В знак на уважение към животните

Александър Велков

 

  Днес живеем във времена, когато могат да те осъдят за издевателство над куче или  , че не си осигурил жизнено пространство и психологическа подкрепа на кравите, прасетата и кокошките си. Но някога нещата бяха съвсем различни. Случаят, който ще ви разкажем  се е превърнал в част от анималистичната правозащитна митология. Едни твърдят, че познават лично действащите лица, в случая човек и кон, други смятат историята за пълна измишльотина. Вярваме, добре би било да се издирят роднини, както на човека, така и на коня с цел да се достигне до истината, чрез извършването на внимателна и съвестна историческа сверка. Разбира се, ние проведохме собствено журналистическо разследване. Ето варианта, до който се добрахме, след няколкомесечни усилия и не по малки разходи.

 

 

„Един незрящ, не е ясно какъв по професия, се прибирал вкъщи, държейки в ръка хляб, закупен с честно и почтено спечелени средства. Времето било толкова ясно и слънчево, че нямало как да не се спре, вдишвайки приятния летен въздух, в близост до една поляна. Чувството за свобода, нежност и умиротворение, предизвикани от майката природа, били толкова силни, че към слепотата по рождение за няколко мига се добавила такава към заобикалящата го действителност. Тези именно секунди или минути били достатъчни за едно добиче, животно с твърде съмнителен нрав, изглежда загубило благородната си кръв, бликаща в боя или при отрязване на опашка за националния тогава флаг. Та този именно кон в кавички имал наглостта да се приближи и отхапе с присъщата му голяма захапка поне четвърт от насъщния, предназначен за тазвечершната трапеза на незрящия и семейството му. Дали го е направил поради факта, че фуражът, с който собствениците му са го ахранвани или тъй като е подочул някой пастор да повтаря пред своите миряни, че всичко живо е трева – това едва ли ще разберем някога. Но вместо да се поучи от хитростта на банковите измамници, забогатяващи чрез кражба на малки суми от множество вложители, самозабравата му достигнала до такава степен, че след като предъвкал на две на три първата четвъртинка той протегнал, изпъстрената си с бели петна и конски мухи муцуна и придърпал със здравите си зъби и втората.

  Тогава се случило нещо, което нито конят, нито онези, които са имали шанса да станат свидетели на това велико събитие, са очаквали. Едва ли и самото главно  действащо лице е могло да предположи, че предприетия от него акт ще доведе до съществена промяна в историята на  човечеството. Всичко би протекло съвсем иначе, ако незрящият беше подходил стереотипно. Най-нормалната реакция на ставащото би била, в по-умерения вариант конят да беше отнесъл една цветиста псувня, а в по-крайния – един габровски бастун по кратуната. Но забележителните личности не постъпват така.

  Когато се изтръгнал от своя унес  зрително затрудненият опипал внимателно хляба и преценил пораженията. Веднага, с опитните си, тренирани от четене на брайл пръсти, той преценил че пораженията са предизвикани от конски зъби. Носът му го потвърдил. Тъй като конят се надявал, че това не е последната му дажба за деня, все още стоял съвсем близо. Неочаквано незрящият се обърнал към животното, опитвайки се да прецени колко е високо, за да го погледне в очите. И отправил към него следното послание – строго, но без злоба, с критични нотки и нетрепващ глас, но в никакъв случай  с неуважение към субекта насреща му: „Гражданино, моля престанете да ми ядете от хляба.”.

  В първия момент конят се отдръпнал стреснато с няколко крачки. После бавно започнал да осъзнава казаното от съществото, което само до преди миг било просто средство за задоволяване на една негова природна необходимост. А именно храненето. Можем да сравним възторга му само с този на първия освободен роб в Древна Елада, на земеделеца, поел от ръката на Джон Безземни документа, който щял да стане известен като Магна харта, на първата жена, попълнила собственоръчно бюлетината си в тъмната стаичка.

  Осъзнавайки силата на направения жест конят, не само че не се обърнал и не хвърлил поредния си насочен към представителите на варварския господарски хуманоиден род къч, но дори пристъпил напред и изцвилил признателно в ухото на незрящия, нещо което съвсем не съвпада с представата ни за едно бездуховно същество. Той вече бил различен – срещата му с благороден незрящ го превърнало в благороден кон. След известно колебание дори деликатно докоснал и изпръхтял във врата му, при което няколко слюнчести трохички, предназначени за стомаха му, но по неведоми пътища променили посоката си, се  изтърколили под ризата на човека. Един символичен жест на  търсене и получаване на прошка със стойността на изпушване на лулата на мира.

  Разбира се, винаги има хора, включително представители на научната общност, които с действията си, било вербални или не, се опитват да върнат времето назад, задържайки прогреса. Някои от тях твърдят, че написаното по-горе е плод на нечия развинтена фантазия. Всичко се свеждало до изпуснат от стопаните си кон, който отхапал от хляба на нищо неподозиращия незрящ. Последният пък помислил, че това е дело на някой окаян бедняк и поради тази причина се обърнал именно така към едрото чифтокопитно. За нас няма съмнение, това са абсолютно същите хора, които твърдяха че Омир, макар и да бил незрящ си служел с архивариант на брайловото писмо, нанасян посредством залепване на дребни камъчета върху папируси. Или онези каноници, набеждаващи бащата на Луи Брайл в търговия на животински кожи от видове, присъстващи в „Червената книга”. Точно тези му гешефтарски прояви предизвикали Господ, който наказал сина му. Останалото вече е известно.

  Промяната няма как да бъде ограничавана вечно. Наличието на популярни личности като Бриджит Бърдо и Сизар Милан е ярко доказателство за това. Може би ще отнеме повече време от периода между първия полет на братята Райт и епохата на гражданските полети между дветеполукълба. Повече от първия компютър  създаден от Бил Гейтс и реалността, в която всеки от нас може да притежава такъв в дома си. Но трябва да сме наясно, че тя е неизбежна и да я поттикваме, да се стремим към и да се подготвяме прилежно към нея. Кой колкото  може. Достатъчно е, на първо време, да преодолеем стеснението, подавайки купичката мляко на котката си,  обръщайки се към нея с думите „Сестро, заповядай на трапезата ми. Това е твоята порция мляко. Претоплих я специално за теб. Желая ти добър апетит.”.

 

  Засега все още само в изданията, проглушаващи ни ушите с теории за световни конспирации, се прокрадват информации за тайно общество, съставено от хора и животни, обитаващо най-дълбоките амазонски джунгли. Може би дори сега те са се събрали,  държейки се за ръце, лапи и копита в техния храм, но вместо пред олтар са застанали пред паметник в естествен размер на просто облечен, но решително крачещ човек на средна възраст. В едната си ръка държи бастун, а в другата половинка, сякаш току що изваден от фурната хляб. Току до него е застанал красив дорест кон, на видима възраст около 8 години. В очите му, отправени към човека може да се прочете почит и благодарност, а озъбената  муцуна не предизвиква страх, тъй като представлява усмивка и желание за милувка. Под двете фигури, върху плоча, със златни букви е изписано следното „Гражданино, моля престанете да ми ядете от хляба” и малко по-надолу „С благодарност към незрящия, който прекрати войната помежду ни”.