Да бягаш в тъмнина

 

Какво е да бягаш в тъмнина? С това в пълна степен са наясно незрящите спортисти. И обезателно трябва да бъдат техните помощници - доброволци-водачи.

 

Вадим Кантор разказва кой и как подготвя такива доброволци. 

 

Няколко пъти в годината благотворителната фондация „Спорт за живот“ провежда семинари за обучение на доброволци-водачи на незрящи спортисти. Те са част от социалния проект „Маратон в мрака“, насочен към развитие на бягане и други циклични спортове за незрящи, зрително затруднени и глухонеми.

Всичко започва с частна инициатива на треньора и рехабилитационен терапевт Юлия Толкачева. Тя поема ангажимент да подготви един незрящ спортист за маратон. Малко след това тя и Анастасия Плетминцева, треньор, работещ с хора с увреждания, създават фондация „Спорт за живот“. „Тогава други незрящи разбраха за проекта и като резултат започнахме да провеждаме редовни обучения в Москва“, споделя Анастасия Плетминцева, директор на фондацията. „И бързо стана ясно, че за да протичат тренировките безопасно и ефективно трябва да обучим водачи- доброволци  

 

Потапяне в тъмнината 

 

Обучението за водачи-доброволци продължава три дни. Повечето нямат опит в общуване с незрящи. През първите два дни те привикват да си представят нова реалност, изцяло състояща се от тактилни усещания, звуци, миризми.

 

„Потапяме хората в тъмнината, постепенно ги въвеждаме в света на незрящите. Използваме както превръзки за очи, така и тъмна стая. Инструктираме ги да изпълняват определени задачи при такива условия. И много, дори тези, които са присъствали на други обучения за работа с хора с увреждания, по-късно разказаха, че никога досега не са се сблъсквали с подобно представяне на информация “, разяснява Анастасия Плетминцева. 

 

Започва се с ходене 

 

На третия ден доброволците най-накрая отиват на стадиона. Но е рано да се бяга, трябва да се започне с бавна разходка. В тренировката участват 14 души, те са разделени на двойки, всеки има превръзка на очите си. Такива превръзки се използват при пътувания с влак или самолет, за по-лесно заспиване. Тук превръзката те прави незрящ и доброволците на свой ред влизат в ролята на хора с подобен проблем. Първо двойка, незрящ и доброволец, изминава няколко десетки метра, доброволецът държи партньора под лакътя. Ако по пътя има препятствие, трябва да се подаде командата "Спри!. И е важно реакцията да бъде незабавна. Ръководителят на обучението провокира определен тип ситуация, изскачайки изведнъж на пътеката пред бягащата двойка. 

 

Кой крак? 

 

По време на реални състезания и тренировки партньорът не се държи под ръка. Бягащата двойка е свързана с паравръзка - средство, наподобяващо осморка, приспособено от лента или прашка. Преди началото на бягането водачът винаги пита партньора си с кой крак му е удобно да започне. Ако незрящият бегач стартира с десния, доброволецът съотв. го прави с левия. Движението на ръцете и краката при бягане винаги е взаимосвързано. За да могат ръцете в двойката да са в синхрон, краката трябва да се движат в огледален образ: когато единият пристъпва с левия крак, напред, другият го прави с десния.  

 

С какво помага бягането на незрящите? 

 

Бягането не е само здравословен начин на живот. Определяме нашите класове като начин за комуникация, развитие, възможности за пътуване. Някои просто идват да опитат. И се срещат с 10 доброволци, както и с други момчета. Всички помагат, искрено се интересуват, общуват и хората започват редовно да посещават обученията. За незрящите се разкриват нови перспективи и придобиват самочувствие“, споделя Анастасия Плетминцева.

 

Обученията се посещават от незрящи по рождение и загубили зрението си по-късно( в резултат на прогресиращо заболяване или веднага след инцидент). Те имат различна психика и идеи за околния свят, всичко това трябва да се вземе предвид при взаимодействие. За да общуват със слепоглухи бегачи и да им помагат в тренировките, доброволците изучават жестомимичен език. 

