Позиция на председателя на Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания"

На 22 февруари 2014 г. се състоя общо събрание на Спортен клуб за интеграция "Пираните" от София. Събранието бе отчетно-изборно. То се проведе в залата в ЦУ на ССБ. В качеството си на председател на Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания" бях поканен от г-н Пламен Бакърджиев, председател на клуба. Въпреки че имах сериозни притеснения от здравословен характер, тъй като все още не се чувствам достатъчно укрепнал, прецених, че съм длъжен да отида, за да мога да разкажа какво се случва във федерацията и какво предстои в обозримото бъдеще. А така също да се осведомя за дейността и намеренията на един от най-многолюдните спортни клубове, членуващи във федерацията.

ОС трябваше да започне в 10:00 ч., но поради липса на кворум и в унисон с устава и Закона за юридическите лица с нестопанска цел, беше отложено с един час. Действително час по-късно събранието започна или по-скоро трябваше да започне, но поради процедурни неразбории се забави три четвърти час, които бяха посветени на спорове за това кой да води събранието - дали председателят на организацията или юристът г-н Хари Хараламбов, който не е член на клуба и който бе доведен от част от членовете именно с намерението да го издигнат за водещ на ОС. Очевадно беше противопоставянето в редиците на членовете на клуба. Досегашното ръководство също беше раздвоено или разтроено, така и не ми стана ясно. В началото помислих, че става дума за недоразумение, но по-късно разбрах, че единственото, което обединява всички, е противопоставянето. Никой или почти никой не искаше да намери общ език с опонента си, никой или почти никой не желаеше да направи каквито и да е компромиси, за да се свърши работата, за която бяха дошли. И това, което за всеки трезвомислещ човек беше повече от нормално и трябваше да се случи, тук присъстващите не го правеха или гласовете, които го искаха, бяха напълно заглушавани. А то беше всички спорни въпроси да се решат чрез гласуване и мнозинството да определи какво да се прави. Но и това се оказа мисия невъзможна. Когато се обявеше гласуване, обикновено отвсякъде викаха: "За какво гласуваме сега?". Лично аз недоумявах и ми бе безкрайно любопитно и интересно как някои от присъстващите, в т. ч. и хора с юридическо образование, обясняваха, че водещ на събранието няма как да бъде човек не член на клуба. Те се позоваваха на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в който впрочем нищо такова не се казва. Може би "разясняващите" този казус имаха предвид Закона за народните читалища, където изрично се казва, че председателстващ на ОС е именно председателят. Така от незнание или поради спекулиране и манипулиране на присъстващите на моменти се прокарваха чисто неверни неща, за които се твърдеше, че са нормативни обстоятелства. Все пак се проведе някакво полугласуване. И така криво-ляво някак си беше решено, че водещ ще бъде досегашният председател на клуба.

В крайна сметка малко преди 12:00 ч. ОС стартира със същинската си работа с водещ досегашния председател. В качеството си на гост аз смятах, че трябва да взема думата след прочитането на доклада за дейността, но се наложи да поискам думата още по време на разправиите за водещ. Посъветвах присъстващите да не превръщат събранието в поле за надговаряне и препиране, а да подходят отговорно, разумно и стегнато. Също така се опитах да им разясня, че не е болка за умиране, ако водещ на събранието е друг, а не председателят. Особено важно е за един такъв форум да се спазват нормативно установените процедури. Дадох пример с друг столичен клуб, който провежда общите си събрания с водещи различни юристи, а не неговият председател. Но съветите ми останаха като глас в пустиня.

След като започна събранието наистина помислих, че най-сетне здравият разум е надделял, още повече, че присъстващите бяха с много сериозен житейски стаж и съвсем не предполагах, че са възможни почти баталните изпълнения, които последваха. Една част от залата, която постоянно апострофираше водещия на събранието, в един момент обяви, че напуска ОС, а така също и организацията. Вярно е, че и водещият съвсем се оплете, цитирайки някакви текстове било от устав, било от закон, но личеше, че е неподготвен по нормативната уредба. В този миг ако разполагаше с юрист и ако желаеше да предотврати скандала, той беше длъжен да смекчи позицията си и да потърси консенсус. За съжаление обаче нито водещият, нито подкрепящите го, нито опозиционерите желаеха консенсус и разбирателство. А е ясно, че във всеки конфликт има минимум две страни и в името на неговото елиминиране се налага да се направят взаимни отстъпки. Но уви. След първата групичка напуснали, един по един и други членове на клуба започнаха да обявяват, че го напускат, включително и членове на досегашното ръководство. Разцеплението беше повече от видно. Даже и сляп да е човек, няма как да не го види в детайли.

