Достъпни пешеходни сигнали

Джанет Барлоу
 Сертифициран експерт по ориентиране и мобилност в Accessible Design for the Blind
 
Лукас Франк
Сертифициран експерт по ориентиране и мобилност, инструктор на кучета-водачи и старши консултант по специализирани проекти в The seeing eye   

 

Текстът е част от „Наръчник за сигурност на пешеходеца”, , публикуван от Американския институт за слепи. За първи път е издаден през февруари 1999 г. Наличен е онлайн на http://acb.org

 Най-новите упътвания за достъпни пешеходни сигнали (ДПС) са базирани на съвсем различен тип устройство и монтаж. Може да сте свикнали с досегашните основни звуци, наподобяващи кукувица, инсталирани на много места в САЩ, но те вече не са част от актуалния стандарт. До подобно развитие се стигна в резултат на дългогодишни научни изследвания, извършени след 1988 г., включителнопроучването на ACB (American Council of the Blind)  през 1998 г. за оценка на различни видове системи за ДПС. Резултатите показаха, че досегашният сигнал често води до неправилно пресичане. На пешеходците им е трудно да запомнят кой тон за коя  страна се отнася, не са убедени дали са тръгнали в правилната посока, а и се случва птици да имитират светофарния звук. Подобни са резултатите от анализа на въздействието на "двутоновата" система. Сигналите, основани на нея са по-скоро объркващи. Освен това нямат предимства пред останалите звуци по отношение на преминаването и за да са  ефективни, трябва да бъдат по-силни, което на свой ред ги прави смущаващи за живеещите наоколо. Изследването е описано в допълнение C, в Достъпни Пешеходни Сигнали: Ръководство за най-добри практики на www.apsguide.org/appendix_c.cfm.

 

Нови видове пешеходни сигнали 

Новите видове ДПС, познати още като „интегрирани пешеходни сигнали с бутон” (pushbutton-integrated APS), са част от самия бутон и са позиционирани в близост до пешеходната пътека, за която сигнализират. Има няколко, които е добре да познавате:

-локализационни тонове(pushbutton-locator tones) – чрез тях по-лесно се намират бутоните;

-аудио и вибротактилни знациза пешеходци (audible and vibrotactile walk indications);

-тактилни стрелки (tactile arrows);

-автоматично звуково нагласяване (automatic volume adjustment)

Важно е да се разбере, че  пешеходните сигнали допълват, но не заместват визуалните съобщения за трафика. ДПС осведомяват само  какво показва светофара, а не че пресичането е безопасно. Автомобили все още може да преминават през пешеходната пътека или да свети червено. Звукът съответства на командата „пригответе се!” при състезания. Тоест сигналът се е променил, но заради безопасността Ви, силно препоръчително е да проверите какъв е трафика! И чак тогава да пресечете

Наред с новите функции на ДПС  са изготвени и нови препоръки за монтаж. Не пропускайте да прочетете раздела по-долу относно подходящите места за инсталирането им.

 

Характеристики на ДПС 

Локализационни тонове

Локализационните тонове се повтарят през секунда, подобно на стар часовник с махало, за да Ви  улеснят  при търсенето на бутона за светофара. Тоновете се излъчват от звукоговорител, разположен върху самия бутон и би трябвало да са достатъчно силни, за да бъдат чути от разстояние до 3.6 метра. Не очаквайте да чуете сигнализиращия локатор преди да стигнете достатъчно близо до стълба или докато пресичате.  По-тихият локатор позволява да  се ориентирате по-добре за движението. Тоновете звучат през цялото време, освен при пресичане. Ако ги чувате, това означава, че трябва да изчакате.

 

Тактилни стрелки 

 Повдигнатите тактилни стрелки са разположени върху бутона или около него.Те се поставят така, че да сочат посоката на движението на кръстовището. Тоест, стрелката се привежда в съответствие с линиите на пешеходната пътека. Може да Ви послужи, за да сте сигурни, че ДПС се отнася за улицата, която възнамерявате да преминете. Често има по две устройства на стълб, така че трябва да се уверите, че  се ориентирате по правилната стрелка и натискате правилния бутон. От началото на 2012 г. Ръководството за универсални устройства за контрол на трафика (РУУКТ) ще изисква новите инсталации на ДПС да включват и тактилни стрелки върху бутоните.

Все пак някои елементи, включително и стрелки, са поставени в последните години. Подсигурете се, като освен  ослушвайки се за насочващия тон,  проверите дали светофарната уредба е оборудвана с такива!

 

Аудио индикатори 

Когато визуалният  индикатор показва, че може да се пресича, препоръчителният звуков еквивалент сега е бързо тиктакане или „бип” сигнал. Възможно е и да е запис на глас, съобщаващ името на улицата и в последствие, че може да я преминете.

