Незрящи от XXI век: В света на говорещите уреди

13.11.2014 г. 

На Международния ден на незрящите Вера Костамо се срещна със семейство, което разрушава стереотипите към различните 

Завършили MГУ (Московски държавен университет – бел. Прев.), преместили се от общежитие в обикновенна квартира, започнали бизнес, създали две деца, помагат на незрящите в Русия да се ориентират в околната среда и да бъдат по-независими – всичко това е дело на Лена и Сергей Новикови, и двамата с увреждане на зрението първа степен. Или казано най-просто – незрящи. 

Пред Лена на кухненската маса има телефон. Съобщение. Ще отговорите ли?” пита той. Лена вдига слушалката и разговаря с клиента. С мъжа си  управляват магазин за тифлоприбори.

„Вече ви изпратихме  строителния нивелир, а рулетки нямаме, но през декември очакваме нов модел. Да ви запиша ли?” Телефонът подсказва нужните действия и жената записва поръчката.

В света съществуват около 2 хил. наименования на продукти за слепи и слабовиждащи.  Те са от различни области – навигация и ориентиране,  за бита, образователни спортни. Руските магазини предлагат само част от този асортимент.

Лена и Сергей били първите, решили да внесат такива стоки в Русия.

„Веднъж един наш приятел, също инвалид по зрение,  ни предложи да отворим магазин за тифлоуреди. Около година обсъждахме дали си струва да рискуваме и изобщо да започваме подобно начинание. Имах сериозни съмнения. Едно е да си седиш вкъщи и да работиш на компютър и съвсем друго – да навлезеш в света и да  се сблъскваш на всяка крачка  със заобикалящата ни среда. Под „заобикаляща среда” Лена има предвид отношението към хората с увреждания.

 

„Ти си сляпа” 

Първият проблем, с който се сблъскала Лена се оказал нотариуса. При подаването на документите в данъчната служба била необходима заверка на подпис. Нотариусът видял жената и се отказал да работи с нея. „Та ти не виждаш какво подписваш”, „Всички документи, които ви нося преди малко набрах и разпечатах сама.” Станал скандал.  „Той ми доказваше моята недееспособност. „Не пожела да потвърди отказа си в писмен вид” разказва Лена. Друг нотариус завери всичко абсолютно спокойно.

Лена налива чай. Неголям уред на ръба на чашата издава сигнал. Значи има достатъчно вода.

„За съжаление не можем да обработим всички поръчки. Не ни стигат парите. Търсеното многократно превишава предлаганото. ”Колкото  пъти се опитахме да получим грантове и субсидии – всичко беше напразно. Стартовият ни капитал е 100 хил. рубли. Не можехме и да предположим, че ще има толкова много нуждаещи се от тифлоуреди – говорещи, звукови, тактилни.

Уреди, разпознаващи и произнасящи гласово  цветове, стойност на банкноти, увеличителна мишка за компютър, устройство за маркиране на предмети, качествени бастуни, вдевачки и много други. Всички тези вещи са ти нужни за да не се чувстваш безпомощен и зависим от зрящите.

Звънят ни по различни въпроси. Често се поръчват неща, които още не са измислени. Би било хубаво да консултираме хората по най-разнообразни въпроси, но нямаме ресурс за това. Когато се обаждат хора, загубили зрението си наскоро, например заради авария, винаги ги разпознаваме. Заради подтиснатостта. Никъде няма да ви разкажат как се живее в тъмнина.

 

Преди тъмнината 

„Аз виждам в съня си. Често само море. Вълни.”

Лена има гъсти къдрави коси, също като вълни. Отпуснати вежди. Изглежда сякаш непрекъснато мисли за нещо важно. Невидимо за нас.

Лена се родила с повишено очно налягане. Учила в обикновено училище, но с всяка година виждала по-лошо. Майка ми винаги ме е готвила за това, че все някога ще загубя зрението си. Първата ми операция беше на 17 и след нея то силно се влоши. Но все още  можех да ходя без бастун. След втората, за която ми помогна брат ми, вече в Америка загубих зрението си напълно.

