Какви въпроси задават незрящи деца на Националната федерация на слепите?

Какви въпроси задават незрящи деца на Националната федерация на слепите?

Получаваме много писма и въпроси от деца, които биха искали да научат повече за слепотата. За незрящите деца е важно да осъзнаят, че слепотата не може да им попречи да живеят щастлив и нормален живот и за това се нуждаят  от добри модели на подражание от  възрастните.

Създадохме този списък с най-често задаваните въпроси от незрящи деца, а смятаме,че поместеното в него е също толкова важно и за деца без проблем със зрението.

Кой е Луи Брайл?

Брайловата система за четене и писане е създадена от  французина Луи Брайл, когато е бил още момче. Той загубва зрението си в следствие на инцидент и открива, че е доста бавно да се четат релефни букви. Искало му се да има по-бърз начин незрящите хора да четат и пишат. Той моделирал кодовете в  брайла по подобие на използвана от военните система, а след това я доразвил в своя собствена. За повече информация относно Луи Брайл, моля посетете Вашето училище или библиотека.

Коя е Хелън Келър?

Хелън Келър е била едновременно глуха и сляпа. Въпреки че трябвало да се бори за тази възможност, тя завършила колежа Радклиф. Написала няколко книги и работила усърдно, за да подобри възможностите за глухи и незрящи. По времето, когато тя живяла , хората с увреждания едновременно на зрението и слуха нямали много възможности. Сега има по-добро образование, курсове, заетост и много други, от които да се възползват. Можете да научите повече за Хелън Келър от вашето училище или библиотека.

Какво е брайл?

Брайл е система от релефни точки на хартия от букви и думи, които се четат от незрящи чрез докосване на пръстите. Основната  брайлова клетка се състои от две колони от по три точки. Точките са номерирани 1-2-3 от върха  надолу, в посока към лявата страна на клетката. Всяка буква, дума, пунктуационен знак, число, или музикална нота могат да бъдат  изписани с брайлова пишеща машина (подобна на обикновената). Както и чрез шило, издълбаващо точки върху хартия. За ограничител се използва брайлова плоча. Този метод може да се сравни с печатно писане с химикал или молив.

Какво е закон за Белия бастун?

Във всеки щат  е  приет закон, гласящ че незрящите хора, използващи бял бастун или куче-водач имат същите права, както и зрящите. Това означава, че незрящите могат да носят своите бастуни или да водят кучетата си в  обществени сгради, бизнес центрове, офиси, ресторанти, театри, скейт зони, боулинг игрища, паркове, автобуси, влакове, самолети и други  обществени места. Тези закони са  резултат от  дейността на Националната федерация на слепите, за да се  ползват незрящите със същите права, както и всички останали.

Какво могат да работят незрящите?

Почти всичко. Ето списък с някои професии, които  те упражняват днес, но има и много повече: Фермери, адвокати, секретарки, работници във фабрики, оператори на бормашини и стругове, медицински сестри, мениджъри на ресторанти, детегледачи, социални работници, програмисти, застрахователи, химици, домакини, доктори, служители в газ-станция, учители, професори, телефонни оператори, съветници, работници по поддръжка, портиери, учени, инженери, хардуерни специалисти, мениджъри в магазини за играчки, библиотекари,  служители в салон за красота или козметици, автомеханици, ел. инженери, стокови брокери, счетоводители, журналисти и още много, много  други. Ако вярваш, че можеш да вършиш работата, и ако твоят работодател също вярва в това, съществуват изключително малко неща, които не можеш да правиш. Най-важно е незрящите да  имат възможност да избират професията,  която желаят, а обществото да  им осигури благоприятни условия.

 

 

От какво се причинява слепотата?

Съществуват много неща, причиняващи слепота. Някои деца се раждат незрящи, но повечето хора стават такива впоследствие. Глаукома, катаракта (перде на очите) и диабетна рентгенопатия са трите най-чести причини за слепотата днес. Възрастни хора губят зрението си поради дегенерация на макулата. Има и  загубили зрението си при инциденти.

 

Къде  ходят на училище незрящите деца?

