Подкрепяй другите като теб и не се поддавай на униние

Незрящите са изненадващо издръжливи и позитивни хора. Когато общувате с тях, сякаш потъвате в един съвсем различен свят, където има невероятна подкрепа и енергия. Ирина Гузиенко е една от онези, за които се е наложило да се присъединят към общността на незрящите. 

  Някога героинята на нашият разказ е работила като учител по допълнително образование в станцията за млади техници, ръководи кръжок по плетиво и е първият майстор в града, който прави плетени играчки. Нейната работа печели награди на различни изложби. Но един ден преди седемнадесет години животът на Гузиенко се обръща на 180 градуса.

 

- Гледах телевизия, когато изведнъж осъзнах, че има изкривяване на картината и тя беше в очите ми - спомня си Ирина. - Стигнах до лекаря едва на четвъртия ден, но беше твърде късно. Те обаче ме оперираха, но не обещаха да ми възстановят зрението, тъй като заболяването ми, дегенерация на макулата, се оказа много рядко. Въпреки това лекарите направиха всичко, за да предотвратят ослепяване и с другото око." 

  Между другото, при Ирина Гузиенко не си личи, че вижда с едно око, а дори и с него на 50% В същото време с удоволствие се занимава с домакински задължения, чете стихове, добавя към тях музика и пее толкова красиво, че няма как да не се заслушате. Обича също да пътува със семейството си сред природата, например, в башкирските гори.

  "Държиш чаша чай в ръцете си, наблюдаваш огъня и на душата ти става толкова спокойно", усмихва се Ирина, "Жалко, че лятото в последните години е толкова кратко, но все пак често успяваме да прекараме три дни в палатка някъде на брега на Сакмара. След такива пътувания се връщаме в града умиротворени."

  Изключително ценно за нашия събеседник е общуването с други незрящи. Някои не виждат дори светлина - те са с първа група зрително увреждане. Ирина обича да помага на всички, които се нуждаят от подкрепа.

- Съсредоточаването единствено върху проблемите не води до нищо добро- смята Гузиенко. - "Фиксирането върху здравето и безпомощността ни запраща някъде в ъгъла и може да ни превърне в тежест за близките ни. Лично аз не го желая и затова винаги се опитвам да съм ангажирана с една или друга дейност. Преди около пет години се увличах по създаването на картини от солено тесто. Жалко, че сега не мога да шия, щавя и плета. Но майка ми, която е на 78 години, все още плете и между другото има сто процента зрение.

Ирина винаги става малко по-щастлива, когато у околните и у самата нея нещо се получава. Тя се опитва да вижда положителното във всичко и вярва, че унинието е последният етап, от който човек не може да се измъкне.

- Ако една жена е в добро настроение, то в дома и цари мир, ред и красота, - обобщава Гузиенко.

 

Превод:

Александър Велков

 

Дата на публикация:

16 октомври 2020 г.

 

Източник:

https://hron.ru/news/read/64640