СКРЪБНА ВЕСТ:Почина Асен Алтънов


  След като през последните близо 15 години единственото, за което мислеше и говореше Асен бяха проблемите на незрящите хора, някак си съвсем естествено той си отиде малко преди да изтече мандатът след който щеше да се отдаде на заслужена почивка. В крайна сметка съдбата му отреди друга участ.
  Любима негова фраза беше: "Трябва да остане нещо и след нас". И остави: къщата на Симеон 110, санираните блокове, безбройните ремонти в Комплекса на слепите...и още и още.    Той беше един от последните лидери от старото поколение, закърмен с аксиомата, че Съюзът на слепите е организация на слепи и за слепи. Имаше хора, които го ругаеха - зад гърба му и в лицето - след това се ядосваше за 5 минути и се захващаше да помага на същите тези хора. Без да е готов за това, което го очаква в една разтърсвана от проблеми организация, той дойде през 2007 и започна да работи по решенията им - отхвърляше ги един по един,  стъпка по стъпка, по неговия си начин. И Асен Алтънов като всички нас си имаше недостатъци, без съмнение е допускал грешки. Въпреки това, само  най-предубедените ще си позволят да кажат, че не е работил със сърце и не е постигнал немислими до момента неща.
  Това, което навярно би го зарадвало, ако ни гледа отнякъде, е едно последно "Благодаря!". И ако го споменаваме отвреме - навреме - докато пием кафе в Клуба или се обучаваме в Рехцентъра  или...всъщност е без значение къде. Нека просто да си припомняме за разговорите, хубавите преживявания в неговата компания или за свършеното с такава страст за между 13 и 15 хил. незрящи в страната и 1000 и 1500 в София, пред всеки от които той се чувстваше отговорен, беше готов да му отдели внимание и да направи и невъзможното за да му разреши проблема.
  БЛАГОДАРИМ ТИ АСЕНЕ! БЪДИ ЩАСТЛИВ И СЕ ОТДАЙ НА ЗАСЛУЖЕНА ПОЧИВКА, КЪДЕТО И ДА СИ В МОМЕНТА!