В миналото повечето незрящи деца са напускали дома, за да посещават училища за слепи. Все още в САЩ има такива. Сега обаче повечето незрящи деца имат възможност да посещават училища в близост до домовете си. Повечето деца,които днес посещават училища, в които и живеят, имат и други  увреждания освен слепотата. Децата в обикновените училища учат в нормални класни стаи, използват бял бастун и четат и пишат  на брайл. Тези ученици може да работят известно време със специален преподавател, който  им помага в търсенето на книгите, от които  се нуждаят. Тези брайлови книги  съдържат същите неща, както и твоите книги. Незрящите деца имат същите часове, каквито имат и другите деца на  тяхната възраст. Първо, специалният учител ще поправя написаното на брайл, докато ученикът се научи да пише с пишеща машина. След това всеки учител би могъл да  коригира написаното.

 

Защо някои незрящи използват кучета-водачи,а други- бели бастуни при придвижването си?

Това е въпрос на личен избор. Едни предпочитат  в по-голяма степен бастуни, а  други кучета. Без значение от избора, най-важното нещо е незрящите да могат да отидат където си поискат, когато си поискат, без помощта на друг човек.

 

 

Как незрящите различават парите?

 

Монетите от 1, 5, 10 и 25 цента са лесни за разпознаване. Те всички са с различни размери , а  четвъртдоларовите и  десетцентовите са с ръбове отстрани. Останалите са гладки. Има много начини, по които  хартиените пари от 1, 5, 10 или 20 долара могат да бъдат разпознати. Някои незрящи обичат да си държат различните  банкноти на отделно място в портмонето, особено ако са в по-голямо количество и не се налага да ги носят. Най-често срещания  метод за разпознаване на парите е прегъването им. Всеки човек има собствен начин за сгъване; няма стандарт, валиден  за всички. Може  петдоларовата банкнота да се сгъне на две по дължина,а  десетдоларовата -по ширина. Или  десетдоларовата да се сгъне 2 пъти.  Еднодоларова банкнота може да се сгъне веднъж или изобщо да не се сгъва. Или може би  двадесетдоларова банкнота да се сгъне на четири или да не се сгъва. Всеки има собствен подход. Когато получаваме пари от някого, питаме за стойността на банкнотата и после я сгъваме.

 

Как се придвижват незрящите?

Съществуват много начини незрящите да стигнат от едно място на друго. Използването на дълъг бял бастун им позволява да определят  разположението на стълби,тротоари, улици, пътища за коли, врати, колела, ескалатори, хора, столове, маси, бюра, и всякакви други предмети или места.  Бастунът е достатъчно дълъг, за да бъде заместител на  окото, достига до две крачки пред твоите  крака, докато вървиш. Така че намираш нещата преди да си стигнал до тях. Има всякакви размери бастуни, включително много малки за деца и дълги за високите хора. Някои предпочитат да се придвижват с кучета. Тези кучета са специално тренирани да вървят около предметите, да минават през врати, да спират на тротоари и стълби. Когато незрящият чуе, че е безопасно да пресече улицата, той или тя ще каже на кучето да върви напред. А когато стигне до адреса на ресторант или бизнес център, кучето намира вратата. Незрящият човек, използващ куче е винаги в готовност да му подаде команда.

 

 

Как незрящите разпознават дрехите си?

Повечето дрехи имат поне един определен начин за разпознаването им по усет. Те имат различни копчета или панделки.Материалът или  тъканта също са различни. Някои рокли или поли имат колани или ластик на кръста, както и джобове. Може да запомните , че червената пола е онази с копчетата със смешната форма, или сините панталони са без джобове. Или да кажете, че блузата с мъхестата яка е зелена и си отива със зелените панталони с колана,който се усеща като въже. По този начин, незрящите  различават дрехите си чрез докосване, и могат да преценят как да ги комбинират. Понякога обаче може да има повече от една тениска или блуза, еднакви на пипане; мъжките вратовръзки също може да са еднакви. В тези случаи, някои незрящи обичат да маркират дрехите си по специален начин. Има етикети,  за зашиване с брайловите знаци, или безопасна игла за разпознаване на черните дънки. Някои хора зашиват етикет на синята пола или отрязват върха на етикета на сивия костюм. Други си правят списък с костюмите, полите, вратовръзките и останалите дрехи които си приличат на пипане и ги съчетават, използвайки брайловите числа и букви, прикачени върху тях. Когато си купиш нещо в магазина или когато някой ти подари дреха, помоли да ти я опишат, за да научиш как изглежда и как е на пипане.

