Метеорит срина до основи къщата на „Цар Симеон” 110

Тази сутрин в 3:46 ч. българско време метеорит с тегло 1518 кг. се вряза фронтално в Клуба на незрящите на ул. „Цар Симеон“ 110 и го разруши напълно. 

Специалисти изчисляват, че интервалът между навлизането в атмосферата на небесното тяло, наречено от астрономите vl818gb-X и челният му сблъсък с покрива на къщата е около 40 секунди.

„Наблюдавах интересен облак от разнообразен космически боклук, базиран някъде в системата Алфа Кентавър когато обектът привлече вниманието ми” коментира Иван Лефтеров – дежурен оператор на най-големия телескоп в Националната астрономическа обсерватория в Рожен "Неочаквано метеоритът промени курса си и застрашително се насочи към Земята. Работя тук от 40 години", продължава Лефтеров „…и имах шанса да регистрирам явление, непознато досега на науката. Трябва всички да си дадем сметка колко малко, всъщност знаем за Вселената, и винаги да сме нащрек за изненадите, които ни е подготвила.”

В 3:42 ч. столичани бяха събудени от пронизителния сигнал за евакуация без да осъзнават откъде идва дебнещата ги опасност и без какъвто и да било шанс да избягат от нея. Страхотния трясък от сблъсъка на желязното небесно чудовище със земната повърхност отеква на километри. Специалистите вече установиха, че то е издълбало дупка с размери 13 на 10 метра с дълбочина 52 метра. Макар че ул. „Цар Симеон“, в отсечката между ул. „Чипровци“ и Женския пазар е почти разрушена, за щастие досега жертви не са установени.

Съвсем естествено, стоварването на адското туловище се превърна в световна новина № 1. На мястото гъмжи от новинарски екипи, включително представители на лидерите в бранша Ройтерс, CNN и Euronews. „Сърцето на незрящите хора в София и в цялата страна кърви”, заяви Асен Алтънов – председател на Столичната организация на ССБ „Нашият дом беше разрушен, но ние имаме моралните и физическите сили да се справим. ”Алтънов добави още че информацията, изгубена след разрушителния сблъсък се пази и на алтернативни сървъри, така че всички, които не са си платили членския внос, все пак, ще трябва да го направят до края на годината. Председателят вече мисли за възстановяването на сградата, като плановете му са тя да възкръсне като Феникс от пепелта, но този път не на два, а на шест етажа. Като първа стъпка към осъществяването на тези намерения е подписването, едва ли не на коляно, на договор за снимки на стойност 250 хил. долара с американския телевизионен канал National Geographic. От столичното РСО имат намерение и да отстояват собствеността си върху метеорита и да се разделят с него, като цяло, или на парче, за още по внушителна сума, която, както и поводът за нейното получаване, можем да наречем космическа. Това и други важни решения ще бъдат взети, на извънредно свикан Управителен съвет на организацията, на който е поканен президента Росен Плевналиев и Председателят на ССБ Васил Долапчиев.

Постепенно животът в големия град започва да се възстановява. Макар и отдалеч на ул. „Цар Симеон“ се чува шума от двигателите и клаксоните на хилядите работещи хора. На около стотина метра от рова се забелязва групичка от 10-15 човека – онези, за които днес щеше да бъде поредният обикновен трудов ден в РСО София и Центъра за интеграция и социална рехабилитация на незрящи. „Тук обучих на четмо и писмо първият си ученик. За мен никога няма да бъде същото”, произнася през сълзи, сякаш на себе си, преподавателката по брайл и компютри Румяна Димитрова. До нея Директора на Центъра за обучение Йордан Младенов, с вродения си оптимизъм се опитва да повдигне духа на унилата група „Знаете ли”, казва ведро той „Англичаните имат една поговорка – „A rolling stone gathers no moss.” Или „Търкалящия се камък не се покрива с мъх”. Сигурен съм че нашият екип е толкова сплотен, че въпреки неприятната ситуация ще намерим сили да продължим да се търкаляме.” След тези думи всички се хващат за ръце.

