Да бягаш без да виждаш

Запознайте се с най-вдъхновяващия бегач.

Запознайте се с ултрамаратонеца, който пробяга разстоянието от Бостън до Ню Йорк преди да вземе участие в Ню Йоркския градски маратон в неделя.  Не е ли вдъхновяващо?

Защо да летиш или шофираш от Бостън до Ню Йорк след като може да бягаш?  Тези въпроси си задава  бегачът на дълги разстояния Саймън Уийткроф планувайки своето пътешествие от единия до другия град. Той е надарен с два работещи крака и смята да ги използва.

 

На първо място причината за това англичанинът от Донкастър да вземе участие в Ню Йоркския градски маратон тази събота. Той ще пробяга около 220 мили през четири различни щата за период от девет дни, преди да успокои топката с 26.2 мили маратон в Ню Йорк. Но това не е нещо, което го притеснява, защото може да го направи със затворени очи. Буквално. Саймън Уийткроф е незрящ от 17 годишна възраст.

Когато ми беше дадена възможността да интервюирам Уийткроф си помислих, че разговора ще е един тъжен разказ пълен с вдъхновяващи цитати.Разбираемо защо. Но няколко минути след началото на интервюто осъзнах, как Уийткроф не гледа на живота си като направен за ти ви филм. Той говореше за своите тренировки, сякаш говореше за времето. Нямаше си на идея колко е впечатляващ, което го правеше още по- впечатляващ.

Уийткроф е роден с генетично наследено дегенеративно състояние на очите – ретинова пигментоза,  а сега, 32 годишен, той почти е изгубил зрението си, в резултат от което не може да  вижда пътя пред себе си. Всъщност загубата на зрение е причината той да започне да бяга.

„Не съм тичал преди да загубя зрението си, сигурно никога не бих го направил, ако това не се беше случило”  небрежно споделя той. Веднъж загубил зрението си трябваше да преосмисля кариерата си, а с тази промяна се върнах отново в училище. И от друга страна разполагах с повече време.

Фрустриран и отегчен от своя подтискащ и ограничен начин на живот, решава да сложи маратонките и да види дали не може да тича. „Бягането ми даде чувство на независимост, защото в много аспекти от своя живот разчитам на останалите, докато бягането е нещо, което мога да правя сам”.

Седем месеца след като започва да тича той е готов за първото си състезание. След като бягането на дълги разстояния към този момент е нещо обичайно за него, и един маратон не би бил предизвикателство, той се включва в ултрамаратон от 83 мили. Нищо кой знае какво.

Уийткроф споделя: „вече не смятам, че е физически по-трудно за мен, защото съм незрящ”, „просто преместваш единия крак пред другия отново и отново, поставен съм на равни начала с другите”.

Да, това звучи логично, но как той избягва произшествия и проследява своето бягане, след като не вижда на къде отива? Уийткрофт използва приложението RunKeeper, което прочита разстоянието и информация за темпото. Когато за пръв път използва приложението по определен маршрут, забелязва че усеща всяка стъпка, а това е споменът от първото му бягане. Погледнете го по този начин: ако се събудите през нощта и  трябва да отидете до банята, вие може успешно да изминете пътя в мрака, защото го познавате. Същото важи и за Уийткроф. Разбира се, да се запознаеш с даден маршрут не става за една вечер, а е отнело на Уийткроф дълго време да запомни три мили. За съжаление той не може да запомни всеки маршрут, който иска да пробяга, затова за дългите разстояния разчита на пътеводителите.

Сезонните ултрабегачи като Уийкроф са винаги готови за маратон. Но от началото до сега това ще е най-дългото разстояние пробягано в  няколко дневно състезание, и той прекарва 15 седмици в тренировка за своето приключение от Бостън до Ню Йорк. „Извървявах полу-маратони по пет шест пъти в седмицата” споделя той. През това пътуване бяга по около 25 мили всеки ден,  туитвайки маршрута за своите последователи надявайки се някой местен  да се появи и да го води поне за малко. „Удивителна е любезността на непознатите” ни казва той. „Всичко, което трябва да направя е да изчуруликам, за да се появи някой”. Най-добрите водачи до сега членовете на училищен отбор от бегачи. „Те бяха толкова развълнувани да са с мен, а накрая се появи и цялото училище да празнуваме”. „Това е един от онези моменти правещ цялото приключение запомнящо се,но надали ще се повтори”.

Това че бягайки е независим, не е причината да участва в дългите маратони. Той обича компанията. „Колко често ви се случва да прекарате шест или седем часа през деня просто да тичате и да си говорите с приятели?” споделя Уийткроф. Не е често Саймън, всъщност изобщо не е често. „Не тичам, защото искам да изпратя вдъхновяващо съобщение, правя го, защото искам да се запозная с много хора и за да споделим общи мигове” ни казва той, не осъзнавайки какво влияние може да окаже на хората, които среща. Не се изненадваме и от това, че той е избрал да разчита на добротата на непознати, за да почива вечер. Моля ви се, не смятате, че бяга по девет дни без почивка? Ползва Airbnb, за да си осигури  подслон на различните места,където спира, защото се радва да се запознава с местните и да усети атмосферата на  населените места.

Всъщност, това да прекара време с хора със сходни интереси е една от причините да участва в маратона в Ню Йорк.  Надява се да открие нови приятели и да сподели своята история с всеки заинтересован. Имам чувството, че ще плени публиката. „Не бягам, за да изпратя едно голямо вдъхновяващо послание”, каза ми той в началото  , „просто искам да се запозная с много хора и да споделим общи мигове”.

 

Превод: Добрин Добрев

Редакция: Александър Велков

Дата на публикация: 31.10.2014 г.

Източник:

 

http://www.thedailybeast.com/articles/2014/10/31/running-blind-meet-the-most-inspiring-marathoner.      html