Хайде да приключим с темата „Празник ли е 15 октомври?“

 

 

 

 

 

Александър Велков

 

 

 

  Абсолютно всяка година един от акцентите около тази дата е дали е празник Деня на белия бастун или не? Всяка година се  разбираме, че не е празник и всяка година се намира кой да ни го честити. Питам се за пореден път: „Това ли е най-важното?“. И важно ли е изобщо.Усмихваме се, благодарим и караме нататък ако е на улицата, тактично напомняме на някой недоразбрал журналист и точка. Стига вече есета, статии и разни други разработки. Стига размахване на пръсти и държане като ощипани невести. Ние не сме инвалиди, а хора с увреждания. Днес не е празник а ден за размисъл и обсъждане на проблемите на незрящите. Хайде най-после да минем на следващото ниво.  

 

  Кога най-сетне нашите организации ще осъзнаят, че смисъла на този ден е, освен да организираме културни събития е да насочим вниманието върху един или друг проблем. Но не по следния начин: „Незрящите хора в българия страдат от липса на помощни технически средства. Градската среда е абсолютно недостъпна за незрящите. Хората със зрителни проблеми са дискриминирани при търсенето на работа.“. Това са общи приказки, чието предъвкване си е чисто и просто отбиване на номера. Има достатъчно умни хора из нашите нпо –та, които за няколко месеца да измислят и реализират една целенасочена кампания. Дори не е задължително да е по проект – едва ли реализирането й би струвало повече от няколкостотин лева. Имайки предвид колко са отворени медиите за такива социални каузи. Но за да ти обърнат внимание трябва да ги грабнеш. Журналистическите правила са такива – атрактивното се съчетава с обществено значимото. Не е толкова невъзможно да се постигне.

 

  Нека да не бъдем голословни. За илюстрация в движение ще разработим и осъществим една кампания. Формулираме проблема: дори и най-образованите и подготвени незрящи имат затруднения при намиране на работа. От една страна работодателите не са наясно с техните възможности, а от друга – самите те се притесняват да кандидатстват, защото смятат, че каузата им е предварително обречена. В повечето случаи няма човек, който да застане до тях – да ги подготви, да участва в процеса по убеждаването на работодателя с необходимите аргументи и да им вдъхва кураж. Можем ли да свържем незрящите, имащи мотивация и възможности с работодатели, склонни да подходят по-социално?

 

  Първо измисляме слоган. Да се спрем на нещо стандартно като „Дай ни шанс“. Какво можем да направим за да достигне нашето послание до работодатели и обикновени хора:

 

  1. Записване и снимане на видео и аудиоклипове. За тях могат да се подберат истории на работещи незрящи хора;

  2. 2. Организиране на конференция с участието на Министъра на труда и социалната политика, Директора на Агенцията за хората с увреждания и други експерти, където да се обсъди реалното положение; Колко са незрящите в трудоспособна възраст, какво е разпределението по професии, на какво трябва да се наблегне, за да станат по-квалифицирани, доколко способства законодателството за това те да бъдат назначавани и доколко се спазва?;

  3. 3. Организиране на трудова борса с участието на работодатели;

  4. 4. Срещи между реализирали се незрящи и завършващи училищата;

  5. 5. Публична демонстрация на уменията на хора с увреждания – масажисти, адвокати, музиканти и т. н.

 

 

 

  Ще кажете, че всички тези неща са правени. Вярно е, дори за няколко години по проект в София и Пловдив работеше и борса за хора с увреждания. Всичко е  реализирано под формата на еднократтни актове. Човекът Х е спечелил проект,  изпълнил си е ангажиментите по него, получил е пари и го е отчел. Пито платено. Няма нищо лошо в това. Само че ситуацията не се е променила и  организациите ни, особено онези с по-сериозни финансови възможности, би  следвало да отделят необходимия ресурс за дългосрочна и целенасочена политика в това отношение. Ето  част от активностите, в които може да се изразява тя:

 

 

 

  1. Обособяване на организации/секции по професионални направления. Включилите се в тях да следят случващото се в бранша и да предлагат решения, които биха облекчили професионалистите с нарушено зрение.

  2. 2. Назначаване на експерт, чиято работа да е съсредоточена изцяло към тази проблематика. Неговата задача ще е да следи за промени в законодателството, да контактува с работодатели, да изпраща хора на курсове към Бюрото по труда и т. н. Последното доста се доближава до извършваното от Петър Стайков и може да се случи без да е обвързано с наименованието „Бюро по труда за незрящи“. Вариант „максимум“ би бил такава структура да се финансира – нещо, което очевидно трудно ще се случи при нашите условия;

  3. 3. Контакти с младежите, тепърва ориентиращи се към определени професии. Кое е подходящо за тях, какви усилия трябва да положат, за да го постигнат, къде и как е най добре да се подготвят?

 

 

 

 

 

  Това са азбучни истини, които уж всички споделяме, ала винаги  нещата си  остават на ниво „теория“. Самото обособяване на подобна длъжност на хора с увреждания“е една конкретна цел, която може да бъде поставена на дни като 15 октомври. Тогава, но не само. За да има реален резултат от вдигането на шум. А не да отмятаме  Деня на белия бастун като дата от календара, , на  която да се появим 5-6 пъти по телевизията, да покажем как работи Герганата и как се движим с бял бастун и от утре да си продължаваме да  вървим в същото русло.