Тайният бутон на уличните пресечки

От поредицата „Малки, но значими придобивки в живота на хората с увреждания”

 

Изглежда малцина знаят за това полезно малко устройство – нещо твърде изненадващо, като се има предвид, че то може да бъде открито на доста места в страната и е в състояние да спаси живот на пътя.

Какво представлява?

Набразден малък пластмасов или метален конус, разположен отдолу на кутията за активиране на сигнализацията на светофара. Когато светне зелено конусът започва да се върти. Създаден е за напълно незрящи или хора с нарушено зрение. Чрез него те разбират, че могат да пресекат. Така не е необходимо да разчитат на някой друг да ги преведе.

Но аз си мислех, че на кръстовищата има звуци за незрящи?! 

Не на всички! Например, ако две пресечки са близо една до друга звуковите сигнали само могат да объркат пешеходците.Глухите и незрящите няма как нито да видят зеления цвят, нито да чуят звука. Конусите предоставят същата информация като звуковия сигнал, но в тактилна форма. Все пак, някои модели са озвучени.

Как го използват хората? 

Хю Хъди е сляп и работи за благотворителната организация Vision 2020. Споделя, че винаги се радва да види такъв конус, но не би се осмелил да пресече, разчитайки само на него: "Важно е да отбележа, че изчаквам устройството да се завърти, но се ослушвам и за движението на пътя. Така може да се разбере дали колите ускоряват или забавят хода си.”

Реално, конусът не гарантира, че пресичането е безопасно, а само че свети зелено. Например, макар да правят нарушение, понякога от предимството на пешеходците се възползват и профучаващи велосипедисти.

На всички пресечки ли има такива устройства? 

Не! Пътните участъци се поддържат от местните власти, които не са задължени по закон да ги поставят. Министерството на транспорта твърди, че насърчава употребата им  и че е напълно възможно това да се случи някой ден на всички озвучени пешеходни отсечки с атрактивни имена на птици - пеликани, кайри, тукани, както и на кръстовищата.

Кой го е създал? 

Университетът Нотингам е възприел идеята от Министерството на транспорта през 1980г. Но едва през 1989г.  конусите започват да се появяват по улиците. Интересното е, че кутиите не се произвеждат с тях, така че трябва да се монтират допълнително. Radix ((Корен))  – компанията-производител, съобщи, че продава около 10 000  конуса годишно от 1995 г. насам. 

Какво да правя с тази информация? 

Можете да изпробвате устройството сами. Направете като незрящите и застанете до стълба с бутона, с ръка под контролната кутия. Изчакайте докато конусът започне да се върти. И ако решите да експериментирате през зимата по-добре носете ръкавици, защото металът може да бъде вледеняващ.

Информацията е предоставена от Министерството на транспорта и Кралския национален институт на слепите.

Характерно за пешеходните пътеки тип „пеликан”? е поставянето на два стълба, всеки със стандартни светофари, един бутон и две осветени, цветни пиктограми от двете страни на пътя. Пиктограмите представляват червено, застанало на място човече, показващо, че не е безопасно да се пресече, и зелено, че е безопасно да се премине. Това е по-удобен вариант за слабовиждащите, тъй като не е нужно да се взират в светофара на отсрещната страна.

„Кайра” е усъвършенстван вариант на „Пеликан”. Използва се само във Великобритания. Разликата между нея и гореспоменатата пешеходна пътека, която е заменила, е че светлините са от страната на пешеходеца, а не от отсрещната.

При „тукана”, позната за първи път отново във Великобритания, велосипедистите имат право да преминават, заедно с пешеходците.Два са видовете пътеки от този тип - при по-новите – зелен велосипед е  изобразен до  зеления човек, когато пресичането е позволено и червен, когато не е. при по старите няма червено колело, което означава, че преминаването е позволено по всяко време, ако е безопасно).Широки са 4 метра, а не 2.8 (ширината на пешеходните пътеки тип кайра и пеликан). Светофарът може да е от страната на пешеходеца (като кайра) или от отсрещната (като при пеликан).бел. прев. 

Публикувано на: 29 май 2013 г.
Източник: http://www.bbc.co.uk/news/blogs-ouch-22706881
Превод: Жени Методиева
Редакция: Александър Велков