Пекинските тактилни настилки са смъртоносен капан. Незрящите в китайската столица описват придвижването по тях като „разходка по минно поле”.

Поради неточности в регулационните планове и лошо изработени тактилни плочи дълги участъци от тротоарите, сякаш  са поставени единствено за красота, споделят незрящи. 

Пекин има повече тактилни плочки по тротоарите от всеки друг град по света(общата им дължина е 1600 км). Въпреки това, незрящи заявяват пред в. „Пекинска Сутрешна Поща” (Beijing Morning Post), че настилката не е особено практична и използването й може да се сравни с разходка по минно поле („cruising for a Bruising”, буквално „круиз за натъртване”).

 „Почти никой незрящ не се придвижва по тактилните плочки”,  споделя Жао, работещ в студио за масажи, чийто персонал е съставен изцяло от  служители със зрителни проблеми като него. Той  разказва пред репортер на вестника, че специфичният паваж често е блокиран незаконно от улични ресторанти и сергии. Търговските обекти се разпростират върху голяма част от плочките, а институциите не реагират. Практика е и незаконното паркиране върху тактилните елементи.

 В репортажа се описва инцидент, при който незрящ е бил яростно нападнат от собственик на луксозен автомобил,  паркиран на един от тези паважи, след като  последният случайно чукнал колата с бастуна си.

Според Жао, понякога тактилните плочки са толкова зле проектирани, че е почти невъзможно да се върви по тях.

Миналата година  беше установено, че 100-метров  тактилен участък в Тайюан, провинция Шанси, има 56 ъгъла и това   бе причина някои да го нарекат „най-чудноватата  релефна пътека”. Принудени от обществения натиск местните власти бързо извършили съответните корекции.

 На снимки от града е видно как тактилните участъци са прекъсвани от отворени шахти и стърчащи от телеграфни стълбове кабели. Случва се настилките да водят директно към дървета. Тези абсурди предизвикват публично осмиване на отговорните за  безхаберието при планирането на пътищата.

 „Биха ли вървели по такава настилка обикновените хора? Вероятно не. Ние също не бихме, поради същата причина”,   заключава Жао.

Според дописката особено тревожен за незрящите хора е проблемът с липсата на връзки между обществените сгради и улицата. Вестникът открил, че при повечето банки, болници и аптеки няма допирни точки между тактилната настилка в сградите и тази отвън на улицата.

Експертите твърдят още, че Пекин в действителност е изградил твърде много брайлови пътеки. Цитиран е Ли Уейхонг - заместник-председател на Китайската асоциация на слепите. Хонг смята, че на определени места,  непосещавани от незрящите, като например магистрали, не е необходимо полагането на такива пътеки. „Кога изобщо сте виждали незрящ човек да върви по магистрала ? Те се страхуват от тях!”.

Изданието съобщава и за други съоръжения, които не отговарят на нуждите на населението с увреждания в Пекин.

При много светофари  е заложен по-кратък интервал от време между червения и зеления сигнал, и като резултат незрящите  остават в средата на пътя,  докато превозните средства вече потеглят.

Ли добавя още, че от 67 хил. незрящи в Пекин само 7 са с регистрирани кучета-водачи. Въпреки големият обществен натиск  служебните животни не се допускат в градския транспорт. 

Дата на публикацията: 27 август 2013 г.
Автор: Крис Уо
Превод: Жени Методиева
Редакция: Александър Велков