 

Как незрящите разпознават цветовете?

Някои незрящи са способни да различават цветове.  Увреждането на зрението им е частично и  те  възприемат  цялата палитра. Или само по-светлите. Други виждат  част от цветовете или се затрудняват при различаването на син или черен, или кафяв. Или на розов от бял. Има незрящи, които  не различават никакви цветове. Важно е да знаеш за цветовете дори ако не можеш да ги видиш. Необходимо е да научиш кои си подхождат, и кои не, както и да разбереш за шарките, каретата, и други особености. Това  е от значение за обличането и декорирането. Трябва да запомниш, че небето е синьо и тревата-зелена. Цветовете на океана и на листата през листопада са също толкова важни за незрящите, както и за всеки друг.

 

Как незрящите си пазаруват зеленчуци?

Има много видове храна, която може да се различи чрез докосване, като например плодове и зеленчуци, хот дог, пиле, и други. Но неща като кенчета супа, кутии със зърнени закуски, кенчета със зеленчуци, мляко в опаковка, сладолед, и други, са по-трудни за разпознаване. Много незрящи обичат да пазаруват с приятел,  помагащ  да намерят  необходимото и  в прочитането различните марки и видове. Или  незрящият човек може да помоли служител от магазина да  съдейства при пазаруването. Някои незрящи (особено ако купуват много неща) ще си извадят списък, за да помолят някои да го прочете или ще използват брайлов, по който сами да се ориентират.

 

Как незрящите четат на брайл?

Необходима е известна практика. Ние научаваме брайл, усещайки различните комбинации от точки във всяка брайлова клетка  и запомняйки какво означават. Най-добре е да научиш Брайл докато си още млад, дори ако можеш все още да четеш обикновен текст. По този начин ще си имал много години практика и опит, за да развиеш добри брайлови умения докато станеш възрастен. Възрастните незрящи могат да  се научат на брайл чрез различни програми и уроци.  Добрите брайл четци, както и добрите четци на  обикновен текст, могат да четат много по-бързо отколкото да говорят. Днес незрящи използват брайл за бързи записки в гимназиите и колежите, за да пишат писма, книги и други материали, да четат книги и списания, да запазват адреси, рецепти, и да правят други неща, които ти би правил с обикновения текст. Има специални брайлови библиотеки и такива със записани говорещи книги и списания за безплатно ползване.  Повечето щати имат поне една библиотека, където незрящите могат да си поръчват материали.

 

Как готвят незрящите?

Незрящите използват същите газови или  електрически фурни, микровълнови, грил, миксери, блендери,  електрически ножове, тенджерки, тигани,глинени съдове и други кухненски уреди и приспособления каквито и зрящите. Може да се сложат брайлови знаци на бутоните на микровълновата, а някои незрящи  обичат да използват брайл или специално маркиращо лепило, за да слагат точки на готварската печка или на копчетата за температура на фурната. По- лесно е  субстанции да се мерят с чаши и лъжици, които са с определени размери отколкото такива с линии по тях. Можем да определим по аромата, звука, температурата, времето за готвене, материала и консистенцията как се готви нашата храна. Ако си ослепял наскоро, има специални програми, които ще ти помогнат да се научиш да готвиш без зрение. Някои незрящи, както и някои зрящи, изпитват по-голяма наслада от готвенето в сравнение с други.

 

Как незрящите определят какво има в консервата или пакета на рафта ?

