Достъпността – жизнена необходимост или просто бъдещето на продуктите

Хиликър

Може ли да си представиш, че влизаш в  кафенето, по-надолу по улицата, чиито клиент си бил през последните пет години, и една сутрин да ти бъде показана вратата и да ти се каже, че повече не си желан тук? Как ще се почувстваш  ако един ден отидеш на работа  само, за да те информират, че нямат нужда от твоите услуги и бъдеш ескортиран извън сградата? А как ще се почувстваш ако технологическия еквивалент  на тези истории се сбъдне? Когато продукт или услуга са недостъпни, просто ще игнорираш проблема или ще сметнеш себе си изключен от ползвателите, защото принципа на равенство спрямо твоите зрящи другари е зачеркнат?

Колко от вас са изтощени от статуквото да бъдат изолирани, и от разбирането, че същата врата от която сте   влизали доскоро днес ви се затръшва под носа?

Смятам, че даже и сред най-достъпните компании съществува огромно несъответствие  между характеристиките на  техните продукти и достъпността, както и  цялостното отношение към достъпността, от която се нуждаем, за да участваме неограничено в света около нас на принципа на равенството.

Каква е характеристиката на продукта и подхода, за които говоря? Вярвам, че необходимостта от достъпност за хора с проблеми в даден хардуер или софтуер трябва да се третира като елемент подобен на всички останали. Ако ъпдейт към даден продукт наруши това условие, хмм, това е нещо твърде лошо. Това е един от многото бъгове с които трябва да се справим и да разрешим  въз основа на нашия списък с приоритети и циклите на реализиране на продуктите. Основният въпрос е, че даже когато достъпността е вложена в даден продукт тя все пак се третира  като отделен незадължителен елемент.

В опозиция на това включването на   обхватен подход  означава, че продукта е разработен с достъпност като част от основните му функции. Дизайнът на продукта трябва да отговаря  на нуждите и на хората с проблеми. Разработването на продукта трябва да съответства на международно възприетите стандарти за достъпност в индустрията и при тези на продавачите. Когато част от програмният код е създадена или променена, достъпността за потребителите трябва винаги да се взима предвид.

Какво следва? Докато общото количество на достъпни технологични продукти и услуги се увеличава, за незрящите  то не е удовлетворително.  Как да бъде стимулирана промяната към по-добро? Как може да издигнем достъпността от нещо просто желано в продукта до субстанциален компонент?

Смятам, че е време да погледнем по-сериозно на конкретните, мултидисциплинарните, организираните и  систематични подходи за защита на достъпността! Нека сформираме сериозен екип от платени защитници, които помагат на компаниите, държавните агенции и организациите за тяхната достъпност и подкрепяме други защитници в техните  усилия.

Точно така. Статията, която написах преди седем години относно нуждите за ефективни подходи в защита на достъпността все още е актуална днес. Какво мислите? Какви стъпки трябва да предприемем днес, за да постигнем по-добро и по-достъпно бъдеще?

Превод:
Добрин Добрев
Редакция:
Александър Велков
Източник:
http://blindaccessjournal.com