Лена не смятала да се предава. Започнала по слух да се подготвя за встъпителните изпити. Майка й и четяла учебниците. И постъпила в юридическия факултет на МГУ. През първата година записвала всички лекции с диктофон. Във втори курс научила самостоятелно брайл.

Историята на Сергей е подобна – неудачно оперирана катаракта. Слепота. Приет на общи  основания в историческия факултет на централния университет в страната.

Запознали се в библиотеката.

 

„Не е разрешено” 

В ЗАКС (Орган на изпълнителната власт в Русия, където се извършва регистрация при раждане, узаконяване на осиновяване, установяване на бащинство, сключване на граждански брак- бел. Прев.). Отишли заедно. Служителката ги попитала как ще напишат заявлението? „Предложихме й тя да го напише, а ние да се разпишем” спомня си Лена. В отговор чухме „Не е разрешено”. Наложи се дълго да разговаряме за да стане „Разрешено”. В окръжаващата среда, наистина, на всяка крачка.

Лена и Сергей живеели в общежитие. Родила се дъщеря им Даша. През цялото време се борили със средата.  Отдавна  мечтаели да живеят в района, към който вече са привикнали.

„Опитахме се да получим  ипотечен заем, първо през 2005 г. Оказа се, че инвалиди първа и втора група не се застраховат. Затова и ипотека не може да се получи. Отново „Не е разрешено!”.

По думите на Лена сега  ипотечните заеми са станали достъпни, но инвалидите получават  такива  в много редки случаи.

Лена взима дълбока чиния и налива няколко кутии детско пюре.

 

Семейство Новикови 

В новата квартира е светло и просторно. Лена и Сергей измислили друг вариант и записали жилището на юридическо лице. Нали юридическите лица нямат инвалидност.

Витя лежи в легълцето и гледа към майка си. Доверчиво и просто, както трябва да се гледа към хората – с любов. Тя го поставя на коленете си. Растат му зъби и той смешно налапва лъжицата и не я пуска.

„Често ме питат кой ми е поверил дете и как съм поела такава отговорност. Явно им е трудно да си представят, че жената, изглеждаща толкова странно в очите на другите  държи за ръка собственото си дете.” 

Хора, правещи  забележки се появяват всеки ден, шепнат си високо зад гърба ти и говорят какво може да се случи.

„Инвалидите дразнят, не са като тях. Не са красиви, неловки са, не се държат по възприетия от останалите начин.” Обяснява Лена

Не останали пари за ремонт на новата квартира. Още не са ги спечелили. Разделят разходите си на „собствени” и „за магазина”. Инвестират целия оборот в нови стоки. Не вдигат цените. Разбират, че за закупилия го приборът се явява компенсация на зрението и първа стъпка към независимостта.

Пол скърца със зъби, а Даша не може да стои на едно място – търчи като всяко дете. „Отдолу живее  домоуправителката на сградата. Написа жалба срещу нас в участъка.”

„Имахме проблеми и с диспечерката, която включва инвалидния подемник.  Подемника не се включва само за теб, а и за диспечера. Тя ме вижда в кабината и крещи „Всички го използват нормално – само вие не.” Какво е това – раздразнение, злост, нежелание да разбереш?!.

 

Седемцветен* 

Когато избирахме име за магазина се спряхме на това, но домейна се оказа зает. Наложи се да го изпишем с цифрата 7  отпред, но не се отказахме от тази идея. Близка е до тях – Новикови използват и последната възможност да помагат на другите.

„Съобщение. Да отговоря ли?” – пита телефонът. „Не съм вкъщи” - шегува се Лена. Но вдига слушалката, тъй като звъни Сергей. След като го изслушва спокойно я поставя отново и казва с усмивка”Серьожа позвъни от банката. Отново са ни отказали.” 

*”Цветик-семицветик” – приказка от Валентин Катаев. Главната героиня се сдобива с вълшебно цвете. Тя  изхабява 6 от разноцветните му цветчета за дребни прищевки. С последното спасява момче, което не може да ходи – бел. Прев.

Превод:
Александър Велков
Източник:
http://m.ria.ru/ocherki/20141113/1033142064.html