Амбицията на една незряща Да се довериш на тандема означава да си свободен на пътя

Шийла Аскрофт 

            Омагьосана от звука на преминаващите наоколо й колоездачи, Леона Ембърсън преживява първото си каране в подобна група. Тя слуша разговорите, усеща  нарастващата скорост и се наслаждава на чувството да бъде част от екипа. Леона е почти незряща, но въпреки това миналото лято участва в ежегодното състезание „Колоездене за зрение”. (Cycle for Sight). Тя и пилота й Даун Ломър изминават 100 км, за да съберат пари за „Фондация в борба срещу слепотата.

През 2013 г. събитието стартира на 2 юни. То е отворено за всеки желаещ да участва. „Първата част на прехода - от Манотик до Мерисвил (и обратно) изминахме сами и умората от дългия път започна да ни тежи” спомня си Леона. Но след това група от осем или десет  участници ги поканва да се присъединят към тях. "Никога не сме карали по такъв начин, но скоро се оказахме начело на редицата. Подейства ни доста окуражаващо да бъдем заобиколени от други колоездачи и пътуването премина неусетно.”

            29-годишната атлетка признава, че в причините, накарали я да се качи на тандем няма нищо необичайно -  скоростта, звукът от гумите на пътя, вятърът в лицето. ”. „Обичам дори тежкото колебливо усещане в краката, когато слизам от колелото. Така разбирам, че съм работила усилено.” Но причините за пристрастеността на Леона към колоезденето(което практикува от 7-годишна възраст) не е само тази. „Не  е необходимо да се притеснявам за това, което е пред мен. Трябва да се откажа от пълния контрол и да се доверя на пилота си ... ако той допусне грешка, тогава и двамата падаме. Нямам контрол, така че всичко, което мога, е да въртя педалите.”

Даун Ломър – чест нейн пилот, особено в триатлоните, е писателка и любител на колоезденето, маратоните и, разбира се  триатлоните. „Тичах с Леона от около година, когато се появиха проблеми с коляното й и решихме да заменим бягането с колоездене. Съвсем скоро карахме по протежението на канала с жълт тандем под наем с една глуповата кошница отпред, опитвайки се да не се блъснем в другите велосипедисти. Изминахме дълъг път от тогава." Даун)45 г) споделя, че да караш тандем „не е толкова страшно, колкото изглежда.” Тя се радва и на тренировката, и на надпреварата с Леона, но признава, че също е забавно просто да се качат на тандема и да обикалят из града. „Описвам й забележителностите, интересните и красиви места, покрай които минаваме. Казвам и когато срещаме приятели. Говорим много по-малко по време на състезания,  най вече при обсъждане на стратегията си.” Тандемът има и недостатъци, например размера. „Когато тя получи колелото, отне ни около половин час, за да успеем да го прикачим към колата ми. Тези неща са огромни!”. Също отнема време, за да се научите да потегляте и спирате гладко. „Имахме няколко трудни момента при първите си обиколки, но тръгнеш ли веднъж не е много по-различно от карането на обикновено колело. Въпреки това острите завои са предизвикателство и, когато преминаваме през тях сърцето ми всеки път се разтуптява.  

Макар че се е оставила изцяло в ръцете на пилота, Леона заявява , че не се тревожи за безопасността си. "Вярвам на пилотите си. Докато комуникираме добре, така че да знаем кога да спираме и слагаме краката си на земята от една и съща страна всичко е наред.”

Даун пък се опитва да не мисли за тежестта на това доверие. „Ако го правех щях да съм кълбо от нерви”. А относно обстоятелството, че е единствените очи на пътя: „За щастие, отговарям само за едно колело, така че един чифт очи са достатъчни.”

Отношението на Леона е красноречиво: "Във всичко, което правим в живота, има риск. Също и във всеки спорт, в който участваме. Независимо от това дали си със или без зрение... По-голямата опасност е да  бъдеш пасивен и да живееш в изолация.”

Леона започва да тренира колоездене върху  тандем в Националната спортна асоциация за увредено зрение, но липсата на  собствено колело било проблем при включването й в двумесечните преходи на сдружението. Но на следващата година, тя приема да участва в триатлон и заема колело от канадския съвет на слепите. Все още ползва такова  на заем, но се надява скоро да се сдобие със свое собствено.

Проблемите със зрението не й пречат да се реализира професионално: „Репортер съм на половин работен ден в корпорацията „ Аксесибъл Медия”. Отразявам събития и проблеми, свързани с общността на хората с увреждания.” Също така работи на пълен работен ден като специалист по независим живот за Канадския национален институт за слепи. 

Източник: http://www.womenscycling.ca/blog/get-motivated/blind-ambition/
Превод: Жени Методиева
Редакция: Александър Велков