Програма на доверие

• Категория: Новини
• Публикувана на 16.10 2020

Какво ни готвят новите ръководители на ТО "Запад" за следващите 5 години?

Александър Велков

 Практиката за ОС  на РО София да се изготвя проектопрограма се прилага от години. Поне към 2015 г. съществува такъв документ. Едва през 2019 г. в шаблоните за дневен ред на събранията  на териториалните организации малко изненадващо се промъкна и точката "Приемане на програма за периода...". Трудно е да се отнесем еднозначно към пускането в оборот на подобен тип обемни заявки за намерения с прогностичен характер, макар че на първо четене нововъведението изглежда полезно. Председателите ще си размърдат мозъците и ще си поставят цели, важни за хората и организацията. След изтичането на периода ще може да се провери чрез сравняване на качествени и количествени индикатори дали заложеното е изпълнено. Но оттам-нататък започват проблемите.
  Хонорарът, който получава председател на една типична териториална структура (ако не е назначен по програма към Бюрото по труда) зависи от броя членове. Например, за ТО "Запад", където по списък те са 249 се достига до една от най-големите ставки - около 100 лв. Горе-долу това е и сумата, заплащана на сътрудника. От тях се очаква да извършват рутинни задачи - задължително да са на разположение за членовете два пъти седмично за по два часа, приемане на членски внос, разпределяне на помощи и дарения, разговори с хората и съдействие при попълване на документи за социалните служби и т. н. Няма как да очакваме от председателите и техните управителни съвети да разполагат с капацитета да изготвят програми - нещо, за което висшето образование определено помага.  Още повече, че ако не се разчита изцяло на дарения, за дейностите по реализирането на тези програми са необходими средства. Какви цели могат да се заложат при бюджет 1000 или 2000 лв. Парите ще стигнат за една екскурзия и за закупуване на козунаци за Великден. Винаги има мегдан за точки като: "Среща с кмета на района за обсъждане на проблемите на незрящите" или "Организиране на доброволци за домашни посещения на по-възрастните членове", но ако се стремим наистина да постигнем нещо значимо, съвсем без никакви средства не би могло да се мине.
  Приемаме че и гореописаните препятствия някак си са преодолени. Нашите председатели се оказват със скрити заложби - не само успяват да сътворят програма, но и са достатъчно инициативни да набавят от спонсори недостигащата им в бюджета сума, за да обезпечат заложените точки. Програмата се обявява на събранието...и както се обявява, така и увисва във въздуха. Кой ще следи за нейното изпълняване - настоящото ръководство, което има интерес да демонстрира пълно препокриване между заявки и резултати, членовете, които едва ли са я чули и запомнили или някой независим орган, който да следи дали текстът е в съответствие с Устава и да налага санкции при отклоняване от заложеното.
Достигаме до програмите за отчетни-изборни събрания. При реален вот (местен и парламентарен) такива се подготвят от всяка партия. Тук този ангажимент е разписан само за настоящото ръководство. Наистина, в повечето случаи, тъй като няма навалица от кандидати за тази специфична работа, то си остава същото, но какво се случва при настъпила промяна? Да кажем при кончина на настоящия председател, какъвто беше случаят при нас? Не е ли редно, кандидатствайки за една обществена позиция, да изложиш пред онези, чието доверие искаш да спечелиш визията си за бъдещето на организацията. Към какво ще се стремиш, с какво си по-различен от конкуренцията, как точно ще го постигнеш и т. н. Дали скритият заложен смисъл за тези типови форми за дневен ред не е бъдещи и настоящи ръководители да седнат на една маса преди събранието и да се разберат за приоритетите - тъй като буквално става дума за комшии, особено в комплексите или в по-малките населени места. И така, който и да спечели тези тънки червени линии ще бъдат следвани. Сигурно последното е възможно в държави като Швейцария, но по нашите балкански ширини нравите са различни.