Много различни храни и опаковки могат да бъдат различени по размер, форма, или вид кутия, в която са. Кутии спагети, шишенца кетчуп, консерви риба тон, пликове ориз или боб, брашно, захар, кафе или чай, шоколадов сироп, буркани фъстъчено масло, и други видове снаксове са с опаковки, лесни за разпознаване. Други неща, като консервите със зеленчуци или плодове, супи,сосове, миксове за кекс, и някои подправки може да имат надпис на Брайл, или част от опаковката може да се откъсне,за да се  различи доматената супа от пилешката. Някои Брайлови етикети са написани на карти, които може да се използват много пъти като се прикрепват на консервата или опаковката с гумено ластиче. Понякога може да използваш аромата или вкуса, за да различаваш нещата. Канелата е много различна от пипера, гроздето е различно от ягодата. Има незрящи, които  обичат да си слагат етикети на храните още в магазина, докато ги купуват.  Други вършат това вкъщи с някой, който може да прочете етикетите им. Всеки има свой собствен начин за различаване на етикетите на видовете опаковки.

 

Как незрящите определят колко е часа?

Съществуват часовници, които се отварят, така че незрящият може да усети къде са стрелките и да почувства брайловите точки на различните часове. Както и говорещи часовници, които  съобщават часа и имат вградена аларма. Алармите могат да се използват в дома, офиса или  докато пътуват. За хората.които могат да четат нещо напечатано, има и стенни и ръчни часовници с по-големи числа.

 

Как незрящ мъж се бръсне или си връзва вратовръзката?

Незрящите мъже могат да правят тези неща по усещане, без да гледат, точно както и мъжете с нормално зрение.  С течение на практиката бръсненето и връзването на вратовръзката стават навик и ежедневие и можеш да го правиш дори без да мислиш много за това. Някои мъже обичат да се бръснат под душа, други не. Мъжете усещат къде трябва да се обръснат, а ако имат брада или мустаци - къде да заобиколят. Реалните техники на бръсненето като това колко дълъг да е всеки замах или под какъв ъгъл да бъде или какъв тип бръснарски продукти да се използват е въпрос на личен избор и са еднакви за всички мъже, независимо имат ли зрение или не. Връзването на вратовръзка може да отнеме известно практикуване дори и ако си със зрение. Веднъж като научиш видовете възли и каква е подходящата за теб дължина лесно може да я завържеш; няма нужда да се гледаш в огледалото. Някои мъже се учат на тези неща от своите бащи, по-големи братя, приятели, от телевизията, или прочитайки материал за това.

 

Как една незряща жена си слага грим или си оправя косата?

Всички тези неща може да се направят и без огледало или зрение.  Ще трябва малко практика в началото, но незрящите жени се справят също толкова добре с грима и прическата, както и жените с нормално зрение. Полезно е в началото да поработиш с някого,който ще ти покаже  определени техники, докато се научиш. Може да усетиш различните начини за сушене, къдрене и оформяне на косата.Както и когато прическата е добре или си пропуснал нещо. Да нанесеш грима по усет, чувствайки къде искаш да сложиш различните видове козметика. Да  разбереш кои цветове са най- подходящи за теб, питайки хора, на чието мнение разчиташ, докато откриеш какво е най- добро за теб. Както и при готвенето, някои жени предпочитат повече грим и прически, отколкото други, точно както и жените с нормално зрение.

 

Как незрящият  разбира, че е пред собствената си къща?

Незрящите използват много подсказки,които  им помагат при намирането на адреси и места. Научаването да определяш специфични адреси е важна част от ориентирането. В добавка към това можем  да определяме места чрез търсенето на втория път надясно, третото стъпало наляво, или къщата със дървената ограда по тротоара, голямото дърво отпред, пощенската кутия, или по-особен вид врата. Незрящите успяват да се ориентират къде са и накъде отиват, използвайки посоки като север, юг, изток или запад, или други ориентири като оживена еднопосочна улица, празен паркинг или училищен двор. Всеки от този вид информация може да помогне на незрящия да  се  придвижи от едно място до друго. И ако е някъде, където често пребиваваш (като домът или офисът ти) всичко ти е твърде познато.

 

Как незрящият разбира кога да пресече улицата?

Незрящ човек може да определи кога е безопасно да пресече улицата, слушайки звуците от трафика. Ако има светофар на кръстовището, е лесно да се чуе кога колите, минаващи пред теб започват да  намаляват и спират, и кога започват да се движат. Тогава знаеш, че светлината се е променила и е зелено и можеш да пресечеш. Можеш да чуеш това, дори ако си на един блок разстояние. Ако няма светофар, може просто да се ослушаш дали идват коли.