Постоянното тиктакане се използва на места, където два ДПС са на разстояние от 3 метра или повече и се намират до пешеходна пътека. Ако бутоните са по-близо един до друг за ориентацията относно  улиците помагат гласовите съобщения. За да се възползвате от тях, трябва да знаете името на улицата, която преминавате.

            Тези изисквания се основават на изследване, доказващо че постоянното тиктакане е по-разпознаваемо за незрящите пешеходци в шума на уличното движение. То предразполага пресичащите да вземат  по-точни и бързи решения. Гласовите съобщения също са голямо улеснение, но трябва да са по-силни, за да бъдат чути и възприети. Също така, би било проблем ако пресичащият не разбира английски, или не знае името на улицата. Както вече бе отбелязано, изследването е описано в допълнение C на ДСП: Ръководство за най-добри практики на www.apsguide.org/appendix_c.cfm

           Системата от светофари, при която движението спира изцяло – във всички посоки (на англ. „exclusive pedestrian phase”), понякога може да е объркваща.В такива случаи правилата  указват да се осигури озвучаването с аудио съобщение, гласящо „Знакът за преминаване е включен за всички посоки”, или  околните светофари да бъдат оборудвани с повтарящ се тиктакащ звук.

 

Вибротактилни индикатори

            Стрелката, разположена на бутона или около него, вибрира, докато визуалният знак с пресичащ човек е активен. За да я усетите трябва да поставите ръка върху нея.

 

Автоматично регулиране на звука 

            ДПС на бутона реагират и на околния шум. Колкото по-силен е шумът, толкова повече се увеличава и самия звук на сигнала. Уверете се, че чувате бързо тиктакане или съобщение с името на улицата, уточняващо, че може да преминете. Не приемайте промяната в силата на звука за определяща дали да пресечете или не.

 

Звуково насочване (audible beaconing)

            Това е допълнение към някои ДПС. Активира се само когато бутонът се натисне за по-дълго от секунда. Ако е инсталирано, звукът от  локализационния тон на бутона е по-силен преди да светне зелено на кръстовището, което ще пресичате.

 

Други функции

            Някои допълнителни функции, като аудио съобщения, звуково насочване или по-продължително време за пресичане, могат да се активират от продължително натискане на бутона (по-дълго от 1 секунда).Вижте http://www.apsguide.org/ за информация за други допълнителни функции.

 

Мястото е важно!

            Идеалното поставяне за ДПС е на два отделни стълба, вместо два бутона, намиращи се на един. Споредупътванията към проектите на US Access Board (федерална агенция, утвърждаваща равенството на хората с увреждания и изработваща архитектурни проекти, телекомуникационно оборудване, медицинска апаратура и информационни технологии за тяхБел. Прев.) последните трябва да бъдат поставяни на стълб, от страната на скосените тротоари, най-далеч от успоредната улица. Тоест, при успоредна улица, намираща се във Ваше ляво, ДПС за пресичане на улицата пред Вас трябва да е във Ваше дясно. И съответно, ако успоредната улица е в дясно, ДПС ще е в ляво от Вас. Все още тези стандарти не са валидни навсякъде, но е добре да ги  имате предвид в случай, че се сблъскате занапред с нововъведенията.

 

Ефективно използване на ДПС

(Адаптирано от Баруоу Дж.М. и Франк Л. (2005) Кръстовища:.... Съвременни интерактивни кръстовища и достъпни пешеходни сигнали. Списание за зрителни увреждания и слепота, брой 99, (10), 599-610) 

            Както бе посочено по-рано, важно е да се знае, че информационните ДПС допълват, но не заместват пътните знаци. ДПС осведомява само какъв е знакът, а не че пресичането е безопасно. Автомобили все още може да преминават през пешеходната пътека или да свети червено. Сигналът  е съотносим с командата „пригответе се” при състезания, тоест звукът се е променил, но все пак е важно да се убедите, че е безопасно и чак тогава да пресечете.

 

Пресичане на кръстовище с помощта на ДПС

            При използване на ДПС на непозната улица, отделете време да се запознаете с устройството й преди преминаване. Ето някои насоки за това как да го направите:

            Доближете се до бордюра или края на улицата, дори в случаите, при които сте чули локализационните тонове! Изберете подходяща позиция за пресичане! Спрете и се вслушайте в трафика!

            Определете началната си позиция за преминаване и по кои тактилни и звукови сигнали ще се ръководите след натискане на бутона.

