За достъпните пари и недостижимите личности Колко ги познаваме и колко уважаваме?

Достъпни ли са българските монети и банкноти за незрящите у нас? Могат лихората с нарушено зрение , без да използват разни софт и хардтехнологични иновации, за да се ориентират какво точно държат в ръцете си? Или и за тази елементарна за средностатистическия здрав човек операция трябва да разчитат на околните , уповавайки се на търпението на познати и честността на непознати?

---

Така са се стекли географските, климатичните, еволюционните и историческите обстоятелства, че из българските гори тилилейски лъвът не е узурпирал царския животински трон. Наистина нямаме лъвове, но пък си имаме Левски, което може би е за предпочитане. Според легендата през 1863 г. в Сърбия, в рамките на нещо като военни легионерски игри, той прави скок, донесъл му прякор, с който и до днес е известен дори на първолаците у нас. Дългосрочният резултат от това събитие са две независими по своя характер последствия. Първо, лъвът се превръща в национален символ, включително талисман на националния ни отбор по футбол. И второ – в световен мащаб се прославя нашата атлетика, в частност дългия и тройния скок. Впрочем за последното доста помагат Христо Марков и Тереза Маринова.

---

Вярвате или не родната ни валута вече надвишава достолепната възраст от 130 лазарника. Слабопопулярен факт е, че дължим узаконяването на името й на един от основателите на педагогическото образование у нас, народен представител и кмет на София Йосиф Ковачев. Краткото и благозвучно „лев” се харесва на народните маси, за разлика от еуфоричното, но тромаво „свободник” на Богоров и купешкото „франк” на Стамболов.

Въпреки, че Луй Брайл вече отдавна доусъвършенства релефно-точковото писмо в Рая, Кралски институт за слепи съществува близо четири десетилетия, а Хелън Келър се радва на приятелството на писател от калибъра на Марк Твен едва ли в края на XІX в. радетелите за по-независим живот на хората без зрение са си представяли, че един ден ще се разсъждава дори и над такива дреболии, в сравнение с най-належащите нужди, като достъпността на универсалното хартиено и метално средство за разплащане.

---

Хартията на банкнотите ни е изработена от 100% тониран памук. Те са снабдени с антикопирна ивица - холограмна лента, съставена от ромбоидни елементи. Тези елементи променят цвета си при изместване ъгъла на наблюдение. В лентата е вградена осигурителна нишка с негативен микро-текст „БНБ” и воден знак. Гладката й повърхност позволява лесно да бъде напипана.

Когато се ориентираме къде е лицевата страна можем да си направим усилието да потърсим с връхчетата на пръстите си символите, поставени за улеснение на незрящите - разположени са в долния десен ъгъл. На двулевките например, носещи лика на автора на „История славяноболгарская” Паисий, е щамповано релефното изображение на два еднакви, разположени един под друг, правоъгълника, чиято основа е по-късата страна. Банкнотата е с преобладаващо виолетов цвят и една от най-малките по размер – 116 на 64 милиметра. Вероятно Хиляндарският монах би се разочаровал, че тя не е от най-популярните и не се копира и преписва от ръка на ръка, по подобие на първият ни значим възрожденски труд. Както на държавния конвейр, така и в мрачните подземни скрити работилнички най-много се тачат двадесетолевките.

---

Първата българска банкнота е отпечатана в Санкт Петербург през 1985 г. Номиналът й е 20 лева, а размерите- 150 на 97 мм. Още по онова време е била защитена с воден знак. Лицевата й страна представлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб.

---

Не сме особено впечатлени от „релефните” знаци за незрящи върху двата хартиени лева, но запазваме позитивизма си. Успокояваме се с обяснението, че това може и да е изключение. Съвсем разбираемо е, имайки предвид икономическия ни статус хартийката с такъв номинал да е най-оборотна. Тоест логично е отърквайки се през хиляди ръце, да се изтрива лесно. Замисляме се дали да не излезем със специално обръщение към обществеността, подкрепено разбира се от Съюза на слепите, с което да помолим ползвателите на български банкноти да избягват докосването до специално поставените за незрящи знаци, както и строго да забраняват на децата си да ги търкат с гумичка.