 

Какво е чувството да си незрящ?

В началото, когато загубиш напълно зрението си се чувстваш подтиснат и уплашен. Това е защото нямаш знанията, чрез които да се  справяш като човек без зрение. Когато ги усвоиш тези чувства изчезват. Незрящите правят същите неща, както и зрящите. Ние ходим на училище, работим и вършим всичко, според нуждите си. Правим го естествено, без да отдаваме кой знае какво значение на слепотата. Тя е  част от нас, нещо, което дори харесваме. Не мислим за нея всеки ден, както ти не мислиш за времето или защо косата ти  е червена или кестенява.

 

 

 

Ще науча ли повече за слепотата ако си затворя или вържа очите?

Не е добра идея да се преструваш на незрящ. Ще  постигнеш обратния ефект. Вместо да научиш какво е да си незрящ ще изгубиш доста време в търсене на предмети, може да се блъснеш в или удариш нещо и нараниш. Може да се почувстваш уплашен, подтиснат и смутен. Може да предположиш, че така се чувстват и незрящите. И това ще бъде погрешно. Незрящите, в зависимост от момента на загуба на зрение, са преминали през обучения и са натрупали опит, който ти нямаш. Ние знаем как да правим нещата, макар и по  начин, понякога различен от твоя. За нас е по-лесно, отколкото би било за теб. Ако искаш да научиш нещо повече за слепотата, вместо да се правиш на незрящ, би могъл да поговориш с човек с такова увреждане. Може би желал да се свържеш и с някой местен офис на Националната федерация на слепите.

 

Играят ли незрящите карти и игри?

Да. Не е трудно картите да се надпишат на брайл, дори за игри като уно. Някой карти са с уголемени букви и цифри. Много игри като скрабъл могат да се играят с брайлови букви на дъска с повдигнати  или изпъкнали квадратчета. Дъските за табла, шах и дама също могат да бъдат такива.Пуловете могат да са с различна форма, материя или цвят или върху  всяко да се залепи нещо, така че да бъдат разпознавани. Дъската и картите за монополи също могат да бъдат надписани на брайл и маркирани. За яхдзе и други игри  се използват зарчета с изпъкнали точки. Лесно е, ако можеш да ги почувстваш и пресметнеш резултата.  Не е необходимо всички игри да са направени специално за незрящи. Много игри и играчки от магазина са лесни и забавни за тях. Понякога можеш да използваш въображението си за да си представиш как хората с проблем със зрението могат да правят  същите неща като виждащите.

 

Чувстват ли се зле незрящите заради липсата си на зрение?

Повечето незрящи са твърде заети, за да мислят  прекалено много за това. В слепотата няма нищо срамно. Това е просто една особеност на човека. Много незрящи ще отговорят с удоволствие на   въпросите ти за слепотата. Просто ги попитай. Когато той или тя загубят зрението си могат да се почувстват нещастни. След като  получат помощ за това как да се справят с нещата и придобият положителни нагласи, за тях увреждането им ще се превърне в нещо нормално.

 

Трябва  ли да помогна на незрящ да пресече улицата?

Разбира се, ако ви помоли. Можете да го попитате дали да съдействате, но бъдете готови да  чуете отговор „Не”. Ако незрящите се учат да ползват бял бастун или куче-водач, за да  не са зависими при придвижване, може би нямат нужда от помощ. Важно е да не сграбчвате човека без зрение. Ако той  или тя  се нуждаят от подкрепата ви ще ви хванат за ръката или просто ще вървят зад вас. Някои незрящи могат да се затруднят заради шума – на колите, трафика,  при условие че наблизо има строителна площадка или друг звуков дразнител.   Тогава по изключение биха могли да  се обърнат към вас.

 

Трябва ли да покажа на незрящия къде е стола?

Същото важи и тук. Някои незрящи биха го оценили, но други са способни да намират столове,  маси и бюра и сами. Понякога могат да ви попитат за местоположението и след това да се ориентират без чужда помощ.

 

Превод: Мария Василева

Редакция: Александър Велков

Източник:

https://nfb.org/frequently-asked-questions