Да се сдобиеш с тандем – въпрос на упоритост, желание и късмет А да си незрящ с тандем - невъзможно

Жени Методиева, Александър Велков

Ако следите редовно публикациите в сайта на Софийската организация на ССБ, то Вие със сигурност знаете какво представлява тандемът или иначе казано - колелото за двама.Най-вероятно, това е единственото място, от което посредством Мрежата сте се запознали на български с тази алтернатива в колоезденето за хората с нарушено зрение. Днес, не само ние, но и google свързваме тази дума, по-скоро с продукти от хранително-вкусовата промишленост, отколкото със спорт.

Допреди 20-на години практикуван активно, колоезденето с тандем вече е един почти непознат начин за раздвижване и разтоварване.

В българия тандеми фабрично не се произвеждат, а поради свития пазар – не се и внасят. могат да бъдат  взети под наем на цена от порядъка на около 10-20 лв на час. Повечето обяви за продажба или даване под наем на такива колела са с изтекъл срок.Оказва се, че за да поразтърсиш малко през уикенда схваналите се от кибичене на закрито в офиса, училище или вкъщи кокали трябва да направиш сериозно проучване и да разчиташ на добрия случай.

Голям интернет сайт, доставящ всякакви колела по домовете на цена от 5 лв е продал единствения тандем само няколко дни преди да се обадя. Забележете – продават единствения, с който са разполагали, и който явно са отдавали преди под наем. Зарових се в интернет пространството в търсене на още опции за получаване на това невиждано в България животно – тандемът.

         През 2002 г. незрящият журналист, писател и общественик Тодор Андонов решава да организира преход с дължина 1300 км. от София до Прага. Поводът е влизането на страната ни в нато, а посланията са много – за самочувствието ни като нация, за страха ни от осъществяването на най-щурите и нестандартни идеи, за изградените стереотипи относно възможностите на незрящите. В книгата „Като българи”, издадена в съавторство със Станислав Симеонов Шушу Андонов пише «Разбрах, че много неща, които съм искал да кажа, могат да бъдат чути от повече хора и да получат обществен смисъл. Проблемите които аз и хората като мен имат, можеше да се разберат по-добре. Можех да направя нещо за себе си и за тях, а защо не и за моя град Шумен. Съдбата ми е такава, че много време съм част от голямата група на хора с увреждания и чувствам своето задължение към тях.». С големи трудности експедицията е осигурена финансово и логистично. На 26 септември 2002 г. Два тандема, лекар и придружаваща кола потеглят по дългия път към чешката столица.Преходът,  изпълнен с  приятелски ръкостискания, задушевни разговори на чаша вино, официални и неофициални срещи и какви ли не други емоции и премеждия завършва триумфално  вечерта на 15 октомври същата година с достигането на групата до предначертаната цел.

Шест години по-късно героите на един от най-стойностните филми от две десетилетия насам, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” изминават подобен маршрут с тандем, този път завръщайки се към родината и опознавайки се взаимно. Екранизацията е по едноименния роман на Илия Троянов, немски писател от български произход.

Попадам и на един интересен проект на ентусиасти – собственоръчно направен бивелосипед (тандем на френски) от две метални рамки,заварени и боядисани от професионалист. Ала цената му от 700 лв се вижда височка на любител-колоездач като мен, при положение че видях цени в чужди сайтове от порядъка на 200 лв. Ограничения ми бюджет не би могъл да понесе подобен разход – било то за едно или двукормилен велосипед.  Бих могла да се снабдя с обикновен такъв, купен я на старо, на промоция или разпродажба. Тъй като парите не растат по дърветата, въпреки желанието си да покарам заедно с незрящ приятел, лично аз се примирявам с типичното познато ни колело за един, но какво правят онези, които са лишени от този избор и излишни финанси? Отговорът е прост – не карат велосипеди. В България няма клубове за тандеми, нито сформирани групи. Последното е честа практика в някои държави, където дори се провеждат излети и състезания. Допреди 20-на години райда с този тип возило е било и олимпийска дисциплина.

