Позиция от 14 февруари 2016 г. на федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания" до министър Красен Кралев

Позиция от 14 февруари 2016 г.

На 1 февруари 2016 г. (понеделник), с писмо до министъра на младежта и
спорта Красен Кралев, официално поисках спешна среща. В писмото,
посочих редица въпроси, които са най-малкото трудноразбираеми. А и има
ли нещо по-нормално, председател на българска спортна федерация, па
била тя и на незрящите спортисти да поиска среща със спортния
министър?



Основната тема е вече достатъчно разисквана в предните позиции (от 29
януари и от 5 февруари), така че тук няма да се спирам подробно. На
кратко, държавата в лицето на Министерството на младежта и спорта,
отказа да подкрепи адекватно спорта сред хората с нарушено зрение,
въпреки че бюджетът за спорт за хората с увреждания за настоящата
година по думите на самия министър е в размер на милион и четиристотин
хиляди лева. А сумата за незрящите спортисти в размер на четиридесет
хиляди лева.
Ще кажа, че бях изпълнен с увереност, че Красен Кралев изобщо не е бил
наясно с това, което се случва с т. нар. реформа във финансирането за
спорта сред хората с увреждания. Разбира се един министър, не е
възможно да знае всичко, колкото и да се старае. Именно заради това,
продължавах да бъда оптимист, че създаденото абсолютно неприемливо
положение, би се изменило, след като се срещна с г-н Кралев.
Но минаваха дните, а среща така и не се определяше. А между другото,
добрият управник е именно добър, защото разговаря дори и с най-малките
или на пръв поглед незначителните. Както вече съм казвал, смятах, че
Красен Кралев е добър управник, защото постоянно говори за масовия
спорт, за здравето на децата, младежите и въобще на хората. Вярвах, че
тези негови послания не бяха само пиар ходове, а действително желание.
Именно поради това и като се има предвид, че федерация "Спорт за хора
със зрителни увреждания", развива масов спорт, всички ние бяхме
окуражени и вдъхновени, че най-после спорта сред незрящите ще получи
адекватната държавна подкрепа, за която моли вече толкова много
години. Но уви, това не само, че не се случи, а дори няма и изгледи да
се случи, защото среща така и не се осъществи. А когато няма диалог,
няма как и да има ползотворни резултати. Когато те смятат за паразит и
не те допускат, тогава и няма как да обясниш, че не си паразит, а
работиш за здравето - физическо и психическо на хората, които имат
зрителни нарушения.

Получих писмо от Министерството на младежта и спорта. В това писмо се
твърди, че то е отговор на моето писмо от 1 февруари. Мисля, че
писмото до ММС и писмото от ММС, нямат почти никаква корелация по
между си. Това писмо, което получих е всичко друго, но не и отговор.
Може да си мисли някой, че това е блестящ и ловък словесен маньовър за
избягване на конкретните отговори, но това бих казал, че е флагрантен
пример как не бива да се работи в която и да е администрация.
Половинчатостите в това писмо ме карат, да смятам, че не само, че
правотата е изцяло на наша страна, а ме карат да се замисля за
процеси, които са дълбоко скрити под повърхността. Процеси, от които
боледува цялото ни общество.
Аз няма да влизам във обяснителен режим и във водевила на чисто
чиновнически хватки, които този път не са добре тренирани.
Но понеже става дума за експертна комисия, понеже най-малкото
министърът на младежта и спорта, би следвало да чете какво подписва, а
хубаво би било и да се запознава, с ония писма, в които се поставят
остри и наболели въпроси, но очевидно бъркам и, маниерът на управление
е различен. Но все пак, нека да кажа няколко неща, защото това е моята
държава и за мен като председател на федерация "Спорт за хора със
зрителни увреждания" не ми е безразлично как се управлява спортът и
какви "отговори" се пишат.
Ще посоча само няколко проблема и няма да навлизам в подробности,
защото, продължавам да държа на среща с българския министър на спорта:

1. Твърди се едва ли не, че фатална грешка сме допуснали, че годишният
отчет за 2015 г. не сме го депозирали до 31 декември 2015 г. Признавам
си, че не съм финансист, но това изискване наистина ли е възможно да
съществува по принцип? Възможно ли е да се изисква годишен отчет и
крайният срок за неговото внасяне, да е крайният срок на отчитания
период? Да, вярно е, че у вас е и хлябът и ножът, но... моля ви... има
и някаква логика.