Изпитвах истинско неудобство, че присъствам на толкова грозни сцени, създадени от хора, които по възраст спокойно могат да ми бъдат родители, а даже и баби и дядовци. Чувствах се не на мястото си, ситуацията беше патова, тъй като съм председател на федерацията и именно в това си качество присъствах, тоест неутралитетът ми беше задължителен. Единствено се ограничавах до съвети, но явно никой не желаеше да се вслушва в тях. Бях дошъл да говоря за спорта сред хората със зрителни увреждания, но всичко, което бях подготвил като информация и исках да поднеса, се обезсмисли при създалата се абсурдна ситуация. Бях потресен, че г-н Бакърджиев директно обвини за разкола г-н Асен Алтънов, председател на РСО София към ССБ. Бях потресен от това, че г-н Георги Петрушев, когото много уважавам като експерт в пешеходния туризъм, на етническа основа нападна председателя на РСО-то и му връчи копие от статията "Турция се управлява от сатрап" от 20 февруари 2014 г., публикувана във в. "Преса", вероятно правейки алюзия, че и столичната организация на Съюза на слепите в България се управлява именно така. Бях потресен от това, че именно те двамата бяха на йота от физическа саморазправа и трябваше жени да застанат помежду им. Бях потресен, че въобще е възможно на общо събрание на клуб да се повдигат въпроси от етнически и религиозен характер. Именно на този ден беше Задушница и много от хората изразиха възмущението си, че събранието е насрочено тъкмо за тогава. Преобладаващата част от присъстващите изпадаха в крайности, а това все повече сриваше един работещ клуб, който се утвърди през годините.

Щекотлив въпрос се оказа приемането на зрящи за членове на клуба. Бяха отправени обвинения, че за членове са приети приближени на част от ръководството, които са зрящи. Наистина винаги трябва да се има предвид, че членската маса е тази, която определя приоритетите на всяка организация. И като се има предвид това, наистина приемът на зрящи лица в който и да е спортен клуб за незрящи следва да е много внимателен и премислен процес. За членове е оправдано да се приемат зрящи, които имат големи заслуги към съответната организация, а останалите е най-удачно да бъдат зачислявани като доброволци.

Акцентът в моето изказване беше присъстващите да намерят пътя на разбирателството и да не позволяват да се съсипе нещо вече направено. Да намерят компромиса, да намерят консенсуса, да продължат напред, да спасят клуба, защото едно разцепление никому не е нужно. София има 3 клуба за хора със зрителни увреждания, които са абсолютно достатъчни за нейната територия. Единият клуб отговаря за ученическия спорт, другият развива студентския спорт, а именно в "Пираните" се упражнява спорт и туризъм за по-възрастните незрящи. Появата на евентуален четвърти клуб е напълно излишно и нецелесъобразно от гледна точка на развитието на спорта и туризма за хората със зрителни увреждания в столицата.

Трябва дебело да се подчертае, че именно РСО София към ССБ с настоящото си ръководство през последните години обърна сериозно внимание на спорта сред хората със зрителни увреждания в столицата и той изживя истински катарзис. По инициатива на РУС при РСО София бяха създадени както СКИ "Пираните", така и СКИ "Кракра" Перник.

На 18 февруари т.г. се учреди обединение на спортните клубове за интеграция на незрящите. В него могат да членуват всички клубове за хора със зрителни увреждания, намиращи се в териториалните рамки на РСО София към ССБ, което ще рече, че и пернишкият спортен клуб също участва. Единствено клуб "Пираните" отказа участие без да изложи аргументи. А целите на новосформираното обединение са ясни - водене на обща спортна политика за спорта за хората със зрителни увреждания, най-вече пред Столична община, провеждане на междуклубни първенства в рамките на обединението, осигуряване на материална база и финансови ресурси за провеждане на тренировъчен и състезателен процес в различните видове спорт и пр. Всички членуващи клубове си запазват пълната независимост и по всяко време могат да напуснат обединението. Но за да разберем мисията на новото обединение, се налага да надскочим еснафското си мислене, защото безспорната максима е, че съединението прави силата, но това комай на нас, по тези географски ширини и дължини най-трудно ни се отдава.

Няма да крия, че като председател на федерацията таях една надежда София да даде пример за солидарност и общи действия, когато те са в полза на всички и по този начин други райони ще последват столичния пример и ще предприемат подобни обединения за отстояване на своите политики пред съответните общини. В един североизточен неголям български град има цели 3 спортни клуба, които членуват във федерацията. Наскоро в Югозападна България тамошен спортен клуб се разцепи и беше учредена още една спортна организация. И какво излиза? Вместо София да даде пример как се прави спорт, как се прави обединение, когато става въпрос за общи цели, тя самата се заразява от духа на сепаратизма, разкола и фрагментацията.

В качеството си на председател на Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания" категорично не приемам случващото се в един от най-големите спортни клубове, членуващи във федерацията. Категорично не приемам разкола в неговите редици. Категорично не приемам всяко действие или бездействие, което пречи за намиране разрешение на наболелите проблеми. Категорично заявявам, че столицата няма нужда от пореден спортен клуб, така че нека бивши и настоящи членове на ръководството, всички членове на клуба, да седнат и да намерят изход от дълбоката криза, в която очевидно сами са вкарали организацията със своите действия или бездействия. Цялата отговорност за създалото се абсурдно положение е както на ръководството бивше и настояще, така и на членовете, активни и пасивни. Все още не е късно да се намери правилният път, стига да го искат в клуба.

Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания" е готова да окаже максимална подкрепа за намиране на изход от създалата се тягостна ситуация в СКИ "Пираните". 

София, 27.02.2014 г.
д-р Иван Янев