, е неудобно за нас за ориентация, бастунът постоянно влиза в тях и боксува, и второ, създава дискомфорт и за всички останали хора, особено за придвижващите се с инвалидни колички. 

Анатолий: На теория тактилната плочка е необходима, за да може незрящият да има ориентири под краката си и при ползване на бастун в ситуациите, в които няма други маркери. Тя също играе ролята на предупредителен знак за наближаващо препятствие. Какво е изпълнението при нас: на изхода от метростанция Пушкинская, в центъра на Москва, на петдесет сантиметра от стената на подлеза бяха поставени тактилни плочки. Какъв е смисълът, след като вече имам стената като ориентир. За сметка на това във фоайета и големи открити пространства, където лесно можете да се изгубите тактилна сигнализация липсва. Имаше случай, когато на улица беше положена тактилна настилка, предназначена за придвижване, а в средата на тротоара стърчеше стълб.

 

 

Обществен транспорт

Евгений: На автобусната спирка често питам кой номер на автобус е пристигнал, въпреки факта, че по принцип вече знам кои автобуси минават там. Веднъж все пак реших да проявя независимост и просто се качих на превозно средство, което пристигна, тъй като бях сигурен, че е моето. След една спирка разбрах, че посоката е съвсем различна. След този случай си дадох сметка, че е по-добре винаги да питам кой е номерът на автобуса, вместо след това да търся обратния път и да се скитам неизвестно къде. Разбира се, би било добре самостоятелно да разпознаваме съответния транспорт. Това може да стане или с помощта на озвучаване, някакъв вид гласов изход в автобуса или чрез по-достъпно приложение -  като  Yandex.Transport.

Знам, че в Европа и САЩ културата е различна. ако шофьорите видят незрящ на спирка, особено ако е застанал по встрани, се опитват да спрат максимално близо до него, за да може по-лесно да се качи.

Юлия: Живях в Израел четири години и мога да разкажа как е устроена навигационната система по спирките за незрящите. Първо, на всяка спирка има електронно говорещо табло. Натискаш бутон и таблото ти съобщава кой автобус върви, в коя посока и колко време ще го чакаш. Второ, всеки автобус има два високоговорителя: вътре и отвън. Единият обявява спирка за пътниците, а вторият обявява номера и посоката на автобуса. Тоест, не търчите с викове "Извинете, кой номер е автобуса?", както ни се налага да правим тук.

 

Развлечения и ресторанти

Юлия: Съществува стереотип, че незрящите си седят вкъщи през цялото време, слушат радио и не ходят никъде, за да се забавляват. Но това не отговаря на истината. Например, как обикновено семейство прекарва времето си в  МОЛ-а? Стоят по цял ден, децата се боричкат, възрастните пазаруват, кино, ресторант. Ние също правим това, но отнема много повече време и ни коства повече усилия. Трябва да спрем човек, да го питаме как да намерим конкретен магазин, той ни казва да вървим направо, след което спираме друг, за да питаме пак колко далече е това направо.   Но вече съществува система, която би могла да реши този проблем. Тя е организирана по следния начин: на всички врати и обекти в търговския център се поставят специални bluetooth маркери. Отварям приложение на телефона си, което ми казва: отляво - магазин L'Etoile, отдясно - ресторант Il Patio. И аз подавам команда "Подай ми маршрут до най-близкия Макдоналдс и програмата ще ме ориентира за посоката. Ясно е, че никой търговски център няма да поеме такъв ангажимент, необходимо е държавните структури или Всерусийското общество на слепите да подемат подобна инициатива: както ги задължиха да поставят дезинфектанти и предупреждения за спазване на социалната дистанция едва ли не навсякъде.

  Проблем има и с кината: законът задължава всички филмови продуценти да включват тифло-коментари, но обикновено те не достигат до зрителя - най-често те остават в държавния филмов фонд. Всичко, което се изисква от кино веригите, е да предоставят достъп до тези коментари, така че да бъдат качвани в приложения (например Tiflomedia), снабдени с които да ходим на кино. В цивилизования свят се случва така: посещавате киното със своя смартфон, на който е инсталирано приложението, купувате билет, сядате и слушате. Киното няма никакъв ангажимент в това отношение. Но на тях не им пука - защо да се задълбочават, нали така или иначе парите им влизат в касата. 

Ако говорим за ресторанти, тогава трудностите при тях са следните: нямате възможност да повикате сервитьора, когато сте готов с поръчката, а трябва да се съобразявате с неговия начин на работа. Зависим сте от него и за прочита на менюто. Има начин за справяне с това неудобство. Първата стъпка е поставяне на бутони, чрез които може да се извика сервитьора. Една евтина еднократна инвестиция, но изключително удобна за незрящите - например да си поискат нова вилица, ако падне на земята или да си поръчат още нещо. Честно казано, виждал съм такова нещо само в «Чайной высоте».  Що се отнася до  менютата, изобщо не е необходимо да се разпечатват на брайл. Ясно е, че това е неудобно, менюто често се актуализира - и всеки път трябва да се отпечатва наново. Решението е да се направи достъпен сайта на ресторанта. Кои са основните затруднения при ползването на такива сайтове: менюто най-често се публикува под формата на снимка и няма как да го прочетем с говореща програма.  Ако сайтът е разработен нормално, тогава можем предварително да разгледаме категориите, промоциите и отстъпки. При това положение, дори при условие, че сервитьорът ми е прочел менюто неразбираемо, сам мога да се запозная с него.

 

 

Как да предложим помощ на незрящ в града

Евгений: Ако усетите, че незрящият е несигурен или изглежда объркан, можете просто да отидете до него и да разберете как се справя. Аз съм от тези, които се опитват да направят всичко сами, но има моменти, когато например отивам на гарата и не мога да се ориентирам от кой коловоз тръгва влака. Налага се да спра и да чакам дълго време за съобщението. В такъв момент би било чудесно ако някой се появи и ме попита дали имам нужда от помощ.

  Ако решите спонтанно да помогнете на незрящ, попитайте дали има нужда от това. Ако ви откаже, приемете го като нещо позитивно - Той е извървял дълъг път, за да води пълноценен живот на равни начала в този необятен и жесток свят.

 

Как да решим неудобствата за незрящите в Москва

Анатолий: Днес в Москва проблемите, свързани с незрящите често се решават от абсолютно зрящи хора, които не са в състояние да си представят как се чувства и с какво се сблъсква един московчанин с тежко увреждане и какви са неговите реални възможности. Следователно мерките, предприети от тях, са фокусирани върху някакъв митичен незрящ човек. Разбира се, има московски клон на Всеросийското общество на слепите, но гласът му не е достатъчно силен.  Например, оказва се, че сайта на нашия кмет е недостъпен и не мога да му изпратя своя апел.

Ню Йорк имаше незрящ губернатор [Дейвид Патерсън], Великобритания имаше почти сляп вътрешен министър [Дейвид Бланкет] - това е невероятно. Основната им заслуга дори не е, че един град е станал по-достъпен, а че огромна група от хора е станала свидетел на жив пример за това, че  човек с тежка форма на увреждане е в състояние ефективно да изпълнява сложната работа на лидер. Ако наистина имахме незрящ кмет, който самостоятелно да използва iPhone и да инсталира приложения, тогава поне наличието на електронни услуги би било по-голямо. 

 

Превод:

Александър Велков

 

Дата на публикация:

14 юли 2020

 

Източник:

https://daily.afisha.ru/relationship/16178-neudobnye-prilozheniya-i-nepravilnaya-plitka-chto-meshaet-nezryachim-zhit-v-gorode/