Достъпност през Новата година? Ще се присъединиш ли?

Даръл Шандроу Хиликър

31 декември 2015

 

С отминаването на поредната година настъпва началото на нова, а аз си задавам следния въпрос: „Имат ли незрящите хора по-голяма достъпност сега?”. За жалост, за пореден път отговорът е „не”.

Вероятно , трябва дапопитам другояче: „Какво наистина искам?”

Решението е просто, толкова колкото изпълнението сложно: „Искам да бъда включен и ценен като гражданин с всички права и отговорности, които този статус предполага”. Казано по друг начин:

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       „Аз не желая да бъда отхвърлен или изолиран, защото съм незрящ”.

Какво значи това? Чувството, изказано най-разбираемо, означава, че искам да бъда продуктивен член на обществото, способен да подкрепя себе си и семейството си. Без неоправдани, изкуствени и дискриминационни бариери, наложени ми от компании, индивиди или организации. Простичкият ми  възглед е, че  получаването на обхватен и невизуален достъп до информация, технология и транспорт ще доведе до  висок жизнен стандарт.

Има много примери за вида достъпност, която вярвам, че ще ми позволи  да постигна целите на пълноправен  гражданин. Ето списъка с първите десет:
1. Ще се радвам да върша работата си без да съм постоянно ограничен от безсъдържателното изпълнение на недостъпните технологии.
2. Иска ми се сутрин да мога да си направя чаша кафе без да се притеснявам за лампичките, които не мога да видя.
3. Искам работните ми графици/задължения да не се отличават от тези на колегите.
4. Искам да си приготвям вечеря знаейки със сигурност, че фурната е настроена точно.
5. Иска ми се да ъпдейтвам приложенията на Ай-фона си, уверен, че всеки следващ ъпдейт ще е достъпен, ако не и по-достъпен от предишния.
6. Искам да работя с
IRS(американска агенция по приходите), Обществена безопасност”и други държавни служби по начин достъпен за мен, без участието на трети лица.
7. Искам моите нужди от достъпност да бъдат удовлетворявани по устойчив начин, работещ за всички, без да се налага всеки път отново и отново да откриваме колелото.
8. Искам да подписвам документи, разменям кореспонденция, да имам достъп до медицински записи и други подобни без допълнителни разходи и  липса на уединение, вместо безалтернативността на помощта на зрящ човек днес.
9. Ще е хубаво ако пазарувам онлайн или на място, самостоятелно, с достойнство, без затруднението от недостъпни сайтове или нужда от съдействие от безразличен служител.
10. Когато общувам със служби, компании, личности или организации относно въпросите на достъпността, да ги приемат насериозно, като неотменно човешко право, вместо да ми се заявява, че трябва да изчакам или да бъда потупан по рамото.

Тези примери са просто капка в морето. Знам, искам твърде много. Имам прекалено големи претенции. Аз съм същинска примадона! Как може някой да си помисли, че слепец като мен може, ей така, като с магическа пръчка,  да се освободи от проблемите си и да има възможностите на виждащия? Изобщо, как е възможно даже да стана от леглото, да отида до банята или да си направя портокалов сок, мътните да го вземат?

След като не живея в току що описания фантастичен свят, и няма доказателства, че летящите еднорози ще  бъдат открити скоро, как мога да преосмисля нещата и да подобря положението?

Аз ще:
1. Обичам и подкрепям себе си и семейството си в недостъпния свят, в който се справям ежедневно.
2. Опитам да придобия по-формално
(институционализирано, подплатено с документи) образование в областта на достъпността и помощните технологии.
3. Предприема поне едно действие,  което да ме  предпази от недостъпността, която  настъпва, докато се боря, за да приоритизирам  нуждите си и избирам битките си ефикасно.
4. Проповядвам  принципите на достъпността, включително пред   агенции,  компании,  личности и  организации, запознавайки ги  с ефективните решения и средства за прогрес в положителна посока.
5. Допринасям за достъпност и тествам въпросните технологии, които я обезпечават, тренирам и насърчавам  подходящи начинания, съответстващи на усилията, парите и времето ми.

И така, драги читатели,как ще постъпите? Ще се присъедините ли към мен? През новата година ще се борите ли, за да надвиете делничното,  като правите всичко възможно, всеки по свои начин, придвижвайки достъпността крачка напред? Ще пристъпите ли напред и кажете „Да”! Ние можем с равни права и достъпност да живеем живота, към който се стремим.

 

 


Източник: http://blindaccessjournal.com/
Превод: Добрин Добрев
Редакция: Александър Велков