Вслушайте се и преценете движението на самото кръстовище! Представете си го -  как изглежда, какво е разположението и структурата му. Създайте си модел и след това се опитайте  да доловите локализационен тон, звуков индикатор или гласово съобщение. Важно е да знаете каква е разликата между сигналите! Тоновете, указващи къде е бутона на светофара се повтарят през секунда,  подобно на стар часовник с махало. Ако има бутон за всяка пешеходна пътека на стълба, може да чуете два локализационни тона. Понякога са в синхрон един с друг, а понякога - не. Проверете тактилната стрелка, за да бъдете сигурни, че натискате правилния бутон.

Слушайте внимателно, за да се убедите, че това са  индикаторите, отнасящи се  до  улицата, която ще пресичате. Имайте предвид, че ако звуковата индикация се включва при всяка промяна на светлината, най-вероятно сте на място с „фиксирано време” и натискане на бутона не е необходимо. Понякога при по-голяма улица обаче трябва да го натиснете, дори  да са налице такива звукови цикли.

При преминаването на по-голямо кръстовище, независимо дали чувате някакво ДПС, или не, трябва да потърсите бутон. Както е отбелязано в глава от „Съвременни кръстовища” от него може да зависи времето за преминаване на улицата. (Използвайте систематичен шаблон за търсене, за да се ориентирате. Възможно е, ако не сте достатъчно концентрирани, да се завъртите така, че да застанете пред грешна улица.

Кучетата-водачи са обучени да избягват препятствията, затова е възможно да странят от стълбовете с бутони. По-разумно би било незрящият да използва бастун, вместо да учи кучето да минава до тях.

Откриете ли ДПС проучете устройството и как работи. Намерете тактилната стрелка, убеждавайки се, че стрелката сочи в посока на улицата, която възнамерявате да пресечете.

Стрелките трябва да сочат по посока на пешеходната пътека, осигурявайки по този начин ориентир. Но този стандарт не се спазва навсякъде.

 Задръжте пръста си на бутона за 2-3 секунди, за да проверите дали няма да се включи още някакво ДПС.

Вслушайте се в ДПС и трафика, за да се уверите, че двете си съответстват.

Натиснете бутона, когато движението, перпендикулярно от Вас тръгне, за да имате време да се върнете към предварително определеното си място до бордюра и да се приготвите за пресичане.

Когато чуете звука, (Пригответе се!), убедете се, че движението на перпендикулярната улица затихва или е спряло, и опитайте да доловите шума от трафика, ако има такъв.

Пресечете, като използвате типични техники (обърнете внимание на движението, вървете в права линия и т.н.) и продължете да  се ослушвате за преминаващи автомобили. В много случаи колите могат да свият наляво или надясно от улицата, докато свети зелено. Въпреки че водачите би трябвало да спрат, за да преминат пешеходците, те често не го правят.

Звукът от бутона може да бъде чут, докато сте в началото на улицата, но не и когато сте по средата й.

 

Допълнителна информация 

            Още информация за ДПС може да откриете на www.apsguide.org

 

Отброяване на оставащите секунди (Accessible Countdown Sidebar) 

            С цел получаване на възможно най-подробна информация, оранжевите цифри на брояча, показващи оставащото време за пресичане, се появяват до надписа, забраняващ преминаването, или до оранжевата примигваща ръка (съответства на жълтата светлина за превозните средства) и спира, когато някое от тях светне. Проучванията показват, че това броене помага на незрящите да разберат разликата между оранжевата ръка и зеленото вървящо човече (еквивалент на зеления цвят на светофарите в САЩ, Япония и други – бел. Прев.).

            Засега няма единно мнение сред общността на незрящите и слабовиждащите по отношение обхвата на информацията, която трябва да бъде предоставена чрез такова броене и дали трябва да се отброяват секундите, докато свети червено.

            Някои застъпници за правата на незрящите смятат, че подобно гласово съобщение е необходимо само по време на интервала за преминаване. И дори нещо повече – тезата им е, че броенето пречи на възможността на пешеходците с увреждания на зрението да чуват преминаващите автомобили.

            Други се опират на възгледа, че от гледна точка на равнопоставеността, незрящите имат право на същата информация, предоставяна и на зрящите, в това число и продължителността на времето за пресичане. За  зрително затруднените пешеходци  този индикатор може да е добър ориентир, който да следват при избора на посоката на пресичане. Възприемането на това броене би им  позволило да определят точно какво темпо да поддържат или как да го сменят, вместо да им се налага да ускорят ход в самия край на улицата, изненадани от смяната на сигнала. Звуковото отброяване дава  ясна насока коя пътна отсечка е достъпна и може да се прекоси от незрящи хора. 