2. Интересно е защо нито дума не се споменава по въпроса за
пансионата, който се повдигаше в писмото от 1 февруари. Говоря за ДСК
и нямам съмнение, че съм бил разбран правилно, но въпреки това ми се
разяснява въпроса за МСК.

3. Също се казва, че останалите 8 клуба, нямали изрядна документация,
но смея да твърдя, че това не е така. Само  3 клуба кандидатстваха за
подготовка на ученици, а останалите развиват тренировъчна дейност за
пълнолетни. Пак ли трябват медицински свидетелства от лекар? Надявам
се, че този въпрос, успях миналата година да ви помогна и го
изчистихме, защото това изискване, беше буквално смешно и бих казал
дискриминационно, но да не изземам функциите на компетентните органи
по въпроса с дискриминацията.
И един въпрос, защото среща не ми бе дадена, каква е онази информация
или документи, които не повишават качеството на проекта? И повишаване
качеството на проекта ли е, когато се поискат документи с техническа
информация? Защото би следвало да се оценява качеството от
спортно-техническа гледна точка. И още нещо. Защо проекти, които
досега са били финансирани, сега бяха така категорично отхвърлени?
Мисля, че последният въпрос е реторичен. Нека да не изпадаме в
словесна еквилибристика.

4. Обвинявате ме в некоректност и, че това не са подаяния. Добре, а
какво стана с конкретните факти, които се опитах да приложа в писмото
си? Защо твърдите за 30 пъти, че искаме повишаване на подкрепата за
нашата дейност, като са само приблизително 15? Това коректно ли е?
Нека да прочетем заедно писмото, както моето така и онова, за което се
твърди, че е отговор.

5. Твърди се, че се отделят средства за спорт за незрящи и по други
пера. Предлагам да се направи справка за последните 10, 15, 20 или
колкото години решите, колко средства са дадени за спорт за незрящи и
какъв процент са тези средства от общите средства, отделяни за спорт
сред хората с увреждания. Ще го направите ли? Мога да окажа значителна
подкрепа в това проучване.

6. Настоявам за копие от протоколите на заседанията на т. нар.
експертна комисия, която е заседавала и е взела решенията за
разпределението на средствата за спорта сред хората с увреждания.

7. Твърди се, че на нашия най-добър шахматист е дадено, което сме
поискали. Но се спестява, че е за сметка на останалите дейности.
Апропо, това е единственото, което наистина е смислено, че най-после
един спортист, има възможност да получава месечни средства и да се
готви професионално. Друг е въпросът, ако бяхме поискали за още, да
речем 10 или 20 спортисти.

8. И накрая, но изобщо не е на последно място, защото е много важно.
Казвам го, защото е написано в писмото, а писмото е подписано от
министъра на младежта и спорта на България.
Нашият шахматист Расим Низам, изобщо няма никакъв шанс да участва на
параолимпийските игри в Рио де Жанейро. И не, защото не е добър, той е
невероятно класен шахматист, но просто шахматът не е част от
програмата на олимпийските игри. Шахматът, има и провежда свои отделни
шахматни олимпиади, така че шахматът за незрящи няма как да е в
програмата, на които и да е параолимпийски игри, включително и тези в
Рио. Дали ще се промени това обстоятелство, бъдещето ще покаже, но
дотогава, силно съветвам всеки министър да чете каквото подписва.

ПП:
На 5 февруари категорично казах, че не искам оставката на министъра на
младежта и спорта. 10 дни по-късно, силно съм разколебан по този
въпрос. Надявам се на медиите и на хора с възможности, които да
подкрепят федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания", която да
продължи своята социална, спортна и високохуманна дейност, защото
никак не е лесно, когато, въпреки че има средства, които държавата е
предвидила за спорта сред хората с увреждания, една значителна
прослойка, да бъде с лека ръка, безапелационно и силом
маргинализирана. Нека да няма съмнение и да е ясно, че досега също
нямаше достатъчно средства за спорта сред незрящите, но имаше надежда,
сега вече тази надежда е мъртва. КОЙ я уби?

ПП2:
Слепотата е едно от най-тежките възможни увреждания. По данни,
изнесени от виден български психолог, 87% от околния свят, човек
възприема чрез зрението, 9% чрез слуха и 4% посредством останалите
възприятия. Пиша го за сведение и да се има предвид, когато поставяме
трудни проблеми, с чиито решения сме се заели.

София, 14 февруари 2016 г.
д-р Иван Янев, председател на федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания"