Как се рисува футболен мач?

За разликата между ТВ и радио коментара 

Александър Велков

 

  Веднъж един спортен коментатор в „Дарик” сподели в ефир, че когато се е обучавал при Томислав Русев, последният  дал следното напътствие на стажантите „Ще коментирате така, сякаш обяснявате на слепи”. Вероятно този специфичен за медията начин на комуникация я прави толкова близка до нас – незрящите фенове на спорта и най-вече на футбола.

  Сравнявайки усещането с предаванията на мачове по телевизията, радиото произвежда доста по чиста и автентична звукова картина. Поради факта, че се излъчва от какви ли не стадиони коментаторите нерядко буквално седят сред публиката. На един от мачовете на ЦСКА, когато играеше във В група, предаването бе прекъсвано от журналистите заради нецензурната реч, лееща се от ефира. Дори в лошия звук и непрекъснатите опити за възстановяване и подобряване на връзката има нещо романтично. Заради, драгите зрители, репортерът Х е бил път чак до Андора или Фариорските острови – територии, които ни изглеждат едва ли не въображаеми, като в приказките. Тъй като срещата не е кой знае колко важна никоя телевизия не си прави труда да закупи правата за излъчване. На всичкото отгоре връзката е  отвратителна и на горкия човечец му се събира ни повече, ни по-малко от половин час коментар. И хайде обратно за родината. Как да не му съчувстваш и да не оцениш жеста на редакцията, решила да го изпрати, за да ни информира – въпреки всички трудности.

  Безспорно е, че има страхотни телевизионни коментатори. Те не липсват и днес. Но няма какво да се лъжем – със или без коментатора зрелището ще се състои. Той може би се явява едно необходимо допълнение към основното ястие. Понеже добрият радио коментатор е художник, няма как да не се превърне в главното действащо лице. Разполагайки с цялата тази власт той ни държи в ръцете си. И ако го прави достатъчно умело, отдавайки се същевременно на владеещия самия него емоции, може да ни остави без дъх през всичките 90 минути.

  Ето някои чисто технически елементи при отразяването на футболна среща, важни за нас, които ни изкушават да посегнем към копчето на радио апарата, вместо към дистанционното:

1.      1.  Радио коментаторите през 2 минути ни напомнят резултата. За телевизионерите това е излишно, тъй като той се изписва постоянно на екрана. И поради тази причина те решават, че си струва да го споменават само при гол;

2.       2. Същото е положението и с минутите, изтекли от началото на мача или оставащите такива;

3.       3. Често сме чували критични бележки към тв. Коментаторите от типа „Защо ми е да ми обясняват нещо, което виждам. По-добре е да има повече анализ, статистика и др. допълнителни щрихи.”. В това, разбира се има резон, но за нас, които не можем да се насладим на картината, детайлното описание на всяко конкретно действие на терена е безалтернативно. Радиото ни го осигурява, но има и нещо друго. Когато наблюдаваме мача пред екраните ние усещаме почва под краката си. Примерно сме 100 процента сигурни, че в момент А топката е в краката на вратаря, в момент Б е в центъра и в момент В – във вратата на един от отборите. За слушателя времето и пространството са по-скоро абстрактни понятия, пречупени през нашия всевиждащ Бог, а именно коментатора. Да, той не контролира събитията, но в някакъв смисъл ги сътворява. Например, ако не види добре голмайстора и ни съобщи друго име това за нас за определен период ще е най-меродавната информация;

4.      4.  Не е изключение в определени моменти телевизионните коментатори, впрочем съвсем правилно, да преценят че зрелището, в кавички, което 22-та на терена предлагат не заслужава усилието да бъде илюстрирано. Играта е бавна, всичко се случва в центъра, и двата отбора ги устройва нулевото равенство и пр. Липсата на коментар е най-добрия коментар. В радиото правилото е ефира да не остава празен – или през тези мъртви периоди ще изслушаме  някоя и друга критична бележка за българския футбол, ще ни опишат по атрактивните или известни лица от публиката, ще се опитат да ни разсмеят с някой лаф или най-малкото ще ни прочетат новина от студиото. В краен случай, както се изразяваше един коментатор от близкото минало в хоризонт – ще ни пуснат една музика.  Непоклатимо правило в телевизията е, че  един мач не трябва да бъде прекъсван, докато часовникът работи. Динамиката в радиото е съвсем различна. Макар и да  се случва мачове да се предават по 90 минути по-разпространения вариант е да се накъсват и това носи специфичен заряд, най-вече когато се следят няколко срещи и голове падат непрекъснато.

 

5.       5. Фактите са си факти – визията доминира в ежедневието ни днес и телевизията, а вече и интернет чрез видеострийминга/видеоизлъчването са безспорните информационни лидери. Едва ли днес са чак толкова много хората, които биха възкликнали като младата Лили Иванова „Без радио не мога”. Но ако има спортни фенове, които биха го направили без колебание, то това са именно незрящите.