Това моят автобус ли е...или не?

Пътуващи с увредено зрение протестират срещу цветовото унифициране на автобусите в градския транспорт.

  Трейси Кинг смята че влошаването на зрението й ще я затрудни при разпознаването на новите автобуси в Крайстчърч.

Пребоядисването изцяло в лилаво на автобусите в Кентърбъри обезсърчи хората със зрителни проблеми и ги накара да се почувстват изключени. 

  Новият лилав цвят беше представен през септември, но на промяната се противопоставят поне три организации, които се застъпват за правата на възрастните хора, общностите с увредено зрение и хората с увреждания. 

 

  От страна на отговорната институция Environment Canterbury (ECan) заявиха, че промяната действително не е консултирана с референтна група от хора с увреждания поради блокадата около Ковид-19, но и че по-широка обществена консултация не се прилага при взимане на решения относно стандартни маркетингови въпроси, като промяна на цветовата гама на автобусите.  Преди промените, Metro използва автобуси с различни цветове за основните си пет маршрута, а автобусите на други оператори бяха боядисани в бяло или червено.

   Стремежът на ECAN за унифициране на парка струва на данъкоплатците 94 хил. долара.

  Влошеното зрение на Трейси Кинг й пречи да шофира. 

Жителката на Бишопдейл Трейси Кинг е с нарушено зрение и не може да шофира. Тя обикновено използва четири маршрута, по които преди са се движели син, червен, бял или зелен автобус.

„Автобусът буквално трябва да се качи върху мен преди да видя номера. Ако цветът е един и същ абсолютно винаги ще трябва да го спирам.", споделя тя, "Чувствам се обезсърчена. Сякаш не съм част от обществото"

  В търговския център Riccarton в петък вечер, малко преди 18:00, четири автобуса, пътуващи по четири различни маршрута, трябваше да пристигнат в рамките на пет минути.

Наличието на множество автобуси по едно и също време създава проблеми, каза Кинг.

„Докато хората стигнат до един автобус [и видят, че не е техният, другите двама профучават от там." 

„Бихме искали да участваме“

  През октомври "Blind Low Vision NZ", позната преди като the Blind Foundation запознава  ECan,  с опасенията си относно единния цвят. 

Писмо от Blind Low Vision до Environment Canterbury 

Дата: 13 октомври 2020 г.

Уважаема г-жо Rixecker Първо, позволете ми да се представя. Казвам се Джон Мулка и съм главен изпълнителен директор на Blind Low Vison NZ. Поздравявам Ви за скорошното ви назначаване за главен изпълнителен директор на ECan. Бих желал да споделя загрижеността си с вас. Миналата седмица моят екип за обслужване на Саут Айланд ме информира, че е налице значително недоволство сред нашата общност (незрящи и слабовиждащи граждани)в

Крайстчърч, вследствие на решението на ECan всички автобуси да бъдат боядисани в един и същ цвят. 

  Чрез премахването на цветния маркер ще бъде поставена допълнителна бариера за хората със зрителни затруднения, които искат да пътуват самостоятелно в автобусите на Крайстчърч. Цветът и контрастът са един от ключовите инструменти, позволяващи на хората да използват максимално остатъчното си зрение. Това им помага безопасно да се ориентират в заобикалящата ги среда и да се придвижват в рамките на транспортната мрежа на Крайстчърч. В момента, доколкото  разбирам, цветовете на автобусите работещи в столичния район на Крайстчърч, отговарят на определени маршрути. С нетърпение очаквам отговора Ви дали ECan е инициирала обществени консултации относно промяната на решението за цветовете на автобусите. Разбирам, че то вече е взето окончателно. Бих искал също така да Ви предложа, в бъдеще, когато ECan обмисля промени в транспортната мрежа на Крайстчърч,  какъвто е Вашият ресор, да се свържете с г-жа Каролин Стайлс, председател за района на Blind Low Vision NZ. e-mail: на cstiles@blindlowvision.org.nz.

Бих искал да се срещна с Вас, за да обсъдим как Blind Low Vision би могла да Ви бъде полезна за премахване на подобни неумишлено създадени бариери за кентърбърианците със зрителни проблеми. Всеки трябва да може да пътува безопасно и независимо. Също така бих искал да Ви осведомя, че когато нашите клиенти в Крайстчърч имат някакви притеснения относно цвета на автобусите или други затруднения, ние ще ги насърчаваме да се свържат директно с ECan, за да ги изразят.

  Очаквам с нетърпение скорошната ни среща!

Джон Мулка

Главен изпълнителен директор

Копие до: Брайс Тиетенс регионален мениджър - Централна и Южна Каролина Стайлс, Южен район

-

Групата, около Age Concern Canterbury и Асамблеята на хората с увреждания, бяха загрижени за въздействието на промените и липсата на консултации.

„Бихме искали да участваме в решенията от самото начало, за да можем да се застъпваме за незрящи, слабовиждащи и глухонеми, и да си сътрудничим за изграждането на достъпни градове“, каза изпълнителният директор на Blind Low Vision NZ Джон Мулка.

Главният изпълнителен директор на Асамблеята на хората с увреждания Прудънс Уокър заяви, че иска ECan да смекчи трудностите, създадени след промяната на  фасадата на автобусите.

  Според Изпълнителният директор на Age Concern Canterbury Саймън Темпълтън хората, които са се възползвали от предимството на цветните автобуси, сега ще се чудят „това ли е моят автобус или не“. Темпълтън твърди, че цветните автобуси са били добра идея.

„Цветните автобуси бяха една от добрите им идеи ... От обратната връзка, която ни дават възрастни хора в общността разбираме, че не са доволни от промяната.“

„Всеки период на промяна може да предизвика несигурност и объркване“

  ECan заяви, че се е преминало към единния цвят, тъй като това е най-добрата практика в Нова Зеландия и по света.

„Нашите проучвания показаха, че старата система работи добре за онези, които са я познавали, но не и за тези, които за първи път се сблъскват с нея", отбеляза говорител на институцията. 

„Разбираме загрижеността и признаваме, че всеки период на промяна може да предизвика несигурност и объркване.“

Снимка:

Пример за два новобоядисани автобуса, чиято посока е съвсем различна. № 29, (първият автобус) отива до летището, докато автобусът зад него отива до Ню Брайтън.

  Говорителят на ECAN уточни, че съветът е разговарял със Blind Low Vision и други референтни групи и е решен да намери „по-нататъшни практически решения“.

В писмо до Blind Low Vision NZ изпълнителният директор на ECan Стефани Риксекер заяви, че разбира, че е отнето нещо, което работи добре за хората със зрителни увреждания.

„В бъдеще бихме възприели различен и по-консултативен подход за подобни въпроси“, пише тя.

 

Превод:

Александър Велков

 

Дата на публикация:

11 декември 2020 г.

 

Източник:

https://www.stuff.co.nz/the-press/news/123667657/is-this-my-bus-or-isnt-it-visionimpaired-unsure-when-theyre-all-the-same-colour