Незрящ скаут доказва, че има място за всеки по време на летните лагери

Не се нуждаете от нищо повече, освен от историята на Дилан, за да разберете как само една седмица прекарана на летен лагер може да промени живот.

Дилан е 13 годишен скаут от Южна Каролина, който е незрящ с лека форма на аутизъм. Но това не е от значение в лагера Дюран –Северна Каролина, където той и членовете на 529 ескадрон прекараха една седмица миналото лято.

Екипът, лидерите и съотборниците на Дилан се постараха да изживее най-хубавото лято в живота си.

Бащата на Дилан – Анди сподели историята с мен, а самият Анди е щастлив че се е включил в скаутинга. През   седемте дни по време на летния лагер Дилан е изпитал повече нови неща отколкото през която и да е друга седмица в живота си.

Разказът му ни доказва, че в скаутинга има място за хората със специални нужди. Всеки скаут може да преживее седмицата на живота си по време на летния лагер.

Ето какво ни разказа гордият баща.

 

Кану, риболов, приятели и летния лагер

 

От Анди Фишър, помощник командир на скаутския 529 ескадрон и баща на Дилан

 

Дилан и останалите над 20 момчета от неговия ескадрон изкараха седмица щъкайки из лагера Дюран. Те стреляха с пушки, пробваха стрелба с лък, караха АТВ-та, превързваха своите приятели докато  печелеха значки за първа помощ, преплуваха езерото с каяци и спечелиха значката за риболов.

Опитаха неща за пръв път в живота си. Издържаха седмица без своите родители. Изядоха повече десерти и изпиха повече газирани напитки отколкото трябваше, и се справиха доста добре.

Моят син постигна нещо невероятно. Той прекара седмица далеч от уютния си дом и от всичко познато нему. Опита повече нови неща за тази една седмица, отколкото през всяка  друга в своя живот.

Дилан има лек аутизъм и е незрящ. За щастие,  все още  вижда малко с лявото си око и можеше да се наслади на красивите  летни дни в лагера, но вече започва да губи и останалата част от зрението си. Тази една седмица в летния лагер беше важна част от неговото израстване и беше изключително ценно това, че  я прекара заедно с приятели.

 

Бавното време  през летния лагер е едно от най-добрите

 

Много момчета отиват на летен лагер заради желанието си да спечелят колкото се може повече значки, да опитат всякаква дейност и да останат будни до късно вечер.Не и за нас с Дилан. Ние ценяхме бавното време.

Обикновено Дилан прекарваше късния следобед, след като приключеше с печеленето на значки, в почивка в палатката. Последното лято тъкмо се беше появил филма Лего и той го слушаше тихичко в своята тента.

Един от възрастните отговорници беше разпънал хамака си близо до нашата палатка. Много от приятелите на Дилан също идваха и се излягаха на хамака слушайки същия филм. Момчетата леко се поклащаха и разказваха за прекараното време и всички забавни неща, които са им се случили и колко страхотно е било.

Когато слънцето проблясваше сред дърветата, те коментираха какво може да се случи по време на след вечерната дейност.

Скоро Дилан излезе от палатката и отиде при тях също люлеейки се на хамака. Забавляваше се  давайки смешни отговори на въпросите, които му задаваха. Светът беше намалил скоростта си до тази на Дилан и той беше част от него. Простичките неща от живота бяха на фокус, а момчетата прекарваха времето си с приятели.

Дилан не просто получи награда – той я заслужи

В петъчната вечер,  изгасяйки лагерния огън ние празнувахме раздаването на множество награди и гледахме кратко видео със  звездните мигове на лагера.

Последните награди бяха на  Департамента по екология.

Като водещ, Джош /съветника по риболов на Дилан/, обобщи невероятните постижения на мистериозните скаути, които са успели да преминат през толкова много препятствия, за да заслужат значките си за улова и грижата им за рибата.

Джош представи победителя на наградата „Super Trooper” и това беше Дилан. Бавно заведох Дилан да приеме своята награда, преминавайки покрай редицата скаути по пътя към лагерния огън. Стотици скаути, водачи и служители скандираха: „Дилан! Дилан! Дилан!”

Времето сякаш спря. Насладих се на момента, в който сина ми беше като всички останали момчета, получавайки наградата за нещо, което е постигнал и заслужил.

 

Има място за всеки на летния лагер

 

Това, което момчетата разбраха през тази една седмица е, че има място за всеки, независимо от предизвикателствата.