            Макар авторите на настоящото изложение да разбират гледната точка на привържениците на аудио отброяването, ние не я възприемаме по няколко причини:

            1.Възможно е захождащите към светофара да решат, че аудио описанието е предназначено за пресичащите, а всъщност то да съответства на надписа „Не преминавай!”;

            2.Аудио отброяването трябва да е еквивалентно на променящото се визуално време за пресичане. Би следвало съобщенията да звучат доста силно, за да са разбираеми. Но това би повлияло на способността на пресичащия да се концентрира и да прецени правилно разстоянието, посоката и скоростта си, както и какви са заобикалящите го превозни средства (някой от тях могат да бъдат доста тихи);

            3.Възможно е пешеходците с твърде ограничено или без остатъчно зрение, нямащи как да разберат, че оранжевата мигаща ръка означава „почакай” да предположат, че се отброява времето, докато светне червено, тоест да започнат да пресичат, когато движението още не е спряло.

            4. Може да е необходима предварителна подготовка, за да се разбере смисълът на звуковото отброяване;

            5.Пешеходците със зрителни увреждания обикновено не са в състояние да преценят точно ширината на улицата, освен ако и преди това не са минавали по нея. Докато я пресичат, те няма как да знаят колко още им остава до бордюра, така че броенето не върши работа в този случай. Ако например електронният глас съобщи „4”, как да се направи адекватна преценка за отрязъка от време, необходим, за да се стигне до другата страна? Преди преминаване пешеходците, незапознати с конкретния участък може да чуят, например „20” (секунди) и да предположат, че времето е достатъчно, за да пресекат дори голяма улица. Въпреки това, ако тази улица има осем платна, хора, движещи се с около метър в секунда, няма да са в състояние да стигнат до другия тротоар преди да светне червено.

            6.Документирано е, че по-силният звук на локализиращия тон по време на надписа, забраняващ преминаването (оранжевата ръка – бел. Прев.), в сравнение със сигнала от отсрещната страна, подобрява поддържането на вървеж в права линия при напълно слепи пешеходци. Малко вероятно е съобщенията с броене, които са с увеличен звук, да са ефективни, тъй като речта не е толкова лесно разпознаваема като рязък тон, нито толкова откриваема и разбираема сред шумовете от трафика. Силният ориентиращ тон се активира при продължително натискане на бутона, така че може да пречи на живеещите наблизо само когато се задейства от пешеходци, нуждаещи се от по-точно ориентиране. 

            Поради всички тези причини авторите смятат, че докато не се извършат по-нататъшни изследвания по темата за звуковите указания за отброяване, ДПС звуците трябва да се ограничат до:

            а) звуков еквивалент на знака за преминаване, отбелязващ началото на пешеходната фаза;

            б) Локализационни тонове  на бутоните, предоставящи информация за местоположението им, по възможност с опции за увеличаване силата на звука, за да се осигури насочваща информация;

            в)бутони, активиращи гласови съобщения, даващи информация за имената на улиците, специалната сигнализация и изгледа на кръстовището.

            Би могла да се добави, активираща се посредством бутон, гласова информация за времето, с което пешеходеца разполага докато пресича. Или достъпен нейн еквивалент. Както посочихме по-горе, все още няма изследвания, водещи до категорични резултати по този въпрос. Светът непрекъснато се променя и все повече системи в него се контролират от компютри, докато адаптирането на пътните отсечки за незрящи не е чак толкова динамичен процес.

Не пропускайте да прочетете главата „Модерните кръстовища”, за да научите най-актуалното, отнасящо се до достъпа на незрящите до тях.  

 

Библиография: 

Accessible Pedestrian Signals: A Guide to Best Practice, www.apsguide.org.

Barlow, J.M., and Franck, L. (2005) “Crossroads: Modern interactive

intersections and Accessible Pedestrian Signals”. Journal of Visual Impairment

and Blindness. Vol. 99, (10), 599-610.)

Scott, A.C., Barlow, J. M., Bentzen, B.L., Bond, T.L.Y. and Grubbe, D. (2008)

Accessible Pedestrian Signals at complex intersections: Effects on blind

pedestrians. Transportation Research Record: Journal of the Transportation

Research Board, No. 2073, 94–103.

‹ Finding the Crosswalk and Aligning to Cross up Crossing Where There Is No

Traffic Control   

 

Бележки: 

1.        Accessible Design for the Blind - компания, работеща за създаване на безопасни условия за придвижване на пешеходците с увреждания чрез изследвания, консултации, обучения и застъпничество; 

2.        The Seeing eye - най-старото съществуващо училище за кучета-водачи в света.Базирано е във Вашингттон, САЩ. 

Източник:http://acb.org/node/617
Превод: Жени Методиева
Редакция: Александър Велков