 

Първо бягайте на тъмно. Снимка: Вадим Кантор / ASI

 

Всичко за Ironman 

 

Състезанието по триатлон Ironman е едно от най-големите предизвикателства сред този тип еднодневни състезания в света. 3,86 км плуване, 180,25 км колоездене и 42,195 км бягане. „Всички глухонеми искат да участват в Ironman. Казвам им: нека започнем с това, че ще идвате на тренировка два пъти седмично! Моля, обърнете внимание, че подготовката ще отнеме пет години! И все пак, ако ги попитате за какво се готвят, те ще отговорят: Ironman. Това е силна мотивация за тях “, обяснява Анастасия Плетминцева.

Колко доброволци са необходими?

 

В продължение на няколко години през „Спорт за живот“ са преминали над 250 незрящи и зрително затруднени. Подходът им е различен. Някой изминават 5 км с бързо ходене и пробягват последните няколкостотин метра. Други пробягват 5 или 10 километра. Малцина се пробват в маратон, а има дори и бегачи на 100 километра! Но за да провеждат нормален тренировъчен процес и да застанат подготвени на старта са необходими множество доброволци.

 

Ако фондацията работи с 30 спортисти, необходими са 150 активни доброволци. Това не означава, че петима доброволци работят с един незрящ човек. Просто доброволците не могат да ходят на абсолютно всички тренировки два пъти седмично. Опитът показва, че за да могат бегачите да бъдат обезпечени с водачи, както на тренировки, така и на състезание, трябва да има пет пъти повече доброволци. 

 

Продължаваме напред 

 

Всички участници в семинара казват, че са готови да продължат напред и да посещават редовно обученията. Но възможностите са различни за всеки. Някой ще може да идва на две тренировки седмично, някой - на три на месец. Мнозина са готови да придружават незрящи на 5-километровите състезания на движението Parkrun, които се провеждат в събота в десетки московски паркове.

 

Нина Михеева участва в маратони и роугейнинги (състезания по ориентиране). Многократно е печелила световното първенство по роугейнинг. Попаднах на това обучение в сайтове за бягане“, казва Нина. - По това време вече бях виждала такива бегачи: Сляпо-глух мъж често идва при нас в Parkrun в Северно Тушино, казва се Миша. Имам опит в общуването с незрящи - двама масажисти и момиче, загубило зрението си на 3 години. Тя води пълноценен начин на живот - ожени се, роди дете. Понякога се опитвам да си представя какво е да не виждаш. И днес ми беше интересно да тренирам на улицата. Когато си в ролята на незрящ и те водят, напълно се доверяваш на водача и тичаш по-лесно, фокусирайки се единствено върху движението, без да мислиш за препятствията"

 

Александър Целишчев бяга повече от шест години, участва в маратони и ултрамаратони (100 км). „Търсех проект, в който да осъществя необходимостта да споделя своите знания и умения. Разбрах за обучението случайно, попаднах на реклама в интернет, прочетох я и се заинтересувах. Беше още през пролетта, преди карантината, когато кандидатствах за участие. И така изчаках упражненията "лице в лице". Сега започвам да ходя на тренировки и имам готовност да придружавам бегачи на полумаратон.", обяснява Александър

 

„По принцип темата да се подкрепят околните ми е близка. И не мога да остана безразлична, разминавайки се с незрящи.", твърди Даша Бусарнова, участничка в семинар за обучение на водачи-доброволци. - Искам да ги подкрепя в желанието им да водят активен живот, да се занимават със спорт. Те ме вдъхновяват много. Спортът винаги присъства в живота ми, харесвам плуването, бягането. Целта ми е да участвам в състезания с участниците с увреждания. Готова съм да пробягам 10 км и полумаратон с тях. "

 

„Доброволците често ми пишат по-късно: дойдох на обучението, за да помогна и в резултат те ми помогнаха. Ако искате можете да разказвате на незрящите за нашия свят...и ще затънете в детайли. но за тях всичко е интересно. Възможно е те да ви научат на нещо повече"убедена е Анастасия Плетминцева. 

 

Превод:

 

Александър Велков 

 

Публикация:

 

септември, 2020

 

 

Източник:

 

https://www.asi.org.ru/2020/09/01/bezhat-v-temnote/