Случва се и у нас да се организира някое и друго мероприятие, в което се отдават тандеми под наем в парка или се правят състезания за деца и родителите им (например 9-тия детски велокрос, проведен от портала www.Az-deteto.bg. Но тук, като че ли важи принципа за изключенията, потвърждаващи правилото.

Питам се каква е причината да сме толкова назад, след като преди повече от 100 години се създава Българския колоездачен съюз, а на Обиколката на Витоша е отделено място във френската спортна енциклопедия. Чудя се защо сега нямаме такива клубове и състезания, след като сме изпреварили почти цяла Европа по отношение на колоезденето в 1924 г., когато тръгва Обиколката на България; преди нас са само Тур дьо Франс (1903) и Джиро д'Италия (1909). Например Швейцария пристъпва към своето състезание 9 години по-късно, прочутата испанска Вуелта – 11, а холандци и датчани поставят началото на своите обиколки чак след Втората световна война (1948 и 1950г.).

А днес нашите ентусиасти търсят възможности да се състезават в чужбина. Онези с по голям хъс и авантюристичен дух се  уговарят по форумите за групов превоз до мястото на състезанието. Какъвто е бил и тазгодишния случай с Тасос къп в Гърция.

Но за незрящите не е толкова лесно, на тях им трябва зрящ капитан, който да направлява, а намирането на такъв е трудна задача. Възможностите да се сдобият с тандем се свеждат до три – да потърсят под наем от малобройните сайтове по интернет, да си поръчат (отново по интернет)изработен самоделно или втора ръка (попаднах на един без скорости или каквито и да било екстри, струващ само 100лв.) или от чуждестранен сайт, чакайки го с месеци (от ebay.com нещата, поне тези, които аз съм поръчвала, имат навика да се запиляват някъде по света, а и отделен е въпросът за митото, което ще трябва да платят допълнително). Цената всъщност е най-различна, стига и до 1500 долара (приблизително 2150 лева), а едно колело за трима – антика – 8000 долара.Третата опция е да се вдъхновят от детската книжка за Моливко и Сръчко и сами да си измайсторят тандем от две рамки и  електрожен.

Преди може и да сме били по-напред, но днес сме в пъти по-назадничеви и изостанали от другите европейски държави, и не само по въпроса с колоезденето. Но все пак кой ти има време да се занимава със спорта на незрящите, помагащ им да поддържат добра физическа форма, да обогатяват социалните си контакти, а не да ги свеждат до една група от хора. И не на последно място - да вършат нещо, което ги успокоява, разтоварва и прави щастливи, когато налице са „толкова по-важни проблеми”, от сорта на това дали да се пуши в заведения Или не.

          Решения за колоезденето при незрящи има – много са примерите  от други държави (САЩ) с многобройните си групи, спортни лагери и прочие. В Москва, съвсем наскоро, бе лансирана идеята за закупуване на велосипеди с общински пари. Целта на услугата е да се подпомогнат хората от третата възраст. Предвижда се в събота и неделя возилата да се отдават безплатно, а през делничните дни – срещу  символична сума. Друг, вече работещ проект, се реализира в Бургас. Става дума за, все по-популярният, екологичен метод за придвижване с колело. То може да се вземе от една велостоянка и да се върне на друга. Цената е само 1 лв. на час. Колелата са оборудвани с GPS-и, за да се ограничи рискът от кражби и вандализъм, а велостанциите са под видео наблюдение. При реализация на следващи проекти от този тип, наред с останалите еднокормилни колела би могло да се помисли за закупуването и на няколко тандема.

За средностатистическия незрящ човек придобиването на личен тандем се оказва мисия невъзможна.Затова остава само блянът някой да се реши да сформира клуб или да спонсорира   проект, а дотогава слепите ще играят шах и табла – чудесни спортове...но за ума. Вече посвикнахме да използваме думи като интеграция, социално включване, толерантност, равнопоставеност и т. н. Ако има дисциплина, с която бихме могли да асоциираме тези понятия, то това е именно колоезденето с тандем. Затова, наред с възкресяването на спортове като академичното гребане, лансирането на нови такива(шоудаун, стрелба с лък и пр.) хубаво е да се помисли и за  популяризирането на състезания, преходи и разходки на две колела и четири крака. И да се предприемат конкретни мерки, за да станат те един ден реалност.