Една година по-късно: Отново за инициативата „Подари ми история!”

Същността на инициативата „Подари ми история!” е прочит и запис на аудиокниги за незрящи от доброволци. Тя стартира на 15 декември 2014 г. към Столичната организация на ССБ. След месец и половина, в резултат на различия между ангажираните с нея и ръководството на ССБ, тя започва да се развива самостоятелно. На 15 февруари 2015 . В началото на тази седмица сайтът dnes.bg помести материал, свързан с инициативата, звукозаписното студио на ССБ и аудиокнигите за незрящи. Публикуваме го тук, заедно с реакцията на екипа на „Подари ми история!” 

 

Доброволци четат уж за незрящи, но полза няма! Защо?
Пък и никой не пита слепите в България от какво точно имат нужда

15 фев 2016 13:02, Камелия Цветанова

тъпът на незрящите до книги на български е сравнително ограничен, особено що се касае до аудиокниги, затова Съюзът на слепите в България - София стартира инициативата "Подари ми история". Това е призивът на доброволческа платформа, а към инициативата се включиха над 300 доброволци.

Оказа се обаче, че всъщност инициатор не е Съюза на слепите в България, никой не е съгласувал идеята с организацията и трудът на доброволците е отишъл напразно, защото записаните от тях няма да се ползват от незрящите.

Причината - записите не се правят в звукозаписно студио и естествено качеството им е много лошо, обясни пред Dnes.bg председателят на Съюза на слепите Васил Долапчиев.

Иначе инициативата си има и блог, на който четем: "Включи се и ти - прочети на глас стихотворение, разказ, повест, роман, научна разработка и т.н., които харесваш, и ги запиши в mp3 формат на компютър, диктофон или телефон. За да е напълно ясно каква е целта на записа, прочети в началото следният текст: "Записът е предназначен за ползване от незрящи и е направен в рамките на инициативата на Съюза на слепите в София: "Подари ми история". Съюзът на слепите в България ще публикува историята ти на достъпен за говорещи програми сайт, от който всеки незрящ може да я изтегли".

Е, оказа се, че това не е така.

"Досега съм приел само едни приказки, записани от деца, за да не ги обидя", обясни Долапчиев.

Според блога на инициативата няма никакви ограничения, свързани с възраст, дикция, изразителност и скорост на четенето. Важни били ентусиазмът и съпричастността, само че за незрящите това не е достатъчно, така че сега има записани над 500 произведения от доброволци, които никой няма да слуша.

"Съюзът на слепите си има звукозаписно студио и ползва услугите на професионални четци. Около 150 - 160 книги се записват всяка година и във фонотеката има над 7000 произведения", посочи Долапчиев.

Четците трябва да имат нужната дикция, интонация, звукът трябва да е изчистен от странични шумове. Не се прави така - всеки да чете каквото си иска и където си иска и да смята, че записът ще е полезен за незрящите, смята той.

Средно в Европа се плаща по 60 евро за минута озвучаване на професионалист, а Съюзът тук дава само по 6 лева. Причината и за това е ясна - лошото финансово състояние на организацията.

"Слава Богу, че още има хора с широки сърца", призна Долапчиев.

А иначе доброволци са си направили труда да запишат и читанка за трети клас наред с приказки на братя Грим, творби на Джани Родари, както и на Изабел Алиенде, Михаил Белчев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Христо Ботев, Рей Бредбъри, Иван Вазов, Николай Хайтов, Никола Вапцаров, Дамян Дамянов, Христо Смирненски, Елин Пелин, Оскар Улайд, Габриел Гарсия Маркес, Веселин Ханчев, Яворов.

Незрящите ученици обаче си имат компютърна програма, която разчита сканирания текст на учебниците и те отдавна не се озвучават. 

"Преди 20 години имаше едни учебници, сега куцо и сакато пише учебници и знам кой учител кой ще иска, така че децата ползват сканираните учебници", обясни Долапчиев.


За професионализма, доброволчеството, журналистиката, посланията и ползата от аудиокнигите

Останахме крайно учудени от начина, по който сайтът dnes.bg е подходил към темата за записването на аудиокниги и по конкретно – за инициативата „Подари ми история!”. За пореден път бихме искали да подчертаем, че от 1 година това е доброволчески проект без абсолютно никаква връзка със ССБ. Именно становището на отговорни фактори в най-голямата организация за незрящи, че професионалните записи, направени в студио и доброволческият прочит са две дублиращи се, а не допълващи се звена, беше причина за отделянето ни от нейните структури. От ден № 1 на „Подари ми история” (15 декември 2014 г.) до настоящия момент екипът на инициативата не е получил нито стотинка за работата си. Липсата на финансов елемент е нещо ключово и стимулиращо за нас. Другото е невероятно богатата палитра от гласове, емоции и произведения. Вероятно никой от всички онези непознати, които никога няма да срещнем на живо, няма да вземе „Оскар”, ала именно благодарение на тези хора ще преживеем така жадувания и интимен акт от докосването до неизследваната територия на дадена творба. Прочетените текстове вече са над 700. В редица държави по света доброволното четене и записване на литература в помощ на хора  в неравностойно положение е утвърдена практика. По причини, на които пространно сме се спрели в блога на инициативата, смятаме, че дейността ни е полезна както за читателите без зрителни проблеми, така и за незрящите. Имаме своето становище относно политиката на Съюза на слепите по отношение на аудиокнигите. Бихме го споделили на дискусия, лице в лице, тъй като това засяга хората с нарушено зрение и каквито и различия да  съществуват помежду ни, важно е да подхождаме позитивно и да сме максимално единни в публичните си послания.

За пореден път поднасяме своите най-сърдечни благодарности на близо 300 – те доброволци, включили се до момента с прочит, монтаж или спомогнали по друг начин за израстването и превръщането ни в популярна, харесвана и смислена инициатива. Макар да не е търсен и очакван, медийният интерес към нас е факт, който приемаме и с който се опитваме да се съобразяваме. Без съмнение негативните отзиви и критиките могат да повлияят конструктивно. Друг е въпросът какъв е начинът на поднасяне, професионален ли е подходът към темата и – разбира се – целта. Последната може да варира от изпълняване на дневен норматив от статии, през смесване на истини и полуистини, за да се постигне определен ефект и изтипосването на поредния магнит за любители на оплюване и лоши новини, боядисан в цвета на слънцето, ала без съмнение – твърде далеч от неговия блясък.

 

Александър Велков, Иван Бозуков, Габриела Тодорова, Георги Тодоров

 

17 февруари 2016 г.