С ентусиазъм посягаме към поредния, взет на заем за експеримента екземпляр от книжна българска валута.

Петолевката е с размер 121х67 мм, върху нея е изобразен лика на Иван Милев(художник, бележит, представител на българския сецесион, отива си ненавършил 30 г.) Преобладаващият цвят е бордо. Зелената десетолевка е с размер 126x70 мм. От нея ни гледа създателя на първия ни буквар - Петър Берон (той е владеел 9 езика, преподавал е в Сорбоната, но отказва да стане френски гражданин). Банкнотата ни от 20 лв., сравнително редовно изплювана от банкоматите, е оцветена в синьо. Параметрите й са 134x77 мм. Съзерцавайки я се връщаме във времето на следосвобожденска България, един от строителите на която е Стефан Стамболов – автор на думите от известния марш: „Не щеме ний богатство, не щеме ни пари, искаме свобода с човешки правдини”. Кафявата петдесетолевка е обагрена с поетичната осанка на Пенчо Славейков(любопитен факт в неговата биография е участието му като един от „начинателите” и „водителите” на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия през 1985 г. Борят се против лошото преподаване на предметите, след като учители като П. р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с „парфюмирани контета и умствено боси възпитатели“. Размерът на хартийката, 6 бр., от която представляват една българска минимална работна заплата е 136x76 мм. Съвсем естествено е столевката ни да е зелена, по аналог с така наречените US „гущерчета”, а и първескиня по дължина –141x79 мм. Върху нея Алеко Константинов, известен още като „Щастливеца, изглежда мрачен, присвил очи, сякаш му е мъчно, че за век и кусур години българските нрави и действителност не са се изменили кой знае колко. Вероятно, ако животът му не бе прекъснат без време, би предложил в някой от фейлетоните си, в противовес на Веспасиановата теория, банкнотите ни да се топват в котел с шкембе чорба след отпечатването им, придобивайки така специфичното за нашите ширини благодатно ухание. Подушвайки го българите, хем ще утоляват малко от малко глада си, хем ще скътат нещичко в пазвата, хем няма да замязат на някои от героите на Любен Каравелов. Или ПЪК книжните пари да се направят непромукаеми, тъй че Бай ни Ганя да ги пришива към гащите си докато се манкя, а не да търси гвоздей, връз който да ги окачва във Виенската баня.

За статистиката изброяваме и останалите символи, предназначени за незрящи – за жалост открити с очи, а не усетени с пръсти. Върху петолевките са отпечатани два триъгълника, сочещи нагоре, върху десетолевките – кръг и правоъгълник, върху двайсетолевките – два кръга, върху петдесетолевките – два триъгълника, обърнати с острите си върхове един към друг, а на столевките – триъгълник с връх, обърнат надолу към правоъгълник. Тук е мястото да се запитаме дали зрително затруднените би трябвало да използват определен сапун или да не извършват увреждаща ръцете дейност, за да могат да усещат финната геометрия върху хартията. Друг вариант е в рехцентровете да ги обучават да усещат изпъкналостите с езика си – един далеч по-чувствителен орган. Все пак, поне в едно отношение българските незрящи имат предимство пред американските – банкнотите зад океана са абсолютно еднакви, независимо от стойността. Що се отнася до нашенските – на дължина нарастват през 5 милиметра. По този показател първенец е номинала с трицифрен знак – 141 мм. На ширина стъпката е 3 мм.

---

Първите български монети са отсечени в монетния двор на Бирмингам през 1881 г. До 1951 г., - година преди създаването на монетен двор у нас, освен на британци сме поверявали изработката на металните си пари на руснаци, австро-унгарци и др. Сред използваните метали са мед, никел, сребро и дори злато.