Да имаш  възможността да преживееш цяла седмица навън, опитвайки нови неща, израствайки като личност е нещо, което всички момчета трябва да преживеят.

Разбрахме, че лагерните служители са способни да подкрепят момчета с проблеми. И съм сигурен, че ако е необходимо  те ще направят всичко възможно, за да осигурят невероятна програма за момчетата със специални нужди.

Простите неща са възможни, както и специалните квартири на брега заедно с уроците по плуване, гребането, както и раздаването на значки на всеки, също и това да докараш своя собствена палатка, в която да почиваш на спокойствие в желанието да се усамотиш, както и това скаутите с по-трудни предизвикателства да си тръгнат от лагера с награди и постижения.

Нашите участници научават за неща, които може би ще ги интересуват в бъдеще, като достъпа до джамборетата или до превозни средства в  лагера за по- лесно придвижване  при обхождането на големи лагери. А също  възможността да заемеш специални места най-отпред  по време на лагерните събития, като по този начин скаутите да участват по успешно и да виждат какво се случва.

 

Ключът: Знаем за какво да попитаме и кога да търсим помощ.

 

Размишления по пътя за вкъщи

За съжаление седмицата в лагера беше към своя край.

Около 30 мин. след като тръгнахме по пътя за дома, погледнах в огледалото на колата. Моят син – Дилан стоеше между своите двама приятели на задната седалка. Двете момчета до него бързо заспаха, а Дилан беше облегнал главата назад на облегалката преструвайки се, че спи заради своите приятели.

Съвсем скоро всички освен мен заспаха.

Спомних си за последния ден в лагера. Бяхме отишли на езерото с кану, само баща и син. Спомних си за лекото пляскане на греблата във водата, за песента на птиците в дърветата, топлината, която чувствахме по лицата си заради свежия въздух и абсолютното душевно спокойствие. Ето за какво беше скаутинга, а именно за простичките неща в живота.

За сина ми, който страда от аутизъм и ограничено зрение, това беше прекрасния свят на сетивата.

На тази последна разходка с кануто, оставих греблата и казах: Дилан, време е да се връщаме.

„Добре тате, благодаря ти, че ме докара за последен път до езерото. Може ли да дойдем догодина пак? Какво ще има за вечеря? Какво правят останалите деца в лагера?”

„Ами, ще видя как ще се развият нещата догодина.... и ще намерим начин да получим отговор на въпросите като се върнем в лагера след малко Дилан”

Какви страхотни въпроси и какво чудесно време прекарано със сина ми. Това бяха Бой скаутите. Това беше летния лагер. И това беше преживяване за цял живот, което момчето ще помни. Благодаря на лагерът Дюран.

На какво могат да научат преживяванията на Дилан другите скаути

Случаят с моя син Дилан по време на лагера Дюран е несъмнено един от много успешни примери, в които млади скаути с физически, ментални или учебни затруднения имат възможността да живеят като всички свои приятели.

Разбрахме, че служителите от лагера се опитват да удовлетворят нуждите ни и ни подкрепят, като за това едноседмично преживяване нашите другари откриха нови пътища да направят къмпингуването на Дилан още по-специално през идната година.

Разбрахме, че всичко, което трябва да направим  е да помолим за помощ, а скаутската общност ще се обедини, за да ни даде един вечно жив спомен за скаутинга.

Ако вашият ескадрон има скаут със специални  потребности пред себе си, допитайте се до летния лагер, който сте решили да посетите и разпитайте за опита им с подобни скаути и какво биха направили за  тяхната подкрепа.

  Пред скаута се откриват множество възможности, които могат да променят живота му.

 

За автора

 

Анди е Орлов скаут от Мичиган. Той живее от 16 години заедно със съпругата си /Лорен/, двамата си синове /Брендън 15 г. и Дилан 13 г./, както и с дъщеря си /Медисън 7 г./ в Маунт Плесънт С.К. Цялото семейство се наслаждава на скаутски пътешествия, забавлявайки се истински и трупайки опит, започвайки с Къб скаутския отбор 505, а сега и с Ескадрон 529.

 

 

Превод: Добрин Добрев

Редакция: Александър Велков

Източник:  

http://blog.scoutingmagazine.org/2015/04/10/legally-blind-scout-proves-theres-place-everyone-summer-camp/

 

Дата на публикация: 10 април 2010 г.