Колкото и изненадващо да е, за нашите ширини, на практика работата на ССБ в София и Центъра няма да бъде преустановена. Кмета на София Йорданка Фандъкова веднага се е разпоредила незабавно на двете институции да бъдат предоставени помещения, в които да извършват дейността си. Засега РСО София ще се разположи в бивш склад за маслини, а администрацията на Центъра – в напуснат едва преди седмица магазин за левче. Компютри ще се изучават, в помещение, доскоро заето от търговци на обувки. Желаещите да се ограмотят в тази област зрително затруднени могат да се ориентират по надписа „Тотална разпродажба – 70 процента и повече”, който все още стои на витрината.

Районът около пазара е известен с мултиетническия си характер. Но днес етносът, полът расата и образованието нямат значение – всички откликват на нуждите на незрящите. „До момента сме събрали дарения в размер на 580 лв., 13 хил. турски лири, 260 долара, 105 евро и цяла купчина китайски банкноти и монети, чиято стойност предстои да установим”, разказва Емил Киселков – Директор по административните въпроси на ЦСРИ София. Със запретнати ръкави той приема даренията на сергия № 36, разположена в центъра на цветарската част на пазара. „Вече сме предвидили специално помещение, за да складираме всички тези дарения” продължава задъхано той, поемайки торба, от която стърчат кълките на няколко замразени пилета. Дарява се всичко – от висококачествена отрова за мишки (само лев и петдесет пакета) до домакинска посуда, щипки, семена за едногодишни растения, мъжко и женско долно бельо. Незрящите не са в състояние да отхвърлят стотиците актове на алтруизъм и съпричастност.

На импровизиран пункт се приемат пресни плодове, от които се правят фрешове за посетителите на вече несъществуващия клуб. „Слава богу че е лято и на хората дори ще им е приятно да изпият по едно кафе или сок на открито” – намират кураж в себе си да се шегуват Ели и Краси от РСО-то, които координират петдесетина доброволци, помагащи на хората да достигнат до местата за обучение или подаване молби за помощи за придружител.

Спираме се при Деси Михайлова, психолог на Центъра, която заедно със свои колеги, изпратени по спешност от Института по психология при БАН, работи с членовете на ССБ, за да им помогне по-лесно да преодолеят трагедията. "Имаме всякакви случаи”, споделя тя, усмихвайки се от новото си работно място – сергия с избелял надпис „Гарантирано! Оригинални картофи от Самоковско“ „Повечето не могат да повярват, че всичко това е истина. Други настояват да отнесат със себе си, за спомен, поне едно камъче от сградата или да хвърлят пръст в дупката за последно сбогом. Смятам, че макар и трудно, с много любов и търпение ще успеем да притъпим вътрешната болка и да разпръснем огромното кълбо от стрес, обхванало, като в капан, незрящите и техните близки.”

Изминали са няколко часа. Прахът все още се носи над разрушената улица. На мястото, доскоро обозначено в градските регистри с № 110 сега зее огромен кратер, бълващ фонтан, предизвикан от спукана водопроводна тръба. Някой забелязва голям предмет, висящ на едно от околните, отново оголели от стихията дървета. Оказва се един от столовете в Клуба, оцелял по чудо. Той набързо е свален и започва да се предава от ръка на ръка сред незрящи, работещи и доброволци пред учудените погледи на минувачите. Тази малка, паянтова частица от миналото има въздействието на икона. Чрез това малко чудо леко и незабележимо започна да укрепва вярата на слепите в София, че един ден бастуните им отново ще докоснат познатата врата, а ушите им отново ще се насладят на приятния, насочващ ги и отмерващ ритъма на ежедневието им, напев на зумера, поставен като морски фар над нея.