    Какъв анализ може да се направи на базата на двегодишното присъствие на точката "Приемане на програма за периода..." в циркулярите за дневен ред на събранията? За предпочитане е, за да бъдем по-разбираеми, Вместо разни общи наукообразни фрази и журналистически еквилибристики да хвърлим един задочен поглед към живия живот. Миналата година, заедно с председателката Таня куманова, подготвихме програма за едногодишен период. Тази година обобщихме резултатите, включвайки ги в  рамките на доклада. Двете събрания се различаваха като деня и нощта. На миналогодишното атмосферата беше доста спокойна, на тазгодишното - свръхнапрегната. Едва ли и през април 2019 г. и през октомври 2020 г. някой е обърнал кой знае какво внимание на програмата, още повече че и никъде не сме я публикували. Точно на мястото, където се обобщаваха резултатите станахме свидетели на поредния нервен изблик на водещия. Но и да си беше замълчал, все тая. Програмата, която бяхме подготвили за следващ период съвсем резонно остана непрочетена, а настоящото ръководство тепърва ще се ориентира в обстановката и ще съставя своя.
    Струва си да поразсъждаваме върху това защо новите  лица не обелиха дори и дума за това какви най-общо са намеренията им. Веднага отхвърляме хипотезата, че не са запознати със ставащото в Комплекса на слепите  и с организационната специфика в ССБ.  В екипа присъстват хора, чието лично и професионално битие е тясно свързано с квартала. И други, умеещи да се адаптират към всякакви орг. условия, подобно на скорпионите, виреещи в различни климатични пояси.  Една  възможна причина за, нека да я наречем така: програмната тишина,  е личният подход, приложен към част от членовете. Прозвънените с неизяснена позиция изглежда просто са били отмятани в списъка с тикче, маркиращо обещание за присъствие. Убеждаваните "тет а тет" вероятно са имали привилегията да чуят нещо повече за готвените през следващата петилетка реформи. Друга група членове явно са били толкова впечатлени от замисъла в предстоящия проект, че в резултат на проведената пропаганда са сторили всичко възможно да допринесат за трансформирането на думите в дела, делегирайки правото си на глас чрез пълномощно.
  Причина № 2 напомня за позицията на протестиращите - да свалим Таня, респективно Алтънов, пък после ще му мислим.   Причина 3: човекът сам по себе си представлява програма. Необходимо ли е нещата непременно да се обрисуват с думи. Хората такава сериозна биография имат, че една мижава организацийка ли ще им се опре.
   Едно позитивно обстоятелство, което задължително трябва да се отчете и дори да се маркира със словосъчетанието "летящ старт": може би за пръв път в историята на ССБ се случва териториална структура да разполага с голям масив от ефирно време в утвърдена електронна медия. Нищо чудно да станем свидетели на иновативни практики като излъчване на заседания на УС в ефир, отразяване на орг. мероприятия като раздаване на дрехи, вътрешно организационни дебати и пр. И да не пропуснем - репортажи от общите събрания (без съмнение, занапред по всички правила на журналистическата етика). В никакъв случай не твърдим, че става дума за собствен инфо канал, каквито са случаите с Българска свободна телевизия, 7/8, Алфа или Скат. При все това връзката е достатъчно топла, за да имаме своите предположения и очаквания в тази насока.
  Тепърва ще станем свидетели по какъв начин новото статукво ще връща своя кредит на доверие. Извън всякакво съмнение е, че ще потекат реки от козметика и на всяко събрание дебело ще се подчертава причината за достигането и до нас. Трудно е да предположим какви ще са целите на местно и регионално ниво. И все пак, ако това ръководство желае да започне наистина на чисто, една от първите му задачи би трябвало да е да се опита да заглади ефекта от абсолютната диващина, спретната от заговорниците на 10 октомври 2020 г. и да се извини на членовете, дошли с нагласата за провеждане на нормално събрание (въпреки очакваното противопоставяне между два лагера) , но получили неприятно изненадващ и нежелан бонус с вкус на грейпфрут и дъх на развалени яйца.