Незрящи тийнейджъри откриват нови възможности чрез спорт

Бостън 

Обикновенно слепите и слабовиждащи ученици получават по-малко шансове да участват в спортни състезания, в сравнение със зрящите си връстници. Но наскоро деветнадесет тийнейджъри от Масачузетс и Кънектикът стегнаха мускулите си на едноседмичен "адаптивен" спортен лагер в училище за слепи Пъркинс в Уотъртаун. Опитаха тенис, тичане, голф и  караха колело толкова бързо и свободно, колкото желаеха. 

 

Колоездене върху тандем 

В един прекрасен пролетен ден с пухкави бели облаци на небето, група тийнейджъри  слага каските и се приготвя да върти педалите.

Петнадесетгодишният Майкъл се качва на тандем, в който колоездачите са рамо до рамо. Той казва, че кара  стандартен велосипед, но само нагоре-надолу по алеята пред дома си, тъй като е с нарушено зрение.

Колоезденето е един от адаптираните спортове, които Майкъл и другите тийнейджъри опитват на  лагера в Пъркинс. През седмицата   младежът се движи по пистата, обиколка след обиколка. „Обичам да карам бързо” признава с усмивка. Успява да се носи свободно, разчитайки на  зрящия си пилот. Но трябва да участва и в надбягвания. „Днес беше състезателен ден и направих 50- ярдов спринт  и 70-ярдов пробег . Спечелих и двете”, споделя сияейки. Досега не е постигал подобни успехи.

Майкъл е първа година в гимназия Люненбърг, където е единственият ученик с увредено зрение. За разлика от минали години, през тази не участва в часовете по физическо. „В средното училище (между 6-8, 7-8, 7-9 клас в САЩ, според локацията – бел. Прев.)  ми осигуряваха водач, адаптираха часа за мен или ми казваха да правя нещо друго. Вдигал съм и тежести. Това не пречи на увреждането ми.” обяснява той.

 

Когато си сляп, физическото е „наистина скучно” 

Седемнадесетгодишната Лина завършва гимназия Челмсфорд през юни и е преживяла същото като Майкъл. „През часовете по физкултура беше наистина скучно, защото нямах специален учител или нещо подобно. Искаше ми се да се забавлявам, като всички останали.”, казва Лина, която губи зрението си, когато е на 2 години.

             „Толкова често деца с увредено зрение  тренират с асистент-преподавател в ъгъла на салона, или записват резултата, а не участват в отбори с връстниците си" споделя Доринда Райф, наблюдател на образователните програми на Пъркинс. „Това е шанс за децата ни да научат повече за нещата, които могат да правят с връстниците си.” Както и за преодоляване  притесненията, възникващи поради разликите помежду им. 

В  повечето случаи учениците с нарушено зрение не са в толкова добра кондиция, колкото зрящите, отбелязва Мегън О'Конъл, учител в Пъркинс и координатор в тренировъчния лагер. Тя е инициаторът за националната програма за Пъркинс. Лагерът е създаден през 1996 г. от Лора Либерман, професор по спортни науки в Съни Брокпорт. От тогава са създадени още 14 подобни, включително в Масачузетс, Ню Йорк, Аризона )САЩ), Пуерто Рико и Ирландия. „Целта ни е да  разширим възможностите и  познанията на децата” обяснява О’Конъл „, така че да  чувстват полза и да изпитват удоволствие от часовете по физическо.  И да защитят убедително пред учителите си твърдения като „мога да направя това”, „Мога да участвам”.Надяваме се наученото тук да им бъде в полза, както в училище, така и у дома, допълва Сюзън Брофи, преподавател по адаптирани спортове в училищната система на Челси. Тя е прекарала цялата седмица, помагайки в тренировъчния лагер. Брофи споделя  още, че взима гимназиалните си ученици на всички видове спортни приключения. „Плаваме с канута, независимо дали е дъждовно или слънчево, горещо или студено. Имам няколко ученика, които са били на тренировъчния лагер. С един от тях тренирахме за 5K(бягане на 5 хил. Метра) преди няколко години. „Беше наистина страхотно”, спомня си с гордост тя.

 

Предизвикателство към стереотипите                                                                                                    

                   Рядко явление е хората с увредено зрение да спортуват извън лагера. Марк Лукас, изпълнителен директор на Американската асоциация на слепите атлети, заявява, че 60 000 деца в САЩ са слепи и повече от две трети от тях седят на пейките по време на часовете по физическо, защото много треньори и училища не знаят как да добавят адаптирани видове спорт към учебните си програми. Ето защо програми като лагера за умения са от решаващо значение за промяната, твърди Лукас. Според федерален доклад, само 25 на сто от незрящите ученици от 7 до 12 клас участват в един или повече спорта в една година, в сравнение с 59 процента от учениците без увреждания. Лукас заявява, че спортуването разчупва стереотипите извън гимназията. „Способностите им разбиват тези стереотипи. В Съединените щати 70 процента от  незрящите и слабовиждащите са безработни”  обяснява той. „Много са негативните стереотипи, които имаме към тях. Фокусираме се първо върху техните увреждания, а не върху способностите им.”

 

Невероятна топка за тенис 

                  Един от най-трудните спортове за овладяване е тенисът,  смята координаторът по адаптирани спортове на Пъркинс - Мат Лакортилия. В  тренировъчния лагер се играе със специално проектирана топка. „Тя е дунапренова. В средата й е разположено топче за пинг-понг, в което има съчми. Не е високотехнологично, но работи”  обяснява той. Все пак, на моменти, му се иска топката да е по-добре изработена и предвидима.  „Понякога не скача равномерно и се отплесва в най-различни посоки.” Част от положителните страни са, че е мека и  децата не се притесняват, че ще ги удари, риск  съществуващ в спортове, при които   топката лети във въздуха и  движението й е непредсказуемо.

 

Игра въпреки пречките 

                   Мускулни трески се очакват след тази седмица, особено за децата,  несвикнали на толкова интензивна активност. Седемнадесетгодишният, отличаващ се с атлетична фигура  Никълъс от Атлебъро споделя, че бяга най-малко три мили (около 5 км – бел. Прев.) всеки ден. Обича борбата, колоезденето и вдигането на тежести. Загубата му на зрение не е толкова драматична, колкото на някои от другите участници в лагера. ”С лявото си око  виждам само светлини и сенки. В дясното слепотата е периферна, така че виждам само право напред”  и добавя „Можеше и да е по-лошо.” Ник, който отива в колеж през есента, споделя мнението си относно адаптираните видове спорт. „Имам по-особена гледна точка за  адаптираните неща за хората със зрителни увреждания. Мисля, че доста се прекалява в това отношение. Хората се престарават в усилията си   да помогнат на всички. Трябва да правят повече неща за себе си.” казва той. Признава, че е прекарал забавно в тренировъчния лагер,  пробвайки нови спортове и срещайки нови приятели.

                Тринадесетгодишната Кейлин описва само с една дума как се чувства след четири дни на интензивни тренировки по тенис и колоездене - „Изтощена!”, казва тя с много доволна усмивка. 

1. Ярд – Остаряла британска мерна единица за разстояние. 1 ярд  е равен на около 0,9 метра – бел. Прев. 

Източник:
http://www.perkins.org/news-events/press/camp-empowers-blind-teens.html
 
Превод: Жени Методиева
Редакция: Александър Велков