За алтернативният фитнес и алтернативата на алтернативата
За алтернативният фитнес и алтернативата на алтернативата
Жени Методиева, Александър Велков
Отивайки на или прибирайки се от работа, училище, курс, среща, тренировка или при обикновена разходка в свободен ден, със сигурност,в училищни дворове, паркове и спортни игрища сте виждали млади и не толкова млади ентусиасти, правещи упражнения на земя, успоредка и лост. Това е така наречения стрийт фитнес – достъпна, удобна, неизискваща график и напълно безплатна алтернатива на типичния познат на всички ни спорт в залата.Кога, как и колко често това е въпрос на личен избор. Улиците са отворени 24 часа в денонощието, без значение дали е делник или празник. Може да тренирате по всяко време и навсякъде, където са поставени такива уреди. Единственото, от което се нуждаете е желание и воля. Същото важи и за фитнеса на открито. Но какво всъщност представлява той ?
Първоначално възниква в Китай, където концепцията е била толкова ефективна в повишаването на нивото на здраве и броя на хората, активно занимаващи се със спорт, че от 1998г. насам са изградени площадки, заемащи над 3 437 кв.км.
Разпространява се и в Канада,САЩ, Франция, Испания, Турция, Иран, Малайзия, Южна Корея, Великобритания, дори в някои държави в Северна Африка. А в последните години и из нашите ширини. Фитнес на открито вече има в повечето ни градове - Варна, Бургас, Стара Загора, Добрич, Пловдив, Благоевград, Димитровград, Смолян и други, а в столицата ниброя им е няколко десетки. Но нека уточним каквае конструкцията му.
Това е площ на открито,често със специална настилка и разположени върху нея фитнес уреди, обикновено изработени от поцинкован метал. Те са най-разнообразни, предназначени за всяка мускулна група. Макар да изглеждат близки понятията „стрийт фитнес” и „фитнес на открито” обозначават две разновидности на този тип спортуване при специфични условия. При фитнеса на открито уредите са многобройни, а натоварването е по-малко, съответно могат да се ползват от възрастни и деца. Има дори и такива, специално предназначени за хора с увреждания. При стрийт фитнеса упражненията се ограничават само с лоста и успоредката, основно оказващи ефект върху горната част на тялото.
Ако пречупим нещата през една по-друга призма обаче, ще разберем, че този сравнително нов проект за родината ни, всъщност не е от полза само на хората, които нямат финансовата възможност и времето за редовни тренировки, месечни карти и абонаменти. Това е една от малкото алтернативи за незрящите, а причините, за жалост, не са еквивалентни на броя възможни опции за спорт. Истината е че не всеки спорт е подходящ за тях (например фигурното пързаляне, художествената гимнастика, волейболът, баскетболът и прочие), а за останалите им е необходим някой, който да им помага. Да, но не винаги има кой да ги придружи до спортното съоръжение, а и треньорският труд никак не е евтин. Сами се досещате, че тези, които могат да си позволят да посещават, дори без да преследват високи цели, занимания по определен спорт се броят на пръсти. А и повечето от инструкторите не знаят как да работят със сляп човек. От друга страна стои и проблемът с останалите спортуващи. Например в един басейн, който е пълен с хора, незрящият трудно избягва сблъсъците с плуващите около него. Тук идва и мястото и ролята на федерацията и клубовете за зрително затруднени – да проучват интересите на своите членове и, там където е необходимо, да осигуряват подходяща среда и квалифицирани в работата с хора с подобни проблеми треньори.
Състоянието на спорта у нас е отчайващо и няма как това да е по-различно във варианта му за незрящи. Цялостната трагична картина се характеризира с ниски възнаграждения на треньори и спортисти, морално остаряла и в окаяно състояние материална база, липса на условия за тренировъчен процес, финансиране на домашни състезания и гостувания в чужбина. Резултатите са налице – медалистите ни от големи първенства се броят на пръсти, а ако подготовката е провеждана в нашенски условия, те с пълно право се връщат, освен с благородни метали на гърдите, и с прозвището „герои”, а постиженията им няма как да се определят по-подходящо, освен като подвизи. Само един от показателните факти е че в момента най-практикуваните, сред незрящите, спортове са статичните игри като шахмата и таблата, както и риболовът. Излишно е да се отбелязва, че за физическа култура, масовост и значими резултати не може да става и дума.
За разлика, например от шоудауна (спорт, близък до тениса на маса( стандартните фитнес уреди могат да бъдат ползвани и от незрящи. Но в рамките на залата те трябва да разчитат на друг – да ги съпровожда, да смени тежестта, да пренастрои нещо друго и т.н. При фитнеса на открито такива проблеми не съществуват – уредите са поставени близо един до друг, нямат тежести, а и може да се ползват по всяко време – дори през нощта. Същото е и при стрийт фитнеса – той е подходящза абсолютно всички, с изключение на тези с контузии на ръцете.
Създадено е нещо хубаво. Безспорно. Това е една чудесна алтернатива за спорт, но тя е само за топлите дни. А какво става, когато завали, когато паднат снеговете, когато лятото отмине? Защото лошото време в България се променя единствено за 4 кратки месеца. Какво правят през останалите 8 незрящите, а и тези, които нямат големи финансови възможности?
Уредите навън са добър отдушник и шанс за поддържане на тонуса в натоварената, обездвижена и взривоопасно негативноенергийна градска среда. Те са добро допълнение, но безспорно няма как да заменят истинския и пълноценен спорт. Подпомагането от държавни и европейски проекти, разбира се е ключово, но още по-важно е това парите да се харчат разумно и да се прогнозира с години напред. За съжаление, трудно е да повярваме, че изграждането на симпатичните поцинковани конструкции е нещо повече от мода, а не част от стратегия включваща развитие на детско-юношеския спорт, построяване на многофункционални зали и стадиони и пр. Но какво ни остава освен, както обикновено да се радваме дори и на малкото, което ни е писано да имаме. И да се надяваме, че един ден отново нацията ни ще бъде осенена от оня възрожденски дух, благодарение на който през 19 век с доброволни пожертвувания са строени училища, а в началото на миналия сънародниците ни с радост са се връщали от обучение в странство, за да приложат тук най-модерните европейски и световни практики.
