Позиция от 12 март 2016 г. На Федерация: „Спорт за хора със зрителни увреждания”

В качеството си на председател на Управителния съвет на федерация

"Спорт за хора със зрителни увреждания", бих искал да разясня

понастоящем ситуацията, в която се намираме. След почти едномесечно

сериозно напрежение, диалог между нас и колегите от ММС вече има и то

доста активен. Много въпроси обсъдихме и се надявам, че те за напред

ще намерят своето последователно и адекватно решение, защото те са в

полза на спорта по принцип.

 

 

Бих искал да изкажа огромната си благодарност към всички, които през

този месец ни съдействаха, а бих казал, че продължават да ни оказват

подкрепа, защото каузата ни е справедлива.

 

Не успяхме засега, да увеличим годишните средства, които първоначално

бяха определени и, поради което бурно изразихме нашето несъгласие, но

се разбрахме да направим преструктуриране вътре в бюджета, което ни

даде възможност да насочим максимално възможното като средства за ДСК.

Оказа се, че случайно се е получило, че и петимата треньори, които ще

получават хонорари са от един и същи спортен клуб, но това няма нищо

общо с клубната им принадлежност, защото те, треньорите имат

взаимоотношения с федерацията и следва да извършват дейността си

именно като нейни треньори. Съжалявам, че нямаше възможност още

треньори да включим, които да развиват спортно-тренировъчна дейност.

 

Всъщност най-положителното, което се случи през тази година е това, че

най-елитният ни шахматист ще има възможност да се готви при доста

по-добри условия, което за първи път се случва.

 

Трябва да си призная, че без голямо желание подписах този договор, но

имам надежда, че нещата ще продължат да се подобряват за спорта сред

незрящите хора, ако не се надявах, нямаше и да подпиша, така че през

тази година нашата задача е възможно повече да популяризираме

дейността си  и да търсим спонсори, защото иначе каузата ни е

обречена.

 

Разчитам на отговорното отношение на всички председатели на спортни

клубове, които успеят да осигурят финансиране и при възможност, да

направим съвместно с общините различни състезания, защото това е

моделът, който вече се налага. Ние също го приложихме вече

неколкократно, като ярък пример може да се посочи община Силистра.

 

Надявам се клубовете ни в големите общини да се активизират и да

съумеят да убедят местните власти. Аз като председател на ФСХЗУ и при

необходимост ще дойда, където трябва и ще се срещна, с когото е

необходимо, за да продължим да развиваме спорта сред хората лишени от

зрение.

 

Много хора ми се обаждат и ме питат какво ще правим тази година. Нямам

кой знае колко добри новини. Ние като ръководство съвсем скоро ще се

наложи да приоритизираме спортовете, които да развиваме. Безспорно е,

че това се налага от начина на финансиране, при който сме принудени да

разчитаме на постижения от сериозни първенства. Все пак ние ще

продължим основно да развиваме масов спорт, защото това е по-важно от

всичко, по-важно от каквото и да е постижение. И се надявам, че ще

убедим колегите, че масовият спорт сред незрящите хора трябва да бъде

приоритет в нашата работа. Безспорно шахматът, шоудаунът, стрелбата с

лък, голбалът и леката атлетика са ключови за федерацията спортове и

тяхното развитие трябва да продължи с още по-големи темпове.

 

Въвеждането на нови спортове към този момент е по-скоро добро

пожелание, а не реалност.

 

Лично аз ще положа усилия за обективна оценка на клубовете, защото

трябва да се поощряват тези клубове, които извършват реална работа и

не бива всички да се слагат под общ знаменател, просто не е

справедливо. Клубовете, които успяват да привличат средства и тези

средства да се харчат за спорт и за хората, ще бъдат в по-благоприятно

положение от тези, които са по-консуматорски настроени. Защото деца и

младежи със зрителни увреждания има, но ги няма достатъчно сред нас,

което означава, че ние не успяваме да ги привлечем, защото означава,

че не можем да се позиционираме достатъчно добре, както в медийното

пространство, така и на местна почва, а в регионален мащаб,

федерацията трудно би могла да е кой знае колко полезна, там трябва да

действа съответният спортен клуб.

 

И още нещо. Миграциите на спортисти, които през последните години

станаха толкова модерни, изобщо няма да бъдат толерирани от

ръководството на федерацията, защото, когато стотици километри делят

спортиста и клуба, тогава трудно може да се даде логично обяснение как

точно се извършва тренировъчна дейност.

В тази връзка, съветвам всички председатели много внимателно да

подхождат към този въпрос, който започна да става все по-сериозен и

ако не се разреши от разумните действия на клубните ръководства, ще

бъдем принудени на национално ниво да помислим как да се регулира този

процес. Изключения, разбира се, че са допустими, но когато започне да

се превръща в практика, тогава категорично не е приемливо и следва да

се потърси адекватно решение.

 

Искам изрично да заявя, че федерация "Спорт за хора със зрителни

увреждания" е благоразположена към всяка друга федерация и по никакъв

повод нито сме водили, нито възнамеряваме да водим полемики с която и

да е организация. Но също трябва да бъде кристално ясно, че именно

нашата федерация има право да развива адаптирани и специализирани

спортове за хора със зрителни увреждания. Това право се основава на

спортната лицензия издадена от Министерството на Младежта и спорта,

както и от членството ни в IBSA и IBCA, които са световните

организации за спорт за хора със зрителни увреждания.

Моралното право също е на наша страна, така че по този въпрос

федерацията е не заобиколим фактор, що се отнася до необятната спортна

материя за хората с нарушено зрение.

 

София, 12 март 2016 г.

д-р Иван Янев, председател на ФСХЗУ

***