Идеалният лидер Какъв трябва да бъде председателят на едно хипотетично НПО за и на незрящи?

Александър Велков

  Подтикнати от наближаващите президентски избори, решихме да се задълбочим малко повече в това какъв трябва да е идеалният лидер на организация, работеща в полза на незрящите. Позволихме си да изброим 30 качества, способности, умения, компетенции, които ние самите, т. е. пишещите тези редове бихме желали да виждаме у ръководителите/шефовете/големите босове, избрани от нас или самоопределили се да ни представляват.

Този текст не е подготвен с идеята да правим анализ на положението в тази насока към момента. Задачата ни е, да предизвикаме дискусия, както сред онези, търсещи организация, в която да се включат – като ползватели на услуги, доброволци, членове, съмишленици, така и сред самите настоящи, а може би бъдещи лидери. Тук не говорим за онези фондации/сдружения и пр. формирования, чиято цел е да измъква пари от поредната европейска програма. Става дума за хора, решили да отдадат личното си време, кариерата си, в по-малка или по-голяма степен, на дадена кауза. Няма да издадем някаква тайна ако споделим, че едва ли някога ще се роди ръководителя, който сме описали в тези 30 точки. Именно за това са идеалните типове. Всеки от нас обаче, в случай че е от значение за него кой го управлява, би трябвало да си състави свой собствен, както е модерно да се казва, чек лист. Предполагаме, бихме били щастливи ако,  с всяка изминала година    човекът, към който сме насочили очакванията си израства все повече в очите ни и  се развива в не един и два аспекта. Ала няма как да не си дадем сметка за някои особености, характерни за българина, като например индивидуализъм, скептицизъм и песимизъм. Съветът ни към търсещите принцове и принцеси на бели коне е да слязат на земята, осъзнавайки, че понякога е по-добре да избереш по-малкото зло, отколкото нищо.

Бихме желали лидера на организацията ни: 

1. Да има излъчване/харизма. Да е представителен. Да умее да предразполага при разговор хората, с които общува, без значение от образованието и статуса им – членове, служители, дарители, потенциални партньори и т. н.Да не е сухар. Да притежава чувство за хумор.

2. Да е  речовит, но да не говори само с клишета и метафори, а да е в час с реалните проблеми на хората и да умее да ги обсъжда, прилагайки факти и статистика.Да умее бързо да подбира правилните думи и фрази, подреждайки ги в изречения – при публични изказвания, диктовка или писане.

3. Да притежава обща култура, придобита от четене на книги с разнообразна тематика.И най-вече такива, свързани с дейността на организацията. Няма да му се обидим ако и понаписва някой и друг текст отвреме-навреме.

4. Да владее брайл или задължително – компютър. Да владее английски. Всеки друг език освен английския е допълнително предимство.

5. Да притежава качеството да замълчи и съответно да удари по масата, когато е необходимо.Да бъде последователен в преследването на дадена цел, но и да притежава доблестта да се извини, когато е сбъркал.

6. Да умее да изслушва и да навлиза максимално бързо в непозната за него тематика, с оглед взимането на своевременни решения.

7. Да бъде инициативен и гъвкав. Да отчита промяната в едно или друго обстоятелство, взимайки най-адекватните решения.

8. Да се отнася към колегите си с необходимото уважение, дори когато това, което казват не му харесва или с действията си подлежат на критика. Да не показва пристрастията си към един или друг служител. С две думи – да бъде дипломатичен.

9. Да не бъде авторитарен, да насърчава плурализма, да се вслушва в мнението на колегите си.

10. Да има силен характер – да не се притеснява да каже нелицеприятната истина в очите на хора, които са дори в най-близкото му обкръжение.

11. Да назначава незрящи, но не само заради това, че са такива, а за да вършат работа. Подборът на зрящите служители също е от изключително значение. Няма идеални хора и затова е важно да подбираш екипа си така, че членовете му да компенсират това, което ти не можеш и да се допълват взаимно. 

12. Да се стреми да привлича млади и перспективни кадри, но не за сметка на опита, притежаван от работещите в организацията от дълго време и справящи се добре служители.

13. Да не се нагърбва с по-голямата част от работата в организацията.

14. Да работи наравно с останалите служители на организацията. Но ако функцията, това за което  получава заплата, му е да е председател да се предпазва от извършването на други, несвойствени му задачи, които само могат да отклонят вниманието му от основното задължение.

15. Да застава зад служителите си, но само ако го заслужават. Или съответно да налага необходимите санкции.

16. Да следи работата на служителите, но да не се намесва, изземвайки  функциите им.

17. Ако вижда потенциал в служителите си, да ги подкрепя, поощрява, напътства, дори когато изпитват трудности с определен тип ангажимент. Да отдава заслуженото на онези, справили се с определена задача и допринасящи с отдадеността си за организацията.

18. Да не взима решения на базата на емоции, слухове и необосновани твърдения на отделни хора.

19. Да е достъпен за членовете на организацията, но в строго определени рамки.

20. Да не се притеснява да прави структурни и персонални промени, макар и понякога в разрез с дългогодишните традиции. Да мисли в крак с настоящето и постепенно да налага практики и иновации, които са част от ежедневието ни и отдавна се  реализират в организации у нас и в други държави.

21. Да се отнася позитивно към процеси, явления, събития от полза за незрящите, макар и да не произтичат от организацията, която ръководи. И ако смята за необходимо да декларира или доказва с друг тип действия подкрепата си за отделни хора или НПО.

22. Да реагира, когато интересите на незрящите са нарушени, включително заставайки редом с хора и организации, непринадлежащи и несвързани с управляваното от него НПО.

23. Да умее да установява и поддържа контакт с политици/чиновници. Да създава лобита в най-положителния смисъл на думата и да задейства този тип връзки за решаването на проблемите на хората – на глобално или на микроравнище.

24. Да мисли стратегически, преценявайки опасностите и съответно шансовете пред организацията. Заедно с екипа си да умее да изготвя планове, програми и стратегии и да следи за тяхното реализиране.

25. Да насърчава прозрачността на и в организацията.

26. Да насърчава максимално бързия и качествен информационен поток, насочен към членовете или към обществеността като цяло – PR и медийна политика

27. При посещения извън България – да проучва чуждия опит и да договаря важни за организацията споразумения.

28. Да е осигурен материално – да не зависи и да не се издържа от заплатата, която получава.

29. Да има опит в професията си извън организацията или ако това не е възможно да го компенсира с привличане на служители, притежаващи такъв.

30. Да усети кога е време да си отиде и няколко години преди това да започне да подготвя свой заместник.