Незрящ маратонец и неговото куче водач творят история като другари в бягането. Клингър, немската овчарка е първото куче водач специално тренирано за водач на атлет на дълги разстояния

Джордън Тейлър

 

Има нещо специално в  един от възпитаниците на Нюйоркското щатско училище за кучета водачи, завършило обучението си  в събота. Всички четирикраки  питомци от Очи водачи за незрящи са отгледани без търговски  цели. Училището  осигурява помощници за хора загубили зрението си или деца аутисти. Животните не са кой знае колко забележителни. Но едно от тях, енергичната две годишна немска овчарка наречена Клингер е на път да остане в историята.

 

Според Очи водачи за незрящи Клингър е първото в страната куче водач специално тренирано да бяга с незрящ атлет. След шест месеца тренировки и 200 мили бягане сега Клингер е готов да се прибере вкъщи при 48 годишния Ричард Хънтър, незрящ пехотинец участващ в маратони, ултрамаратони и триатлоните Айрънмен. Оставяйки настрана помощта за г-н Хънтър в ежедневието, като пазаруване от хранителния магазин, разходки до Старбъкс, както и прибирането на децата от училище Клингър ще води своя нов стопанин по атлетически маршрути около дома на Хънтър близо до Сакраменто.

Г-н Хънтър страда от дегенеративно очно заболяване наречено Пигментоза на ретината.  Той си припомня първия преход с новополученото куче водач – пробег по колоездачния маршруд в Йорктаун хайдс, където е  седалището на училището. Вече тренирал с доброволци, Клингър е готов внимателно да напътства  г-н Хънтър далеч от множество препятствия,  включително преминаващите колелета.

„Невероятно е” споделя г-н Хънтър с Обзървър по телефона „Чаках толкова време, помислих си „Господи нещата се получават, работят.”

  Липсата на увереност до момента се дължи на това, че училищата като цяло отказват  да тренират своите възпитаници точно за джогинг. Някои се притесняват, споделя г-н Хънтър, че ако кучетата се движат бързо, няма да могат да реагират навреме при неочаквани обстоятелства.Според други, че бягайки  животното може да нарани лапите си. Това обаче не спира незрящите и хората с увредено зрение да  спринтират със своите кучета. Просто го правят с неподготвени водачи.

Вместо с кучета водачи някои незрящи атлети бягат с виждащи гидове за партньори. /г-н Хънтър е създателя на Обединени в краченето, организация свързваща незрящите със зрящи атлети гидове./ Някои напълно се отказват от упражненията , защото не могат да намерят постоянен начин да го правят в безопасна среда.

 Очи водачи  за незрящи  приемат това предизвикателство след като г-н Хънтър се  запознава с директора Томас Панек през 2014 г. на Бостънския маратон.

Девет месеца преди това г-н Хънтър замалко да бъде убит блъснат от кола докато тренира на двойно колело по пътя за езерото  Тахо по време на Айрънмен. След този чудовищен инцидент г-н Хънтър сериозно се замисля за това как може да направи тренировките си безопасни.

Макар че г-н Хънтър често бяга с виждащи водачи, този ден на Бостънския маратон,  Г-н Панек му предлага друга възможност – да бяга с тренирано куче водач.

„Просто имах нужда от повече възможности за да бягам безопасно” казва той.

След няколко разговора с екипа на Очи водачи, програмата е пусната в действие.

Треньорите избират Клингър, защото обича да тича. „Много се вълнува виждайки спортния си екип” споделя Джолен Холистър пред Обсървър, визирайки лекия повод, който Клингер носи бягайки.

Г-н Холистър започнал тренировките на Клингер с една миля пробези, изграждайки неговата издръжливост до 5 мили. Сега, отбора правещ едни и същи   тренировки в   Сентръл парк, беше уморен и  Клингър дремеше в скута на г-н Хънтър.

   Кучето вече е  приключило с обучението в училището за кучета водачи и г-н Хънтър ще се завърне у дома в Калифорния. „Клингър ще бъде моя партньор за късите и бавни пробези” споделя той. За останалите маратони ще използвам зрящи водачи.

Да се свикне да се бяга с Клингър ще отнеме известно време. Г-н Хънтър определя процеса като „криволичещо бягане” поради начина по който  животното го привежда безопасно сред препятствията.

„Казвам, Клингър, към бордюра и той бяга натам. След това - Да тръгваме – а той отива към следващия бордюр, спирайки, за да ми покаже къде сме.” Г-н Хънтър обяснява „Ако бягам с нормален водач, те ще ми го посочат вербално. Безопасното бягане с куче водач ще отнеме известно напасване.”

Ако Клингър продължи с тренировките в Калифорния той може да се превърне в първото от много кучета тренирани за да водят незрящи бегачи.

„Докато тяхната история продължава, ние ще оценим как се справя екипа им, разбирайки, че работата ни се движи в правилната посока” ни сподели г-н Панек.” Ние сме изпълнени с надежда, че тяхната история ще е вдъхновение за много  успехи и ще даде сила на  голям брой атлети загубили зрението си в стремежа към целите им, постигайки повече от това, което са смятали за възможно.”

 

Превод: Добрин Добрев

Редакция: Александър Велков

Дата на публикация:24 август 2015 г.

Източник:

 

http://observer.com/2015/08/blind-marathoner-and-his-guide-dog-are-history-making-running-buddies/