Приятел или враг ни е Шишо Бакшишо? За ползването на таксиметрови услуги от незрящите у нас

Александър Велков, Добрин Добрев

Не рядко хората със зрителни увреждания у нас се възползват от най-скъпия предлаган на пазара транспорт – таксиметровия. Това със сигурност не се дължи на високите им финансови възможности или желанието им да стигнат максимално бързо. Причината е съвсем банална – таксито в голяма част от случаите е единствения вариант за тях да стигнат от точка А до точка В. Без да се налага да преодоляват препятствията на недостъпната градска среда или да разчитат на  случайно преминаващи минувачи при ориентация в райони, посещавани за първи път.

Проблемите у нас при ползване на таксита от незрящи са свързани най-вече с отношението към кучетата водачи. Както ще разберем по-долу това не е само български патент. Друг проблем е свързан с повикването или спирането на такситата в определени моменти. Политиката на фирмите е да приемат заявки от конкретен адрес. Ако сте незрящ и окъснеете на някоя спирка на градския транспорт вероятността да се окажете в невъзможност да се приберете е съвсем реална. Като цяло обслужването у нас на пътуващите със зрителни проблеми е на много добро ниво. Не е изключение клиентите да бъдат съпровождани до входа на  търсената сграда или дори до дома. Коректността на водачите при оформянето на сметката след края на  пътуването също трудно може да се оспори. Случаите, противоречащи на горните твърдения са по-скоро изключение. Дейността на така наречените „копърки” се отразява негативно във финансово отношение, както на по-разсеяните граждани, необръщащи внимание на изписаната цена, така и на слабовиждащите клиенти, за които тя остава скрита. Поне докато не останат шокирани от съобщаването й след края на пътуването.

В чужбина  съществуват редица практики, улесняващи клиентите с нарушено зрение при ползване на таксиметров транспорт. По-долу ще маркираме няколко примера, които се надяваме да възприемат българските им колеги.

Приложението Юбер  е пуснато на пазара в далечната 2009 г., като в момента се използва в 47 американски града и в над 35 държави по цял свят. В Юбер връзката между нуждаещия се от превоз и осигуряващия му такъв се осъществява директно чрез платформата.

  Шофьорите получават информация за това, кой  желае да използва тяхната кола и каква сума би заплатил. Разбира се ако предлагате твърде малка сума може да останете и без транспорт. Юбер е достъпен за телефоните с операционни системи iOS 7.1.1 и  Android 4.4.2. Кучетата водачи влизат в категорията „домашни любимци”.Поне на теория Юбер изглежда по-евтин и удобен вариант за незрящите. Но налагането му у нас още дълго време ще остане проблематично.

Интересна практика е и стартираната от Делта – таксиметрова компания, базирана в Ливърпул. Служителите на фирмата и други шофьори си сътрудничат с полицията в това да разпознават незрящи сред тълпата и услугата, която предлагат да отговаря на нуждите на последните. За да придобият подобни умения желаещите преминават през курс от 12 урока, чиято цена е 20 паунда всеки.

И в по-цивилизованите страни незрящите използващи кучета водачи  биват принудени да се откажат от таксиметров транспорт. Макар  статутът на кучетата-водачи да   е ясно регламентиран има ситуации, в които шофьорите не се съобразяват с това. Такъв е и случаят с  англичанката Вики Канън и кучето и Дикенс. На Вики и било отказано, качвайки се в таксито да вземе със себе си Дикенс. Буквално била попитана „Няма да вземеш това нещо със себе си нали?” Аргументът на шофьора бил такъв, че няма как да допусне кучето в автомобила, защото  го ползвал под наем.  На подобно отношение се натъква и канадката Рене Савоа. Така в Торонто се повдига интересна дискусия. Има ли право шофьор да откаже на клиента, например ако е алергичен към кучета, ако  не желае да допуска животни по религиозни причини и пр. все съществени от гледна точка на предоставящия услугата причини? На този фон, а и на фона на многохилядната таксиметрова армия проблемът на австралиеца Джон Харди, страдащ и от раково заболяване, който е принуден да изчаква таксито най-малко 20 минути, ни изглежда странен.

Вече се превръща в практика,  дори и  нашенските таксиметрови компании да създават приложения за удобство на своите клиенти. Би трябвало заради незрящите да бъде осигурявана достъпността им за специализиран софтуер. При редовно ползване на подобен транспорт от хора с увреждания стимулиращо и облекчаващо за последните би било предоставянето на определени отстъпки, макар и минимални. Като част от социалните придобивки незрящите имат право на винетки и табелки за безплатен престой в синя зона.  За хората нямащи близък притежаващ автомобил облекченията по-горе  могат да бъдат заменени с таксиметрови услуги. Това са само част от идеите, които биха могли да се реализират след дискусия между страните в процеса. Едва ли ползването на таксита от незрящи е сред най-наболелите проблеми, имайки предвид ниските пенсии, липсата на възможност за трудова реализация, достъпната среда и т.н. Но именно многобройните фрагменти от българската действителност, чийто отличителен белег е несъвършенството натежават при сравнението с развитите държави. Затова би следвало да се работи паралелно, както върху най-належащите въпроси, така и върху тези, които на пръв поглед ни се струват незначителни.