---

Спорно е дали ефектът е търсен целенасочено, но в края на краищата е важен резултата - За разлика от книжните ни пари BG монетите се различават лесно на пипане. Така наречените „жълти” стотинки, на които доста търговци вече се мусят представляват химична комбинация между мед, цинк и никел. При белите, в тройната менделеева монетна комбинация цинкът е заменен с алуминий. Сърцевината при всички е стоманена, а лустрото бронзово, точно както и при Джеймс Бонд. Диаметърът на монетите варира между 16 милиметра за 1-та стотинка до 24,5 милиметра за големия, хладен и приятно разполагащ се в дланта ни лев. Той тежи цели 7 г., или три и една трета повече от простонародно назоваваната „стинка” с номинал 1. Но да се върнем към достъпността – за да отличим жълтиците от белите пари за черни дни е необходимо да плъзнем показалец по края им, известен още като гурт или кант. Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са с гладко странично покритие, докато при по-големите им сестри с номинал 10, 20 и 50 ст. То е назъбено. При така наречения „кинт” гуртът е редуващ се, но поради внушителният си размер опипването на неговите странични прелести рядко е наложително.Най-стойностната ни монета се отличава и с това, че е единствена в по-новите ни емисии, носеща лика на историческа личност – св. Иван Рилски. Как ли би реагирал светия старец ако някой, притежаващ дарбата на Мелинда от сериала „Шепот от отвъдното” се свърже с него и го осведоми за практиката в родния му манастир да се продават малки пластмасови бутилчици с етикет „Holly water”, заплащани с монети, носещи неговия лик? Сигурно по същия начин, както и Дънов за предлагането срещу скромно заплащане на места „на първия ред”, осигуряващи 3D планинска гледка и уникален шанс за проследяване на паневритмията.

---

Доста по умни от нас хора твърдят, и вероятно с основание, че доматите също крещят докато ги кълцаме, а водата притежава памет, далеч по-голяма от слонската. В следващите редове цитираме твърдения, отново на учени, в конкретния случай биоенергетици,за стойноста на чийто дипломи обаче не можем да гарантираме:

„Парите обичат, когато към тях се отнасят почтително” категорични са тези висши академици. И продължават:„В никакъв случай не говорете лошо за тях и не ги кълнете.

Не използвайте изрази като „Пусти да опустеят”, още по малко „Мамицата им” или производни. Дори когато сте получили недостатъчна, според вас сума за свършена работа, благодарете на съдбата, че ви е пратила пари изобщо. Ругаете ли, финансите го възприемат като обвинение и към тях.”. „ Съвсем естествено е парите, като жизнеспособни и тъй да се каже чувствителни същества да изпитват болка докато ги малтретират. На същото мнение явно са от сайта www.prekrasna.bg, поместил статия със заглавие „Искаш ли пари, магия сам си направи”. Един от съветите по пътя към достигане на споменатия блян е следният:” Уважавайте парите и ги съхранявайте подобаващо, не ги мачкайте, не си играйте с тях. Нареждайте ги разгънати в портмоне!” Вероятно функционерите от Световното дружество за защита правата на парите е ужасено от подхода, който имат към същите западноевропейци и американци. В споменатите региони дори местните организации за незрящи, публикуват съвети как да бъдат прегъвани банкнотите, че да се разпознават най-лесно. Наистина шокиращо! Но в някои изостанали държави, на слепите, хомосексуалистите, цветнокожите, пришълците емигранти, евреите, и протестиращите за щяло и нещяло всичко им е позволено.

---

Започнахме настоящото изложение с въпроса „Как незрящите у нас разпознават парите и могат ли напълно самостоятелно да си служат с тях?” Отговаряме нееднозначно - желязната валута не е проблемна, за разлика от хартиената. Видно е че са предприемани някакви опити реалността да бъде променена в положителна насока. Но те са твърде плахи и сякаш застинали във времето. Инерцията е нещо полезно, особено когато шофираш по нанадолнище, отпускайки скоростите, за да спестиш гориво. Но когато става дума за мислене и постъпки в насока достъпност най-точният синоним за подход от този тип е средновековие.

Александър Велков, Жени Методиева